РУЖА ЛЮБЕНОВА
Инж. Елена Григорова е експерт в опазването на околната среда с дългогодишен стаж.бивш директор РИОСВ-Велико Търново Завършила е Висшия химико-технологически институт в Бургас със специалност „Технология на водата“. Започва трудовия си път в технологичния отдел на КСТ „Янтра“, след което преминава към тогавашната Инспекция по околната среда към Комитета по опазване на природната среда – София. През 1982 г. е назначена като химик в лабораторията по водите в Регионалната инспекция във Велико Търново, а през 1997 г. става директор на РИОСВ. Уволнявана и възстановявана на тази длъжност през годините, в биографията си тя е вписала и две години (2008 – 2010 г.) като заместник кмет на община Лясковец с отговорности към инфраструктурата, екологията и общинската собственост. След 2015 г. става директор на дирекция „Екология“ в „Захарни заводи“ в Горна Оряховица, където работи до пенсионирането си.
-Г-жо Григорова, обръщам се към Вас като към най-дългогодишния директор на Регионалната инспекция във Велико Търново, цели 16 години. През този период, и при различни правителства, Вие два пъти сте освобождавана и после възстановявана на директорския пост след спечелване на конкурси. Последно, на 1 август 2013 г., тогавашният министър на МОСВ Искра Михайлова уволни вкупом 16 директори на регионални инспекции, сред които попаднахте и Вие. Сега, на 8 април т. г., изненадващо беше освободена от поста директор на РИОСВ-Велико Търново и Елена Стефанова. Това изненада ли Ви, или бе нещо очаквано от Вас?
-Два пъти съм освобождавана по политически причини, обикновено при управление с участие на ДПС. Действително освобождаването на г-жа Елена Стефанова, вече бивш директор на РИОСВ-Велико Търново, ме изненада много, защото тя имаше подкрепата на местното управление.
-Толкова ли е „проветриво“ директорското място и имате ли обяснение защо е тази рокада на върха на инспекцията, отговаряща за две области – Габровска и Великотърновска?
-Всяко директорско място е „проветриво“, особено когато става въпрос за политически назначения. Тези промени обикновено стават след парламентарни избори и съставяне на ново правителство, затова освобождаването на г-жа Стефанова ме изненада, както и това, че беше уволнена от същото управление, което я назначи.
-Оказва ли се натиск – от бизнеса, политически и др., върху директора на инспекцията? Или уволнението е плод на грешки на ръководителя?
-Натиск от бизнеса, политически и др., докато аз съм била директор, не ми е оказван. Това не мога да твърдя със сигурност за другите ръководители на инспекцията. Причината за уволнението на г-жа Стефанова я знае със сигурност човекът, който я е отстранил от поста.
-И понеже сме вестник за Севлиевска община, как се работеше тук, имахте ли спънки в работата или срещахте разбиране за екологичните проблеми? Имаше ли сериозни нарушения?
– Когато бях директор на РИОСВ, работех много добре с Община Севлиево. Бяха реализирани много екологични проекти, например Градската пречиствателна станция за отпадъчни води-Севлиево и Регионалното депо отпадъци. Сериозни нарушения не е имало от страна на Общината, както и от действащите фирми на нейната територия.
– Искам да Ви върна към месец юли 2015 година, когато Вие, вече като бивш шеф на РИОСВ-Велико Търново, но отново кандидат за поста, оспорихте наскоро обявените резултати от конкурса и избора на Елена Стефанова за директор. Тогава изпратихте възражение до МОСВ, в което заявихте, че назначаването на Елена Стефанова е неправомерно. И че като директор сте сезирали прокуратурата по сигнали от фирми срещу Стефанова (тогава още редови служител в екоинспекцията) за рекет и корупция. В отговор тя Ви заплаши със съд?
– Да, действително съм се явявала на няколко конкурса. Спомням си, че конкурсът, проведен след уволнението ми на 1 август 2013г., беше най-труден, защото всички кандидати за директор на РИОСВ трябваше да представят концепция за управлението и контролната дейност на РИОСВ по различните компоненти на околната среда, както и по прилагането на тринайсет закона и 150 наредби, свързани с опазването на околната среда.
Конкурсът, проведен през 2015 г., беше предрешен в последния момент, като моето назначение беше подменено с това на г-жа Елена Стефанова. Тя се представи на конкурса незадоволително, поради липса на опит и професионализъм, а и не отговаряше на условията за конкурса, т.к. нямаше необходимия трудов стаж в областта на екологията и управлението.
Действително имаше подадени сигнали до мен срещу г-жа Стефанова за неизпълнение на служебните й задължения, като са забавяни издаваните от нея становища и решения по ОВОС. Сезирала съм прокуратурата за тях.
През изминалите шест години на управление на РИОСВ, г-жа Стефанова не успя да сплоти колектива и да изпълнява в срок възложените й задачи. Занижи се превантивният и последващ контрол, както и се загуби граденият с години авторитет на РИОСВ. Загуби се и връзката с обществеността, медиите, НПО, бизнеса, и научните среди.
– Преди да се пенсионирате работихте като директор на дирекция „Екология“ в „Захарни заводи“ в Горна Оряховица. Имате ли наблюдения, че българинът търпи промени в отношението си към екологията, или нещата не са мръднали и болшинството продължава да мърси природата и да нехае.
– Като служител на „Захарни заводи“ АД останах с много добро впечатление от отношението на ръководството на дружеството към екологичните проблеми. Полагаха се значителни усилия и средства за намаляване въздействието върху околната среда. Ръководният състав беше пряко ангажиран с решаването на възникналите проблеми и отстраняването на несъответствията в кратък срок.
Относно отношението на хората към екологията, мога да кажа, че повечето от фирмите изпълняват задълженията си за опазване на околната среда и са претърпели промяна в положителна посока.
За съжаление не е така при отделния човек, рядко са тези които ценят или имат отношение към опазването на природата. Особено осезаемо това е при отпадъците. