РУЖА ЛЮБЕНОВА
Тихомир Лалев Петков е завършил висше юридическо образование във ВИ на МВР през 1989 г. Юридическия си стаж започва като следовател на 2 октомври 1989 г. в Следствен отдел към ОУ МВР Габрово, в последствие трансформирано в Окръжна следствена служба-Габрово, където работи до 1 март 2006 г. През 2006 г. заема длъжността прокурор в Районна прокуратура гр. Севлиево, а впоследствие Заместник Районен прокурор в същата прокуратура. От 26 ноември 2015 г. след конкурс, с Решение на Висшия съдебен съвет, е назначен за Административен ръководител, Районен прокурор на Районна прокуратура в Севлиево. Към момента заема длъжността Заместник Районен прокурор в Районна прокуратура гр. Габрово. През месец декември 2020 г. прокурор Петков беше награден с отличието „Служебна благодарност“ от главния прокурор на Република България Иван Гешев.
По повод реорганизацията в прокуратурата, състоянието на престъпността в Севлиевска община, взаимодействието с полицията и др., вестник „Росица“ потърси мнението на прокурор Петков.
-Г-н Петков, севлиевската Районна прокуратура вече е преобразувана в териториално поделение към Районната прокуратура в Габрово. Отрази ли се този факт по някакъв начин на работата Ви или промяната е само в статута на звеното? И смятате ли реорганизацията в прокуратурата за удачна?
-При извършеното през последните 3 години преструктуриране в Прокуратурата на Република България, районните прокуратури в градовете Трявна и Дряново, а от 1 януари 2021 г. и в град Севлиево, бяха обособени като териториални отделения към Районна прокуратура – Габрово, с Решения на Пленума на Висшия съдебен съвет. Единствената разлика при тази реформа се изразява в това, че териториалните отделения не са самостоятелни структури и съответно нямат административни ръководители. В самите териториални отделения продължават да работят прокурорите, които са работили и до момента на преструктурирането. Гражданите, както и до този момент могат да се обръщат към прокурорите в териториалните отделения със сигнали, молби и жалби. Реформата по никакъв начин не намалява достъпа на хората до прокуратурата.
Основната цел на реформата в ПРБ е постигане на относително изравняване на натовареността на прокурорите на районно ниво, и в частност на работещите на територията на Габровска област. Анализът показа, че разликата на натовареността в различните райони до преструктурирането беше значителна. Например колегите в Районна прокуратура-Севлиево бяха значително по натоварени в сравнение с останалите си колеги в другите районни прокуратури. В тази връзка, и за преодоляване на това различие, след преструктурирането на Районна прокуратура – Севлиево в Териториално отделение към Районна прокуратура- Габрово, Административният ръководител на последната създаде организация, кадрова и административна за уеднаквяване натовареността сред прокурорите в териториалните отделения и районната прокуратура. В този смисъл и с оглед преодоляване на различната натовареност на отделните структури на районно ниво, считам, че реформата в прокуратурата е удачна и към момента се отчита положителен ефект от действието й.
-Севлиевската прокуратура обезпечена ли е с кадри и техника? Каква е натовареността й на фона на останалите в областта?
-Районна прокуратура-Севлиево, до реформирането й в Териториално отделение към Районна прокуратура- Габрово, за съжаление не бе обезпечена кадрово с магистрати. От 2015 г. до края на 2020 г. щата на прокуратурата бе за четирима прокурори, като реално работеха двама в продължение на три години, а в останалия период трима такива. В този връзка още през 2015 година г-н Сотир Цацаров – тогава Главен прокурор на Република България, посочи Районна прокуратура – Севлиево като „проблемна” с оглед критично ниският брой реално работещи прокурори, в сравнение обема на работа. Колкото до натовареността на Районна прокуратура-Севлиево, то на фона на останалите в областта, същата е била значително по- висока. Освен това в посочения период Районна прокуратура – Севлиево е била сред най – натоварените прокуратури, с генерирана натовареност над средната за страната. В подкрепа на това е фактът, че през 2017 година е отчетена натовареност, която поставя Районна прокуратура-Севлиево на 9-то място сред 113 районни прокуратури. Считам, че с преструктурирането на Районна прокуратура- Севлиево в ТО-Севлиево към Районна прокуратура Габрово, то този кадрови проблем е преодолян. Както казах по-горе, това се дължи на организацията създадена от Административния ръководител на Районна прокуратура- Габрово, по разпределението на преписките и делата, както и с оглед това, че прокурорите осъществяват прокурорска дейност на територията на цялата Габровска област, а не на територията на конкретната община в която е седалището на Териториалното отделение, като по този начин бе преодоляна неравномерната натовареност.
