МИНКА МИНЧЕВА – Главен редактор на вестник „Росица“
Днес се навършват 135 години от издаването на първия брой на в. „Росица“. Отбелязваме тази годишнина, защото вестникът е устоял на всички бурни събития в страната през тези 135 години и заслужава това внимание. Заслужават внимание и всички, които, въпреки историческите превратности, са работили в него и старателно са записвали важни събития от развитието на Севлиевския край и главните герои в тях, които в по-голямата си част са също севлиевци.
Едно от определенията за вестниците е, че са летописци на времето, но съхранявайки паметта на период от време, те пишат и собствената си история. Написаното във вестника не можеш да изтриеш с едно кликване на мишката – то остава. И слава богу, защото сега, разлиствайки старите издания на в. „Росица“ откривам много ценни сведения за хора и събития, които умишлено или случайно са били забравени, но те имат важно значение, не само за Севлиевския край, но за цялостното развитие на страната ни, след освобождението на България и нейното развитие до 1944 г. А всичко това е част от богатото културно-историческо наследство на Севлиево и заслужава да се покаже. Да се напомни на жителите на общината, какво притежават, за да преценят дали искат да го запазят и продължат, или да го закрият, както често се случва през последните години с местния и регионален печат.
Историята сочи, че ние, българите, имаме уникално историческо наследство, но за съжаление не го пазим и съхраняваме. Не се учим от историческите си грешки, затова ги повтаряме. Доказателство за това е написаното на страниците на всички вестници „Росица“ през тези 135 години.
– С какво е уникален вестник „Росица“?
– Старият вестник „Росица“, който са издавали Евтим Дабев, Петьо Мустаков и Тодор Постомпиров, е уникален не само за времето си, но и от днешна гледна точка, защото, ако не е старобългарския език на който е списван, звучи много съвременно, както с темите и политическата ситуация у нас, така и с графиката си. Във всички досегашни анализи вестник „Росица“ е определян като първия социалистически вестник, сложил началото на социалистическия печат в България. Но внимателният прочит на 20-те броя на вестника – от 4 юни 1886 г. до 24 декември същата година, когато излиза последният брой, с нищо не подсказват по-нататъшното развитие, както на в. „Росица“, така и на целия периодичен печат в страната след 9 септември 1944 г.
Доказателство за това са статиите на Евтим Дабев – един от първите пропагандатори на социалдемокрацията в страната. На Бузлуджанския конгрес през 1891 г. той остро критикува подетата линия на Димитър Благоев.
Извън политическите коментари и позиции, на страниците на вестника, в рубриката „Дневни“, са публикувани новини от всякакъв характер, не само от Габрово, Севлиево и страната, но и от чуждестранни вестници. И с това той надхвърля много границите на един местен, „провинциален“ вестник, както го определят издателите му.
Уникален е и с това е, че и тримата автори и редактори на вестника са били много млади – Евтим Дабев е бил само на 22 години, но са били изпълнени с огромно желание да защитят наемния труд в зараждащия се капитализъм в страната по онова време. Поради липса на финансиране последният брой на в. „Росица“ излиза на 24 октомври 1886 г.
Подготвяйки честването на 132-та годишнина на в. „Росица“ през 2018 г. със съдействието на Историческия музей в Севлиево и Градската библиотека открих други вестници под наименованието „Росица“, които са малко известни, но заслужават да напомним за тях, защото доказват желанието и необходимостта на севлиевци да имат своя вестник, в който да разказват за проблемите и успехите си. Те са уникални по своето съдържание и визия.
В Историческия музей са запазени броеве на в. „Росица”, независим местен вестник за политика, общественост и литература от 1921 и 1922 г. Под наименованието „Росица” от 1933 до 1939 г. е издаван и вестник за туристическа култура и пропаганда. Изключително интересен и днес е в. „Росица”, месечник на учителите и учениците от Севлиевска учебна околия, в който се публикуват статии, интересни за учителите, и разнообразно ученическо творчество, който излиза от 1938 до 1944 г.
През 1959 година започва издаването на в. „Севлиевска трибуна, който е орган на ГК на БКП. В края на 1969 г. той продължава да излиза, но под наименованието „Росица“, което, според тогавашния главен редактор Илия Илийчев, е по-справедливо към социалистическите идеи на вестника.
Може би, точно защото в. „Росица“ се приема като продължител на идеите на в. „Севлиевска трибуна“, през 2009 г. се чества 50-ата годишнина от новата история на вестника.
– Как накратко могат да се обобщят тези 135 години на в. „Росица“?
– Вестник „Росица“ е определян като първия социалистически вестник. Но моят прочит на старите издания показва, че той е първият социалдемократически вестник, защото самият Евтим Дабев е бил социалдемократ. А, ако избегнем политическия му профил, бих казала, че през всичките тези години той е имал народностната кауза да обединява хората, да бъде будител. И това е било цел и верую на всички главни редактори, журналисти, сътрудници, краеведи, които са работили в него през всичките години, независимо от обществения строй в страната.
– Как виждате развитието на вестник „Росица“, след масовото навлизане на електронните и социални медии?
