18-годишната Мартина Тотевска е студентка в първи курс. Тя е възпитаник на СУ „Васил Левски“, където в последните години усилено изучаваше биология и немски език. Заради старанието и отличния си успех, тя бе наградена от кмета на града и стана стипендиант на бизнессдружение „Севлиево 21 век“.
Днес тя празнува своя първи студентски празник. Как ще го отбележи и разочарована ли е от факта, че учи от разстояние – четете в следващите редове.
– Мартина, каква специалност избра да учиш? Защо се спря на нея?
– Реших да следвам Екология и опазване на околната среда, в Пловдивският университет. Избрах тази специалност, защото се интересувам от природата, която ни заобикаля, и виждайки какво се случва с нея, искам да бъда полезна и да допринеса за подобряването на състоянието й.
– Заради пандемията от коронавирус се налага да учиш онлайн. Разочарова ли те фактът, че не можеш да усетиш академичната атмосфера?
– Да, разбира се, разочарована съм, че съм в онлайн обучение. Това не е от най-приятните неща, които могат да се случат на един студент, също и на ученик. Много искам да бъда в университета си, да се запозная с моите колеги и да усетя тази нова за мен атмосфера. Онлайн обучението от вкъщи не може да се сравни с присъственото. Случва се да изпитвам трудности, защото понякога се има неприятни ситуации, като например лоша интернет връзка, нямаме достъп до лабораториите, в които се провеждат по-голямата част от упражнения ни и т.н. Но все пак в цялата ситуация има нещо положително, а то е, че се намалява рискът за разпространение на вируса.
– Мислиш ли, че успяваш пълноценно да разбереш материята, така от разстояние?
– Да, успявам пълноценно да разбера материята, благодарение на моите преподаватели, които, въпреки сложната обстановка на работа, успяват да преподават лекциите по лесен за усвояване начин. С упражненията е една идея малко по-трудно, защото в упражненията на моята специалност, както и на всички специалности в Биологическия факултет, трябва да микроскопираме, също имаме да правим опити, и въпреки че нямаме тази възможност преподавателите ни се стараят да компенсират това, дали чрез снимки на дадени препарати и чрез свързване на техния микроскоп с лаптопа, също така те правят опитите, а ние отговаряме на зададените от тях въпроси… Не е толкова лесно онлайн обучението, но когато има желание от страна на студентите и подкрепата на преподаватели, всичко е възможно.
– Как си представяше първата студентска година? Мислиш ли, че тя може да бъде компенсирана с нещо?
– Представях си първата студентска година по различни начини, но най-много исках тя да премине в присъствена форма на обучение, за да мога да усетя какво е да си студент, но въпреки че сме в онлайн среда на обучение, се усещат разликите между университета и училището. Също не смятам, че първата година на един студент може да бъде компенсирана с нещо. Първата година на студента е като първия учебен ден на първокласника, чувството е незаменимо, но при мен за жалост нещата не станаха така, както исках, и нямах възможността да присъствам на откриването на академичната учебна година.
– Как ще отбележиш първия си студентски празник? Какво си пожелаваш?
– 8-ми декември, този така обичан ден от всички студенти. В момента не се вълнувам толкова много за този ден и гледам да се съсредоточа върху уроците. Но признавам, че ми се иска да се събера с моите колеги и да празнуваме заедно. Това обаче не може да се осъществи, защото всеки е в своя роден град, а разстоянията са пречка. Искрено се надявам това да стана в най-скоро време. Пожелавам си само успехи за напред и постигане на целите, които съм си поставила. Това пожелавам на всички хора, които искат да постигнат нещо в живота си, без значение дали са студенти, ученици или вече зрели хора.