Черешовата задушница е втората в годината и се пада преди Петровите пости. Всяка задушница е време за почит към починалите ни близки.
Тази е наречена е черешова, защото по това време на годината зреят черешите.
Дата на празника
Черешова задушница е подвижен празник. Тази година го отбелязваве на 19 юни, събота.
Черешова задушница се отбелязва ден преди големия християнски празник Петдесетница.
Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
На този ден Православната църква извършва специално богослужение в памет на починалите християни. Общата панихида е позната като Черешова задушница. На този ден чрез богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.
В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. “Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” – четем в Библията.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос.
Тръгвайки към гробища, християните носят цветя и свещи; тамян, за да прекадят гробовете. От нея, раздават, както и вино за преливане.
Оставя се на гроба от занесената храна. Прикадява се и се раздава на хората около вас от онова, което е занесено.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Пада се преди Петровите пости. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.
На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България “Черешова“, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.