Колкото до това е ли обезпечена прокуратурата с техника, да, безспорно прокурорите и служителите в Териториално отделение Севлиево при Районна прокуратура-Габрово, са обезпечени както с правно-информационни системи, така и с необходимата техника за изпълнение на служебните им задължения.
-Намалява или се увеличава престъпността в малките населени места? Кои престъпления преобладават в Севлиевско?
-Следва да се отчете намаляване на престъпността както в малките населени места на територията на община Севлиево, така и на територията на гр. Севлиево през 2020 година, сравнена с предходните. Новообразуваните производства през 2020 година по глава ХІ от Наказателния кодекс – „Общоопасни престъпления“, включваща престъпления по транспорта (управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества и др.) са 201 и те са с най-голям дял. Със сравнително голям дял сред новообразуваните досъдебни производства през 2020 г. са тези с предмет престъпления против собствеността на гражданите – 127 досъдебни производства, но както казах по-горе, налице е намаление на този вид престъпления в сравнение с предходните години. Може би тук е мястото да се посочи, че служителите на полицията осъществяват една постоянна превенция над малките населени места, демонстрирайки присъствието си в тях при извършване на периодични специализирани полицейски операции, насочени към овладяване на битовата престъпност.
Мога да споделя, че притеснение буди фактът на наблюдаващо се увеличаване на съобщения до прокуратурата за осъществено домашно насилие, за закана с убийство и за нарушена заповед за защита от домашно насилие.
-Много ли са обвинителните актове в севлиевската прокуратура, върнати от съда за доработка?
-Районна прокуратура- Севлиево, въпреки високата натовареност на прокурорите, отчете липса на върнати от съда дела за допуснати съществени процесуални нарушения. За сравнение през 2019 г. е върнато едно дело по внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, а през 2018 г. от съда на РП – Севлиево са върнати общо две дела по внесени обвинителни актове. Това е един незначителен процент на фона на внесените в Районен съд Севлиево 488 прокурорски акта в периода 2018 – 2020 година.
-Как работите с полицията? Смятате ли, че повечето проблеми в правосъдието идват от недостатъчна юридическа нагласа у полицейските дознатели, от недобре направените протоколи за оглед и т. н.
-Съвместната работа на Районна прокуратура- Севлиево със служителите на РУ на МВР-Севлиево е на много добро ниво. Следва да се отбележи, че полицейските служители при работата си по преписки възложени от прокуратурата докладват събраните материали и заедно с прокурорите анализират обема и качеството им, като при нужда се дават указания за събиране на допълнително такива. Полицейските служители работещи по линия „наркотици“, обсъждат с прокурори начините на реализация на получените при тях сигнали за държане или засяване и отглеждане на наркотични вещества, което води до едно много добро обезпечаване откъм доказателствен материал при последващо образуване на досъдебно производство. Разследващите полицаи при РУ на МВР-Севлиево работят при сериозна натовареност, свързана с необходимостта от полагане на дежурства, посещение на местопроизшествия и осъществяване на други неотложни следствени действия. Последната е продиктувана от недобрата им кадрова обезпеченост. В тази връзка и с оглед преодоляване на проблема с натовареността, част от досъдебните производства, наблюдавани от Районна прокуратура- Севлиево, бяха възложени на разследващи полицаи при Отдел „Разследване“ на ОД на МВР-Габрово. Съгласно чл.46, ал. 2 от НПК, прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор. В този смисъл, след получаване на уведомление за започнало досъдебно производство от разследващ орган по него се определя наблюдаващ прокурор, с последващо и съвместно организиране на разследването между разследващия орган и наблюдаващия производството прокурор. Предвид наличието на трайно установени професионални отношения на сътрудничество между разследващите органи и прокурорите, във връзка със съвместната работа и с цел събирането на достатъчно доказателства за извършено престъпление, се осъществява един постоянен контакт и оказване на съдействие, с оглед провеждане на резултатно разследване по делата.
-Г-н Петков, работи ли Териториално отделение-Севлиево по изложеното от говорителя на Главния прокурор – г-жа Сийка Милева, и в частност по това “… че на 12 ноември 2011 г. край с. Ловнидол, общ.Севлиево е възникнал взрив и от него са последвали значителни вреди в склад на „Емко” ЕООД ..“ и има ли работно обвинение?
-Да, териториалната прокуратура е работила по този случай, но аз не съм наблюдаващ прокурор по делото и нямам правомощия да предоставям информация по разследването.
-По отношение на употребата на наркотици – от водачи, от непълнолетни и др., има ли увеличение през последните години и защо? Понякога Севлиево и селата са споменавани по-често в полицейските бюлетини отколкото областния град. На какво се дължи?
