Здравните експерти предупреждават за четвърта вълна на Ковид-19, но прогнозите са, че тя ще се понесе по-леко, предвид големия брой преболедували и ваксинирани български граждани. В Габровска област и в частност в община Севлиево обстановката е спокойна, засега. Каква е готовността на МБАЛ “Д-р Стойчо Христов да посрещне новата вълна на инфекцията, успя ли ръководството да компенсира негативите от извънредното положение през изминалата година, коментира за в.“Росица“ д-р Пламен Цеков, управител на болницата.
-Каква и ситуацията в момента в болницата, д-р Цеков? Успяхте ли да компенсирате негативите от извънредното положение през миналата година?
-В края на месец април епидемията започна за затихва. През месец май беше спокойно, а през юни напълно затихна. Това затишие ни даде глътка въздух и възможност да направим други важни неща. Увеличихме броя на кислородните точки. Увеличихме и броя на стаите, в които има кислород. В Инфекциозно отделение направихме частичен ремонт – подменихме тоалетните – дарени от „Идеал Стандарт – Видима“. Ремонтът е за за около 5-6 хиляди лева. Но Министерството на здравеопазването ни осигури средства за ремонта на Инфекциозно отделение, за да го поддържаме в готовност и ние ги вложихме, където им е мястото.
-Какви са Вашите прогнози за развитието на епидемията?
-При положение, че започнем да се събираме отново на групи, най-вероятно ще има ръст на заразата. Епидемиолозите казват, че всяка епидемия си има своята характеристика и тя е една и съща, независимо от причинителя. Т.е. тя трябва да премине през по-голяма част от населението, да няма естествен гостоприемник, за да може да се репродуцира и тогава ще изчезне. И ето, че полека-лека нещата се случват – имаме вече над 1,8 млн. българи, които са ваксинирани с по една ваксина и около 900000 – с две. Това означава, че до края на месец август ще достигнем до 2 млн. българи, които са ваксинирани. Това е добър резултат, защото се предполага, че други около 2 млн. българи са преболедували от Ковид-19. Това гарантира, че 4-5 млн. от населението, което е около 75%, се е срещало с вируса или се е ваксинирало.
-Съмненията дали да се ваксинирам или не, все още витаят в публичното пространство. Това ще се отрази ли на прогнозата, която дадохте?
-Аз съм оптимист в това отношениe, независимо от факта, че се забави това ваксиниране поради нежелания или заради това, че хората се срещнаха с вируса, преболедуваха и не са си правили изследвания. Аз съм пример за такъв случай. Заразих се и бях вкъщи, когато констатирах, че съм заразен. Имах всички симптоми и, за да не разнасям заразата, си останах у дома и там преболедувах инфекцията. След това си направих антигенен тест и се оказа, че имам антитела. Аз не съм записан никъде в регистрите и съм убеден, че има и други хора като мен.
-Научихме ли се от уроците на Ковид-19 да спазваме мерките, да сме дисциплинирани?
-Не!Българинът като цяло е обременен по отношение на дисциплината. След годините натиск, когато му се налагаха противоестествени на човешката природа неща, за да се дисциплинира. Сега сме на обратната страна на махалото. Ние не приемаме дори и тези мерки, които са в наша полза, които ни защитават …И пак ще дам пример със себе си. Маска почти не слагам и не слагах. Моята логика беше друга. Първоначално, когато имаше стрес в персонала, трябваше да бъда част от колектива и да му вдъхна малко смелост, че не е толкова страшно. Епидемията мина почти през всички в болницата, които се заразиха и преболедуваха инфекцията. Но всички оздравяха, което е много добър атестат и за начина, по който се отнесохме като лечение, и като отговорност пред гражданите.
-Д-р Цеков, компенсирахте ли негативите, които бяха наложени на болницата по време на пандемията, тя е и търговско дружество?
-И в контекса на кампанията, която върви в момента – всички неблагополучия в здравеопазването да се приписват на търговските дружества, ще направя един, може би нелицеприятен паралел – в съда да съдиш ножа, е не ръката, която го е държала. Не търговските дружества са проблема! Това е форма на управление на активи и финанси на държавни и общински болници. Никой от собствениците им не държи те да имат печалба. Стремежът е болницата да се самоиздържа и да може да функционира добре. Парадоксалното за нас е, че през миналата – най-тежка година, когато имахме отлив от пациенти – 2000 души по-малко спрямо 2019 г. имахме най-добър приход и се справихме сравнително добре. Приключихме с положителен финансов резултат.
Знам, че веднага някой ще каже: „Аз бях в болницата и това не ми направиха” или “Не ми обърнаха нужното внимание…!”