– Слоганът, който бяхме определили на в. „Росица“ преди две години, когато чествахме неговата 132-ра годишнина, е „Устоял на бурите, устремен към бъдещето!“, защото той отговаря на историческото развитие на вестника и потенциала, който има Община Севлиево да продължи неговото издаване, защото севлиевци имат нужда от своя вестник. Това пролича и по време на извънредното положение, което беше наложено миналата година, заради пандемията. Екипът на вестника работеше от вкъщи, бяхме намалили обема наполовина, за да не го спираме, но и да не правим излишни разходи. Независимо от това вестникът запази тиража си, защото даваше навременна и точна информация за всичко, което касаеше противоепидемичните мерки за борба с коварния вирус. И нашите читатели имаха нужда от нея. Но, ако трябва да съм точна в отговора, бих казала, че вече не съм толкова убедена в устрема към бъдещето на в. „Росица“. Да, една от причините е масовото навлизане на електронните медии, които много по-бързо и евтино разпространяват информацията – хартиеното издание е скъпо удоволствие, но то гарантира точност и обективност на поднесената информация. Другата причина е нелоялната конкуренция на печатни медии, които през последните години излизаха, редом до в. „Росица“, но вместо да се продават, както всеки продукт, те се разпространяваха безплатно в пощенските кутии на жителите в общината. Няма как да обясниш на читателите, защо в. „Росица“ се продава по 50 ст., а другият се подарява. Всъщност има, но това е задължение на други институции, не на в. „Росица“, който плаща заплати, социални осигуровки, данъци, и всички останали плащания, които има едно търговско дружество към държавата и работещите в него. И тук се налага да кажа, за кой ли път, че по статут в. „Росица“ е общински, защото ОбС – Севлиево със свое решение № 230 от 28 ноември 2000 година дава съгласието за създаване на „Росица“ ЕООД с предмет на дейност издаване на в. „Росица“, извършване на предпечатни и рекламни услуги. На 15 февруари 2001 г. с решение № 262 Окръжен съд – Габрово вписва в търговския регистър „Росица“ ЕООД.
Като самостоятелно търговско дружество „Росица“ е на самоиздръжка, не ползва нито стотинка от общинския бюджет за своите разходи. Приходите, които получава са от продажби на вестника и услугите за информационно-рекламна дейност, която извършва на фирми и институции. Някои от тях са чрез сключени договори, а други – чрез индивидуални поръчки. „Росица“ ЕООД няма сключен договор за информационна и рекламна дейност с нито една публична институция, в т.ч. и с Община Севлиево. Всяко съобщение са заплаща по определените цени за реклама във вестника. Единствената привилегия на вестника е, че не плащаме наем, защото редакцията се помещава в Дандаловите къщи, които са общинска собственост. Всички останали плащания на консумативи, печат и издръжка са за наша сметка. Но, другото, много по-важно предимство е, че само Общинският съвет може да реши дали да съществува вестника или не, защото с решение на ОбС той е създаден и пак с негово решение може да спре издаването му. Чест прави на местната власт в Севлиево през последните 30 години, че е запазила в. „Росица“. Но неговата съдба зависи и от севлиевци, от техния интерес да получават точна и проверена информация за всичко, което бележи делника и празника им.
Верен на традициите, завещани от първите списватели, днес екипът на в. „Росица“, макар и в много намален състав, в сравнение с предишни години, продължава да пише днешната история на Севлиево и Севлиевския край за идните поколения. Ние не се плашим от истинската, лоялна конкуренция, защото тя ни прави да сме по-добри, по-точни към нашите читатели. И 135-годишната история на вестника доказва това твърдение.
Подготвени сме за бъдещето, защото, освен хартиеното издание, електронното www.rositza.com и Фейсбук страницата на вестника привличат все повече читатели и последователи. Предпочитани са рубриките, в които разказваме за успехите на младите севлиевци в областта на спорта, културата и образованието. Интерес представляват и информациите за изявите на читалищата в община Севлиево, които пазят и развиват народните традиции. Нашите читатели приветстват представянето на успели севлиевци, разказите за направено добро.
Ние, екипът на в. „Росица“ сме готови да продължим да разказваме и записваме всеки ден от историята на община Севлиево и днешните герои. Те са много и делата им заслужават да бъдат запомнени от идните поколения, защото общината има богато културно-историческо наследство, но и потенциал за още по-бурно икономическо развитие. Известна е максимата, че независими медии има там, където има развита икономика. Позволете ни да разкажем Вашата лична или на фирмата Ви история, за да спечелим всеки за себе си и заедно за Севлиево!
– А ще има ли истински празник, какъвто заслужава в. „Росица” за своя 135-и рожден ден?
– Да! Ще има! Подготвили сме специална програма, но политическата обстановка в страната, която съвпада и с мерките против пандемията от Covid-19 наложиха да отложим изпълнението й през есента. Ще има изложба, ще има награди за верни сътрудници и спомоществователи, за млади журналисти – участници в конкурса „Моят град е….” – вече получихме много материали от цялата страна. Специално жури ще оцени творбите на младите хора, които разказват за родния си град.
А до тогава: „Четете и разпространявайте в. „Росица“!“, както са ни завещали първите издатели на вестника, за да го има и след още 100 години.