ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей
За нуждите на комитета Стефан Пешев възложил на посветения в делото златар Димитър Часовникаров да изработи печат. Той бил направен от месинг, имал кръгла форма с диаметър 33 мм и дебелина 4 мм. В средата на печата е врязан лъв, изправен на задните си крака в ход наляво, а на главата му коронка с кръст. Лъвчето е оградено с два концентрични кръга, между които са врязани стилизирани дъбови клончета и името на град Севлиево. Между външния кръг и периферията на печата е текста: „БЪЛГ. РЕВОЛ. КОМИТЕТ”. Той е един от малкото запазени печати на революционни комитети в България и днес се съхранява в Историческия музей в Севлиево.
Най-труден бил въпросът за набавяне на оръжие за бъдещото въстание. Майстори тюфекчии поправяли старо и негодно оръжие. Саби били поръчани в Габрово на тамошните ножари, но били изработвани и в севлиевските ковачници. Барут бил закупуван от нелегални работилници в Балкана. Комитетските пари не били достатъчни и за да бъде платена една голяма партида оръжие касиерът Ватю Иванов Манев продал две свои ниви. Йонко Карагьозов също внасял в комитетската каса всичките си приходи от търговията. Значителни суми били предавани на Вичо Грънчаров от Горна Оряховица, който поддържал канал за закупуване на оръжие в Румъния. Част от барута бил предоставен на местните комитети в някои села. В много български къщи тайно се свивали фишеци, леели се куршуми. Народната лечителка Тодора Димитракова от Севлиево подготвяла мехлеми за рани и обучавала младежите как да ги използват.
Важна задача пред Севлиевския комитет била работата по създаване на революционни комитети, особено в балканските села с чисто българско население – Гъбене, Батошево, Кръвеник, Ново село. Там основната дейност извършвали Стефан Пешев и Йонко Карагьозов, понеже те като търговци имали разрешение да пътуват свободно. В Батошево Пешев бил чест гост още от дете, тъй като там живеел единият му дядо. За делото на въстанието тук той привлякъл Станчо Бонев Шипката, Боньо Кунев Латинеца, Стефан Илийчин, Ненчо Налбантов. В с. Гъбене още от 1872 г. работел за революционното дело учителят Иван Станчев Топузов. Той бил близък на Пешев и Карагьозов и по тяхно поръчение през пролетта на 1875 г. съставил комитет с председател свещеника Атанас Гемеджийски и с участието на кмета Христо Недков и кръчмаря Илия Иванов.
В Кръвеник още от времето на Левски работел дългогодишния кмет на селото Филю Радев Миленов. Когато Левски го запитал има ли нужда да идва в Кръвеник, той отговорил: „Няма никаква нужда. Където върви главата на змията, там върви и опашката й!”. В дейността по подготовка на въстанието той включил сина си Христо и други свои роднини и близки. Революционния комитет положил клетва в дома на свещ. Иван Михов. В голямото чисто българско село Ново село (дн гр. Априлци) Пешев имал за опора своя приятел Никола Дабев от Севлиево, учител в селото, младия свещеник Радион Попмихов и членовете на създадения още от времето на Левски комитет братята Колю и Нанко Пачникови, Драгни Стойчев, Аврам Драганов, Павли Венков и други. Те съдействали за набавянето на барут, тъй като над селото в Балкана работели нелегални турски барутчийници.
Зимата и ранната пролет на 1876 г. били време за усилена подготовка. Вече било известно решението на Гюргевския комитет за въстание през пролетта и затова навсякъде се работело най-вече за въоръжаване и приготвяне на другите въстанически потреби. От Габрово била доставена голяма партида саби, като за доставката се грижел Йонко Карагьозов. Било изкупено всичкото олово от дюкяните за приготвяне на куршуми, голяма партида барут от 200 оки била разпределена в Кръвеник и Батошево. Значителна сума пари била предадена на Вичо Грънчаров и той доставил партида револвери и патрони за тях. Кръвенишкият първенец Фильо Радев взел 15 000 гроша от Саадуллах ефенди уж за търговия и също ги дал за оръжие. Планът за въстанието бил да бъдат запалени турските махали в града, да се завземе конака и оръжието в него. Четите от всички селища трябвало да се съберат във високия Балкан и там да създадат свободна територия. Този план бил обсъден подробно на окръжно съвещание в Горна Оряховица на 26 и 27 април, в което взел участие Стефан Пешев. Определена била датата 1 май за вдигане на въстанието. Въстанието в Южна България било факт, за което били известени с Кървавото писмо.
