– Какво е новото този път, г-жо Енева? Или продължават възможности, каквито имаше и до сега, и които се оказаха ефективни?
– Има и нови моменти. Традиционна е възможността работодателите да получат чрез кандидатстване финансиране за наемане на определени категории безработни на работни места, които разкриват, или са освободени при определени условия. Финансирането на полето на заетостта в държавата става от два приходоизточника – чрез оперативните програми с европейско финансиране, или от държавния бюджет. Миналата седмица Агенцията по заетостта откри поредното финансиране със средства от националния бюджет. Ще припомня, че с национални средства през април имаше същата процедура, по която договорите бяха сключени и тяхното изпълнение тече. Сега е открита една сравнително нова мярка. Тя се осъществява по същия механизъм. Разликата е в условията за финансиране и условията, на които трябва да отговарят безработните.
До края на седмицата работодателите могат да кандидатстват в две посоки. На база на досегашния опит документите са максимално опростени – заявление и декларация, които са достъпни и на сайта на агенцията.
Първата – за финансиране на разходи за заплата и осигуровки на наети безработни за срок от 3 до 12 месеца, по тяхна преценка. Те ще получат 50% от разходите. Ако бъдат одобрени, могат да наемат безработни, които са с непрекъсната регистрация 6 месеца, или млади хора до 24-годишна възраст, безработни с основно или по-ниско образование, както и такива над 50 години.
Второто направление е за наемане на лица с трайни увреждания – доста сериозна група на пазара на безработните. Финансирането за заплати и осигуровки в случая е 75 %, срокът е същият – от 3 до 12 месеца.
– Има ли много хора с увреждания, регистрирани като безработни и означава ли това, че има нежелание от страна на работодателите да ги наемат?
– Не се наемам да коментирам причините, но да, в бюрата по труда има достатъчно компактна група от такива безработни. В същото време има достатъчно схеми, по които те са приоритетна или целева група. Проблемът е, че голяма част от работните места не могат да отговорят на изискванията за достъпност например. Има хора с увреждания на база заболявания без външни признаци. Те успяват сравнително по-лесно. За хората с друг вид – двигателни, или ментални увреждания, е далеч по-трудно. Именно за това са тези мерки. В същото време у нас има и специален закон за тяхната интеграция. Но все пак изискванията на работодателите трудно се срещат с възможностите на тези хората.
– По повод предложението за отпадане на класа за прослужени години, синдикатите реагираха с мотива, че има дефицит от кадри на пазара на труда. Наистина ли пазарът на труда се е променил и по-скоро работодателите търсят работници, отколкото безработните работа?
– Без да претендирам за представителност – да, пазарът на труда в последните няколко години е променен от гледна точка на търсенето и предлагането. Сега според мен пирамидата е обърната. Има много сериозно предлагане на работни места, разбира се със съответните изисквания. И много сериозни проблеми при от страна на безработните, заради възможностите, които те могат да предложат. С всички активни схеми, които ние обслужваме в момента, и до 2019-та година, се инвестират доста сериозни средства в обучение и за повишаване на квалификацията – чрез т.нар. ваучери.
– Какво е актуалното при възможностите за обучение и повишаването на квалификацията чрез ваучери?
– Актуална в момента е възможността всяко лице, което е заето /защото възможностите пред регистрираните безработни са други/, да кандидатства в бюрото по труда за повишаване на квалификацията и компетенциите си. Важно е да се знае, че в този програмен период държавата финансира 85% от стойността на обучението, а лицето заплаща 15%. По отношение повишаване на ключовите компетенции държавното финансиране също е 85 към 15% и възможностите са две – за езиково обучение и за дигитална компетентност. Всеки кандидат, в рамките на този програмен период, има право само на едно обучение за повишаване на квалификацията и само едно за ключова компетентност.
– Има ли капацитет Габровска област по отношение на обучаващите центрове?.
– Обучаващите организации правят изключително силна реклама за предлаганите обучения. Аз мога само да си позволя да посъветвам всички кандидатстващи, да се запознаят сериозно с обема на учебния материал и продължителността на курсовете, защото има и по-продължителни. И да прецизират възможностите си за участие. Защото рисковете да не завършат водят до неприятни последствия. При незавършено обучение държавата на финансира обучението. Кой ще плати обучението, зависи от това как са уредени отношенията между фирмата и обучаемия, но при всички случаи някой ще бъде ощетен. Въпрос на договор. В предишния програмен период регионът показа, че има достатъчно и качествени обучаващи организации. Всичко е в ръцете на този, който избира.
