Психичните разстройства у нас са19 на сто и са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя “години живот в боледуване или инвалидност” /DALYs/ в Европейския регион и са най-важна причина за инвалидност. Пожизнените заболявания от чести психични разстройства у нас е 14,54 на сто – всеки шести българин е с психично разстройство. Това сочи доклад на Сметната палата, в който се прави анализ на психиатричните грижи у нас. Той се позовава на национално проучване за периода от началото на 2017-2019. В него са цитирани доста негативни констатации за отношението към психично болните – малтретирани, завързвани за леглата с вериги. Поставят се и други, много важни проблеми, свързани с осигуряването на качествени психиатрични услуги на болните, след изписването им от болнични заведения. До колко тези констатации се отнасят и към Държавната психиатрична болница в Севлиево, коментира за в.“Росица“ директорът на лечебното заведение д-р Сюзан Садъкова.
-Д-р Садъкова, как ще коментирате изводите за състоянието на психиатричните болници у нас в доклада на Сметната палата? До колко те се отнасят и до психиатричната болница в Севлиево?
-Като директор на по-малка структура, също Държавна психиатрична болница мога да кажа, че не във всички държавни психиатрични болници е точно това, което е констатирано от комисията на Сметната палата и описано в доклада. Ние нямаме болни, които да бъдат фиксирани със синджири, да бъдат връзвани за по-дълъг период от необходимия, който е определен за фиксиране на лица, които са с психични проблеми и в състояние да не контролират собственото си поведение. При тези лица се прилагат всички мерки за физическо ограничение в рамките на нормата. Това са възможности до два часа за медикаментозно овладяване на това възбудено, неприемливо поведение.
-Как ще коментирате констатацията, че пациентите с психиатрични заболяване са пренебрегнати, че няма кой да се грижи за тях, след като бъдат изписани от болниците, че няма рехабилитационни центрове за тяхното възстановяване и долекуване, както при друг вид заболявания?
-Да, има прекъсване на връзката между държавните болници и доболничната психиатрична помощ още от 2000 година, когато беше въведена. Нямаме структури като диспансери, които да наблюдават болните, да ги търсят, както е било в миналото. Но психичноболният е лице като всички останали болни и неговите близки могат да се отнасят съвсем спокойно към колегите, които работят в доболничната помощ. Те са запознати, така че тези болни не са изоставени. Те не се търсят активно, но имат възможности да се насочат към лекари – психиатри от доболничната помощ, които имат сключени договори със здравната каса. От дългогодишния опит, който имам като психиатър и вече ръководител на психиатрично лечебно заведение мога да кажа, че бъдещето е на малките психиатрични болници, където болните да се задържат за кратко време, да има домове и защитени жилища, в които тези хора да бъдат настанени, за да бъдат пак под наблюдение, ако не са в домашна среда. В големите болници, като в Курило, Раднево и на други места е трудно да се спазват правата на пациентите, но тук, в нашата болница всеки ма право на достъп и се спазват всички права на психиатрично болните хора. Да дойдат при нас, за да видят как се работи в психиатрия!
-Всъщност тази констатация напомня на държавата, че трябва да има по-големи грижи към пациентите на психиатричните болници!?
-В повечето държави психиатричната помощ е първостепенна грижа на държавата. Това е така написано на думи и в нашите официални документи за психично здраве, но в действителност редица други заболявания заемат по-предно място за разлика от психичните болести. Така че наистина трябва да се работи психиатричната заболеваемост да мине на по-преден план. Към психично болния да се погледне, като към лице, което има нужди от равностойни грижи като всеки друг болен. Това е заложено във всички документи, но невинаги се изпълнява.
-Т.е. този доклад напомня, че написаните разпоредби и закони, трябва да се изпълняват!?
-Да! България е поела във всички международни документи своите позиции, да защитава психичното здраве и хората с психична заболеваемост, но наистина да я защитава така както трябва. От всички позиции.
-Направи ми впечатление констатацията в доклада, че всеки шести българин и с психично заболяване. Тревожна ли е тази констатация или..?
-Дълго време в България беше срамно да се посещава психиатър, за да не ти се сложи етикета „психично болен или луд“, но напоследък нещата не стоят така. По време на Ковид кризата ние, психиатрите бяхме много търсени, но повече в доболничната помощ, отколкото в болниците. Явно хората все още изпитват страх, дори психичноболните и техните близки, да потърсят стационарна психиатрична помощ. Но въпреки това ние не сме спирали да работим. Били сме на постовете си през цялото време и посрещнахме доста добре и трите вълни на ковид-инфекцията.
Държавна психиатрична болница – Севлиево е подготвена във всяко едно отношение, да посрещне нуждата на пациенти, които имат психична болест и заболяване на ковид19. Ние имаме изградена структура, имаме сектори, имаме обучен персонал и същевременно имаме предпазни средства, такива каквито притежават и големите клиники.