При завръщането си от Горна Оряховица Пешев бил предупреден, че го търсят да го арестуват и се укрил, но поради предателство на 29 април е обкръжен и заловен. В града вървели масови арести, а комитетските дейци, които се спасили от тях, потърсили убежище в Балкана. В Кръвеник вече бил военният инструктор Дончо Фесчията, пристигнали Йонко Карагьозов, Никифор Симеонов и други. На 1 май, при непосредствената опасност от арест, Фильо Радев, Йонко Карагьозов и Дончо Фесчиев, заедно с други местни комитетски дейци решили незабавно да бъде свикано общоселско събрание от всички посветени и непосветени на старото хайдушко сборище връх Бабан. Изпратени били куриери и до околните селища. Към Бабан се отправили, повечето от тях въоръжени, около 250 души от Кръвеник и околните махали. Дошли и представители на съседните селища – Ново село, Острец и др. След прочуствената реч на дядо Фильо въстанието било обявено.
Избрано било ръководство с воевода Фильо Радев и помощници синът му Христо, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев и Георги Константинов. Въстаническата войска, организирана в групи, се отправя към Граднишкия боаз, където заема предварително уточнените позиции. На 2 май оттам бил даден първият изстрел по турци йошурджии, които разнесли вестта за бунта в планинските села. На следващия ден, заедно с пристигналите на помощ новоселци, защитниците на Граднишкия боаз били повече от 300 души. Успешно било отблъснато първото нападение на огромна башибозушка орда. На 5 май в Граднишкия боаз пристигнала и част от Габровската чета, начело с Цанко Дюстабанов. След едно успешно съвместно сражение, кръвеничани отново останали сами да защитават Боаза.
Междувременно боеве се водели и при Батошево. Местните комитетски дейци посрещнали на 4 май Габровската чета. Под командването на Никифор Симеонов и Георги Бочаров те заемат две основни позиции над селото – на Могили и на Чуката. Батошевските комитетски дейци положили много усилия за въоръжаването на населението за бунта, но и тук оръжието се оказало недостатъчно. За защита на селото били оставени всички мъже, годни да носят оръжие, а жените, децата и старците се отправили към Попската махала, определена като лагер за мирното население. Определени били десятници на въстаническата войска, както и отговорници по снабдяването. На следващия ден, 5 май, успешно била отблъсната турска разузнавателна група. Монахините от Девическия манастир в Батошево продължили да приготвят храна, чорапи и дрехи за въстаниците.
Напорът на многобройната турска войска, черкези и абази на следващия ден, 6 май, бил неудържим. Сломявайки героичната съпротива на батошевци и габровци, врагът превзел селото. Загинали десетки въстаници и жители на Батошево и околните махали. Черкези се опитали да убият и игуменката на Батошевския девически манастир госпожа Магдалена Минева, но тя успяла да се спаси с бягство. Изгорели училището и църквата, много къщи, взривен бил складът за оръжие в къщата на дядо Миньо. Оцелелите потърсили спасение в гората.
Не бил пощаден и мъжкият манастир „Успения Пресвета Богородица” край Батошево. Конни черкези нахлули в двора на манастира и подложили на грабеж манастирските одаи и складове, които след това запалили. Опитали се да запалят и храма, но тук се намесило провидението. Рукнал проливен дъжд и пламъците били загасени. Убит бил един послушник, а монасите намерили спасение в околните гори. След Освобождението опожарените сгради били възстановени, но в куполите на храма и днес стоят дупките от черкезките куршуми.
В Ново село още на 2-ри май, въпреки несъгласието на местните чорбаджии и кмета, комитетските дейци свикали верните на делото мъже в м. Божешкото, където се събрали около 250 души. На 3-ти май, докато едната група новоселци се сражавали заедно с кръвеничани, други начело с Йонко Карагьозов усилено укрепвали позициите си в Дебневския боаз. Поставени били и двата дървени топа, изработени от Йонко Колев Марангозчията и неговия син Никола. В следващите дни броят на бойците достигнал 500 души. На 4-ти май се провело и първото сражение. Марин Сяров поставил жените и децата в м. Маринска с колове в ръце, за да заблудят врага за броя на защитниците. Дадени били и първите скъпи жертви.
Пристигането на Дюстабановата чета на 5-ти май въодушевило новоселци, които в първия момент помислили, че „московците идат”. Населението на околните махали било събрано за подсилване на отбраната. И ненапразно, защото следващото нападение било към Дебневския боаз. Тъй като имали добри прикрития и точна стрелба въстаниците успели да го отблъснат.
На 9-ти май участта на Батошево постигнала Кръвеник. След ожесточен бой, превърнал се в ръкопашен, силите на противника взели превес и войводата Фильо Радев освободил въстаниците от клетвата, за да им даде възможност да защитят най-близките си. Селото било разграбено, училището, църквата и много къщи запалени. Турците се пръснали по околните махали да издирват въстаниците и скритите мирни жители, които били подложени на грабеж и унищожение.
Следва продължение
Зареждане ...