При над 6000 пациенти, които са потърсили помощ в болницата, 4000 бяха настенени, а заедно с близките си и други приходящи може да се каже, че над 10 хил. души са преминали през болницата. Със сигурност не сме успели да дадем на всички максимума, който се иска. Причините са много – най-вече липса на достатъчен персонал, свръхнатовареност на персонала, възраст на персонала – доста хора са в пенсионна възраст ….Много фактори може да намерим за оправдание, защо на тези хора ние не сме обърнали достатъчно внимание, но като цяло смятам, че ние изпълнихме мисията, която ни е заложена.
И това го усетихме, защото години наред за севлиевската болница се говореше с неглижиране и пренебрежително махане на ръка. Подценяване на лекарите, подценяване на медицинските сестри – на всичко, което се правеше там.
-Смятате, че и сега е такова отношението към медиците от болницата?
-В началото на пандемията отношението беше такова, но към края негативизмът затихна – не е изчезнал, но затихна, защото много от хората, които преминаха през болницата видяха истинското й лице. Видяха, че имаме грижа и отношение към пациентите, че бяха подсигурени с медикаменти и всичко, което е необходимо. Никой не е казвал на пациентите, че това трябва да си купите. Или да си платите за еди какво си – такова нещо нямаше …Това го признават пациенти, не го казвам аз. Аз мога да бъда заподозрян в пристрастие и очевидно е така, но пациентите са тези, които ни дадоха оценка. Пак казвам – има недоволни и ние се фокусираме повече към тях, защото недоволството, дори и да не е в достатъчна степен обективно, в него има някаква степен истина. И ние се стремим да чуем каква е истината в отсрещната страна, защото такава ни е мисията – да лекуваме хора. Много приказки изричаме, но в крайна сметка за мащаба в който сме, за състоянието в което сме и действителността, която ни заобикаля мисля, че се справихме сравнително добре. Знам какво ни пречи и се надявам да го отстраним и в следващите 1-2 години болницата да бъде на ония равнища, на които е била преди много години.
-Обобщете какво е направено и какво още трябва да се направи, за да постигнете тази цел?
-Засега сме успели да я окомплектовали с лекари – имаме проблем с медицинските сестри. С материалната база вървим към трайно решаване. Остава ни да ремонтираме операционния блок, инфекциозно и нервно отделение. Ще направим разширение на ОАРИЛ с още една стая, за да увеличим капацитета за по-тежки случаи от четвъртата вълна от Ковид -19.
И за всичко това имаме огромна помощ от Община Севлиево. Такова отношение, каквото регистрира Общината от 2011 година, не е имало към болницата от създаването й като търговско дружество през 1999. И това го казвам не по някакъв лицемерен начин да се отблагодаря, а защото собственикът е оценил значимостта на тази структура и полага грижи за нея, без да се съобразява кой е управлява – дали съм аз или някой друг ще бъде. Принципът е видим, че се помага на лечебното заведение, респективно – на гражданите. Една чудесна помощ получаваме и от “Идеал Стандарт – Видима” и другите големи фирми на територията на общината. Ремонтирахме с тяхна помощ АГ – отделението, хирургия – тя отново се нуждае от освежаващ ремонт, защото през нея са преминали вече над 2-3 хил. Беше закупена и медицинска апаратура с финансовата помощ на “Идеал Стандарт – Видима”. Със собствени средства купихме нов скенер. Всичко това се дължи на доброто ни сътрудничество с институциите, бизнеса и обществеността в Севлиево. И то дава резултат. Когато казваме, че имаме положителен финансов резултат, той е плод на всичките тези усилия.
-Което доказа максимата, че когато искаме да свършим една работа, намираме начин. А, когато не искаме – търсим оправдания…!?
-И аз съм доволен, че успяхме да обединим различни като мислене и пристрастия хора в една цел и така трябва да бъде. Болницата приключи добре. За трета поредна година сме с положителен финансов резултат. Има още малко задължения, които ни тежат, но ще се справим и с тях. Вече са спаднали под 1 млн.лв. – 970 хиллв. От тях 570 хил. са към “Севлиевогаз-2000” АД и ВиК “Бяла”. До 2015 година болницата не е плащала вода и частично не е плащала газ. Тази задължения са натрупани през периода 2008 г до 2015 година. Вече имаме погасителен план с двете общински дружества и от април месец сме започнали да изплащаме и тези задължения. От останалите 400 хил.лв., 238 хил. са за медикаменти и консумативи, другите са за текущи разходи, които вече не ни притесняват. Нямаме запори на банкови сметки, нямаме просрочия. Но не си правим излюзиите, че всичко е идеално и сме достигнали качеството на здравните слуги, което трябва да имаме. Съзнаваме проблемите и се стремим да ги решаваме последователно.
Зареждане ...
