Из спомените на Петър Пешев/1858 – 1931/
Ивета Миленова-Исторически музей
Обявяването Независимостта на България е едно от най-значимите събития в българската история, благодарение на което българската държава отново става равноправна с останалите европейски страни. Това е втората стъпка след Съединението, която води до окончателното освобождение, окрилява българския народ и дава нова надежда на нашите сънародници, останали под турска власт в Тракия и Македония.
През септември 1908 г. настъпват благоприятни условия за обявяването на независимостта. Вниманието на Великите сили е насочено към френско –германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, младотурците извършват преврат, а по Източната жп-линия избухва стачка. Княз Фердинанд и министър-председателят Малинов решават, че моментът за конфискуване на жп-линията и провъзгласяването на независимостта е настъпил. Единствено Виена откликва положително на българското решение.
Княз Фердинанд се завръща от Австро-Унгария и в присъствието на Ал. Малинов и членове на правителството на 22 септември 1908г. в Търново провъзгласява независимостта на България. Този изключителен държавен акт се посреща с многохилядни митинги в цялата страна. Улиците и площадите се изпълват с хора, които се поздравяват с „честито царство”, навсякъде се веят български знамена, народът е в невиждан възторг.
По това време севлиевецът Петър Пешев е народен представител. Той бил посветен в революционното дело за Освобождението от брат си Стефан Пешев – председател на Севлиевския революционен комитет, обесен след въстанието от 1876 г. Завършва юридическото си образование в Москва и през 1884 г. е назначен в Министерството на правосъдието. През 1887 г. открива адвокатска кантора в Севлиево и оглавява местния клон на Либералната партия. Като един от видните либерали Пешев от 1893 до 1919 г. е избиран 11 пъти за народен представител. Участва и в повечето правителства, съставени от Либералната партия – министър на правосъдието в правителствата на Константин Стоилов през 1894 г. и Димитър Греков /1899-1900/, както и министър на Народното просвещение в правителството на Васил Радославов по времето на Първата световна война. През 1921 г. заедно с други министри е осъден на доживотен затвор, но през 1924 г. е амнистиран. През 1925 година на книжния пазар излиза неговата книга „Историческите събития в живота ми от навечерието на освобождението и до днес – чуто, видяно и преживяно“. Тя е сред най-добрите мемоарни книги за времето си, увлекателно написана, богат източник на сведения за автора и драматичните събития в семейството му, както и за политическия и обществен живот в страната и историята на Севлиево от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Ето как изглеждат събитията през погледа на Петър Пешев:
„Наскоро след младотурската революция, следният дребен инцидент в Цариград разстрои отношенията на България с Турция. Тефик паша, министър на външните работи, по случай възшествието на Султан Хамид, на 2 септември 1908 г. даде дине /вечеря/, на което покани всичките дипломатически представители, освен българския – Иван Евст. Гешов… Българското правителство използва твърде умело този инцидент, за да завземе източните железници… и на второ място да прогласи независимостта на България.
След тайни преговори с Австро-Унгария, Българското правителство се споразумя с тая държава, щото едновременно тя да си присъедини окончателно окупираните Босна и Херцеговина, а България да се прогласи независима.
На 21септември всички министри посрещнаха в Русе княз Фердинанд, който се връща от странство. През нощта в парахода на Дунава се уговори окончателно прогласяването независимостта на България. На 22 септември князът и министрите пристигнаха в Търново. В историческата църква се отслужи молебен, след свършването на който, князът прочете манифеста, с който обяви България за независима. Изненаданата публика ръкопляска. Председателят на Народното събрание Хр. Славейков поздравлява княза като цар на българите. Тържеството се пренася на Хисаря. Пред набързо насъбралия се от радостната вест народ Малинов прочита манифеста, след което новопрогласеният цар държи реч, в която отбелязва, че с извършеното той увенчава 20 годишната си дейност за интересите на българския народ и благодари на Търновци за проявената от тях с манифестацията си преданост към него.
Едновременно с прогласяването Независимостта, българското правителство заповяда да се завземат източните железници, по гарите на които тутакси се настани българска администрация. Предвид възможно усложнение от към Турция, биде мобилизирана балканската дивизия. Тия актове произведоха незадоволство на Русия и Турция. Особено сърдита бе Русия, за дето без нейно знание, въпреки тайните съглашения, които българското правителство беше сключило с нея, последното обяви независимостта на България по тайно споразумение с Австро-Унгария, която на другия ден пак прогласи анексията на Босна и Херцеговина. Тоя акт на българския цар и правителство разтърси руската дипломация и я охлади временно към България. Цар Фердинанд обаче сполучи да успокои руското правителство…“
Великите сили не са готови за война и усилията се насочват към дипломатическо уреждане на българския въпрос. Политическите и финансови проблеми са уредени и през март 1909 година европейските правителства признават Независимостта на България.