Фирмите, освен лицензирани, трябва да бъдат вписани в Агенцията по заетостта и като доставчици на такива услуги. Списъкът на всички лицензирани фирми го има на страницата на АЗ. Той е направен достатъчно комуникативно. Там можеш да си избереш да речем само фирмите в Севлиево, или в областта. Но има и външни фирми, които провеждат обучения в региона.
– Какви са новите моменти при кандидатстването?
– По мерките за намаляване на безработицита кандидатстването винаги е било само в бюрата по труда. Що се отнася до заявленията за ваучери, освен лично в БТ, има нова възможност и за онлайн кандидатстване.
– Но тази възможност не е ли ограничена за хората с ниско образование?
– За езиковото обучение и дигиталната компетентност изискването е кандидатите да имат 8-ми клас, а за доста от другите професии има изискване минимум 10-ти клас. Така, че в скоро време и за метачка няма да маже да се кандидатства без образование. Такъв пример имахме в Габрово, когато избирахме работници по почистването, за да обслужват новите машини, които изсмукват листа и пепел. Да, не е сложно, но все пак е машина, не е метла.
Ние винаги проверяваме кандидатите за допустимост. Задължително е да са регистрирани при нас. В заявлението си до нас работодателят трябва да отбележи иска ли предварителен подбор, или да поканим всички. Повечето работодатели искат да ги селектираме, защото не искат да интервюират 60 човек например. Има случаи – търсят стругари, ние селектираме завършилите такава специалност, но може да има такъв, който никога не е работил като стругар или пък изрично е посочил, че иска да е сервитьор.
– Какво показва статистиката за безработицата в региона?
– Към края на полугодието има изключително рязък тренд надолу и областта не прави изключение. Равнището на безработица е 4.31, или 2300 безработни. Толкова ниско равнище не сме имали от 10 години на сам. Най-високата безработица традиционно е в Дряново, но там също има спад. Най-ниско в момента е нивото на безработицата в Габрово, с една-две десети под Севлиево, което винаги е оглавявало класацията. Този път е различно, възможно е да е моментно състояние.
– Областният съвет по заетостта на последното си заседание предложи промени в нормативната уредба с оглед улеснен достъп на общините до схемите за намаляване на безработицата – какво означава това, че още ще се увеличават чиновниците, или?
– Аз не присъствах на това заседание, но се запознах с материалите. Всички кметове са подписали това становище. Тук не става въпрос, че те нямат право, но в конкуренция с реалния сектор, условията дават предимство на частните фирми, които имат свобода в определянето на щатни бройки, равнище на работната заплата, доплащане и т.н. Бюджетните структури са неконкурентни, когато се състезават в една писта с тях. Аз приветствам това предложение, но какво ще решат управляващите органи, които носят отговорност за усвояването на еврфондовете..?
На въпроса: до сега финансирането за общините по националните и европейски програми е било най-вече за безработни, заети в общополезни, градоустройствени мероприятия. Всяко година те получават финансиране и за регионални програми – например за поддръжката на улици, зелени площи, междуселски пътища и т.н. Но има и програми, които финансират административна заетост. И те винаги са били по отношение на стажуването . А то не само не е излишно. По-скоро е необходимо, защото младият човек, докато не влезе в реална среда, трудно ще се реализира.
– Вие сте и общински съветник. Как преценявате, дали общините трябва да наемат безработни да извършват тези дейности, или да ги възложат на външен изпълнителен?
– Темата е доста обширна, аз ще отговоря по соломоновски. Дебатът върви дълго време. Има две тези – външно възлагане при сериозна конкуренция, или директно възлагане. Противниците излагат недостатъците на едната, или другата теза. Моето лично мнение е за трезва и балансирана преценка в полза и на двете възможности. Което не е по-силите на общините да бъде възлагано, и като могат да се справят сами, да го направят бързо и лесно. Трябва да има законови възможности за избор и в двете посоки.
Зареждане ...