-Със Заповед №РД-04-78/02.03.2020 г. на Главия прокурор на Република България на териториалните прокуратури бе възложено създаването на организация за извършване на съвместни системни проверки със съответните им Районни управления на МВР по противодействие на престъпността с предмет наркотични вещества по чл.354“а“ – чл.354“в“ от Наказателният кодекс, с приоритет, осъществяване на проверки на публични места – в района на учебни заведения, здравни заведения и заведения за хранене и развлечения.
Именно в резултат на създаденото добро взаимодействие между Районна прокуратура- Севлиево и Районно управление на МВР-Севлиево, базирано на цитираната Заповед, се стигна и до добра резултатност по разкриването на този вид престъпления.
В същото време, следва да се отчете, че извършителите на този вид деяния в преобладаващата им част са млади хора – предимно непълнолетни лица или току-що навършили пълнолетие, като случаите обикновено касаят държане на наркотични вещества в малки количества, с цел лична употреба. Независимо от това противообществените им прояви се разглеждат от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при Община Севлиево, където се образуват възпитателни дела и се налагат възпитателни мерки.
-Опасните отпадъци и незаконните сметища в Севлиевско… Имате ли заведени досъдебни производства по подобни незаконни действия и по кои случаи?
– В края на 2006 г. в Община Севлиево бе въведено в експлоатация Регионално депо за отпадъци с което бяха изпълнени изискванията в залегнали в Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26.04.1999 година, по изграждане на регионални системи за отпадъци. Депото след въвеждането му в експлоатация осигурява третирането на битовите, производствените и опасните отпадъци на три общини – Севлиево, Дряново и Сухиндол. Площадката, на която е изградено депото за отпадъци, е с обща площ от 100 дка., като на нея са разположени три клетки за твърди битови отпадъци с общ капацитет 1 600 000 тона и 44 стоманено-бетонни клетки за опасни отпадъци с вместимост 550 м3 всяка.
През 2020 година, прокуратурата не е образувала досъдебни производства по чл.352 от НК, текст касаещ допускане на замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и водни течения.
-Имали ли сте някога усещането за политически или бизнес натиск в работата Ви?
-Мисля, че съм достатъчно разпознаваем в професионално отношение в Община Севлиево и до настоящият момент, в над 30-годишният ми професионален стаж като следовател и прокурор, нито съм имал усещане, нито са правени опити за въздействие върху мен, или чрез мои близки и познати, за взимане на решение от моя страна при изпълнение на служебните ми задължения, извън вътрешното ми убеждение.
– Само преди месец, като дългогодишен ръководител на севлиевската Районна прокуратура Вие бяхте награден с отличие „Служебна благодарност“ от главния прокурор на Република България Иван Гешев… А по неофициална информация дори строгият Инспекторат към Висшия съдебен съвет е бил впечатлен от работата Ви и организацията в Районната прокуратура в Севлиево след проверка и е предложил да бъдете награден. Не се ли изморихте, не ви ли поблазни онази чиновническа рутина, скрита под девиза „Ден да мине, друг да дойде!“
-Да, действително през месец декември на 2020 година, в качеството ми на административен ръководител на Районна прокуратура – Севлиево, получих награда от Главен прокурор на Република България – г-н Иван Гешев, отличие „Служебна благодарност“, за постигнати отлични резултати в организацията на работата на РП-Севлиево, както и за проявен висок професионализъм и безупречно изпълнение на служебните задължения по възложени преписки и досъдебни производства. Същата бе присъдена по предложение на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура- Габрово- г-жа Надежда Желева, и по препоръка на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Искам да отбележа, че считам тази награда като оценка за цялостната дейност Районна прокуратура-Севлиево. Тази награда е резултат на високия професионализъм на прокурорите и съдебните служители, с които работим в тази структура на прокуратурата. Смятам, че тук е мястото да им благодаря, че независимо от високата натовареност, това не им попречи да изпълняват безупречно и отговорно служебните си задължения. В тази връзка със Заповед на Главния прокурор г-жа Дияна Димитрова – съдебен деловодител в Районна прокуратура- Севлиево, бе също наградена с отличие „Служебна благодарност“.
