Не е вярно, че младите не се интересуват какво става в родните им места, че гледат само да завършат училище и да тръгнат по света. И доказателство са материалите на участниците в Националния ученически конкурс за журналистика“Мят град е….“. Някои от тях вече публикувахме. От днес, в поредица от публикации ще ви представим как виждат Севлиево какво харесват и какво още искат да се случи в родния им град ученици от СУ“Васил Лавски“, които учстваха в конкурса.
Севлиево винаги ще бъде моят любим град
Лейман Билялова Илиасова, 11 б клас, СУ “Васил Левски”
Всеки има родно място. Моят роден град е Севлиево. Разположен е в Централна България, малък е и е с малко население. Ще ви разкажа малко повече за него: Как изглежда? Какви са положителните и отрицателните черти на моя град? Какви са забележителностите в него? Харесвам ли го? Бих ли останала да живея в него?
Бих казала, че Севлиево е добре устроен град. Всичко, от което би имал нужда човек, се намира в центъра на града или в близост до него. Там са повечето хранителни магазини, магазини за дрехи, аптеки, хотели и т.н. Почти всичко е насъбрано на едно място, а не разпръснато из целия град. Това е плюс за жителите на град Севлиево. Има паркове, велоалея: за каране на колело, за разходки, за тренировки. В града има футболен стадион и спортна зала. Въпреки че родният ми град е малък, в него се практикуват редица спортове: футбол, баскетбол, тенис, карате, различни видове танци, плуване и др.
Добре развита е и промишлеността. В Севлиево има много производствени заводи като “Идеал Стандарт – Видима”, “Хамбергер”, “Паралел”, “Росица” и др.
Градът, в който живея, има своите предимства и недостатъци. Едно от предимствата е, че няма големи задръствания по улиците, защото всичко е на “една крачка разстояние” т.е навсякъде може да се стигне за кратко време и пеша. Заради малката численост на населението градът е сравнително безопасен, няма толкова криминални случаи, колкото в големите населени места; тук разходите за живот са по-ниски, а и по-лесно се намира работа.
Недостатъците са, че няма неограничени възможности за развитие – ако искам да уча, за да имам хубава професия, трябва да напусна града си и да отида в друг; няма много места за забавление и развлечение като музеи, театри, концерти, събития; няма много магазини за дрехи; местата за хранене също са малко. Но все пак градът е хубав и спокоен, без много шум и замърсен въздух.
Севлиево се отличава и със своите забележителности. В центъра на града се намира Статуята на свободата, издигната в чест на осем севлиевци, обесени по време на Априлското въстание. През града минава река Росица. Над нея е мостът, построен от майстор Кольо Фичето. Мостът също е една от забележителностите в моето родно място. Другите са Часовниковата кула, издигната през 1779 г., църквите “Св. Троица” и “Св. Пророк Илия”, читалище “Развитие” и дома на културата “Мара Белчева”. На 5 километра от Севлиево се намира и средновековната крепост “Хоталич”, която е често посещавана като любимо място за отдих и развлечения.
Дали ще остана тук, или ще замина в друг град, все още не знам, но знам, че дори и да замина, все някога ще се върна в моя роден град. Бих се върнала да живея тук, когато вече съм готова да работя професията, за която искам да уча.
Харесвам мястото, в което съм родена, хората и всичко в него. Севлиево винаги ще бъде моят любим град.