Като говорите за чиновническа рутина, скрита под девиза „Ден да мине, друг да дойде!“, си представям мъж на средна възраст, с ръкавели и кръгли очила зад бюро – асоциация с чиновник през 40-те години на миналия век. Прокурорите не могат да се олицетворят с този типаж. Прокурорската дейност е динамична. При осъществяването й е необходимо задълбочено познаване и прилагане на нормативната база. Провеждат се непрекъснати срещи със разследващи органи, контролни органи, граждани, взимат се участия в съдебни заседания. Това е необходимо с оглед оправдаване на очакванията на гражданите за резултатност по подадените от тях сигнали до прокуратурата. Няма по-голямо удовлетворение от това за един прокурор, следовател или полицай, да види радостта в очите на нуждаещия се, когато престъплението е разкрито, виновниците са изправени пред правосъдието, а отнетото им е възстановено. Нашата цел е търсенето на наказателна отговорност, когато са налице данни за престъпления и съответно има доказателства за конкретен извършител. Ето защо може определено да се каже, че прокурорската дейност е изпълнена с ежедневни предизвикателства, които са насочени към обезпечаване на наблюдаваните досъдебни производства с достатъчен обем от доказателства и доказателствени средства, щото по един несъмнен и категоричен начин да бъде доказана обвинителната теза на прокуратурата и представена на професионално ниво пред съда.
-Вие имате над 30 години юридически стаж… Помня работата Ви, още като следовател, в едно ужасяващо престъпление – двойно убийство в Душево. А Вие кое дело от практиката си няма да забравите никога?
-Професионалната си кариера започнах като следовател на 2 октомври 1989 г. в Следствен отдел към ОУ МВР Габрово, в последствие трансформирано в Окръжна следствена служба – Габрово, където работех до 1 март 2006 г.. Кариерата ми продължи от 1 март 2006 г., първоначално на длъжност прокурор в Районна прокуратура гр. Севлиево, впоследствие Заместник Районен прокурор в същата прокуратура, а от 26 ноември 2015 г. след конкурс, с Решение на ВСС, бях назначен на Административен ръководител, Районен прокурор на РП в град Севлиево прокуратура – Севлиево. Към момента заемам длъжността Заместник Районен прокурор в Районна прокуратура в Габрово.
Точно това дело, което споменахте, няма да забравя никога и то не за това, че няма други дела, които да са ме ангажирали професионално, до степен да ги запомня. Точно това дело бе в началото на кариерата ми и то бе със степен на висока сложност. Разследването по него бе свързано с много препятствия, но и с удовлетвореност, след като бе събран значителен обем от доказателства, които по един несъмнен и категоричен начин доказваха авторството на деянието. Именно по това дело впоследствие Окръжният съд в гр. Габрово се произнесе, признавайки единия от авторите на деянията за виновен, като му бе наложено наказание „Смърт“, а на съучастниците му – наказания от порядъка на петнадесет години лишаване от свобода.
В същото време искам да споделя, че няма да забравя и множеството дела, по които на пострадалите от конкретните деяния предмет на разследване са били възстановени причинените щети и благодарността в очите им, както от този факт, така и от факта, че престъпниците са получили адекватни наказания.
-И накрая, къде трябва да бъде мястото на прокуратурата – в съдебната или в изпълнителната власт, и нужен ли е изобщо дебат за промяна в тази посока?
-Най-важното в едно демократично общество е разделението на властите. Българската прокуратура е показала, че може да работи и работи според съответните разпоредби на Конституцията, Закона за съдебната власт, НПК и НК. В Конституцията на Република България от 1991 г. въпросите за статута и организацията на прокуратурата са уредени заедно с тези на съда в глава шеста „Съдебна власт“, но прокуратурата като структура запазва двете основни характеристики, които е имала и в тоталитарната държава: отделните прокурори не се връщат в състава на съдилищата (както е до 1947 година), а остават в една независима структура, паралелна с тази на съдилищата. „Чл. 126, ал.1 Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“. И докато прокуратурата в повечето държави членки на ЕС е орган, специализиран изключително в областта на наказателното право, българската прокуратура запазва функцията по общ надзор за законност (чл. 127, т. 5 и 6 от Конституцията).
Приоритетите за прокуратурата са пределно ясни – ефективно правосъдие, бързо правосъдие, качествено правосъдие. Опитите да бъде подчинена прокуратурата на една или на група политически сили не са спирали, няма и да спрат. А отстояването на независимостта на съдебната власт, и в частност на прокуратурата, е непрекъснат процес. За нас е важна оценката за работата ни на обществото.
Характерно за нас българите е, че обичаме да раздаваме оценки и квалификации, без дори да имаме компетенции или опит в определена посока. Претенциите или изискванията към българската прокуратура са все по-големи и дори такива, които излизат от нейните компетенции. За съжаление обществото е настроено достатъчно критично и отправя към нея задачи, искания, отправя очаквания и търси отговорност, които по закон и по право не биха могли да и? бъдат вменени. Това, разбира се, кара и самата прокуратура да търси възможност да отговори на тези обществени очаквания, без да нарушава върховенството на закона.
Зареждане ...
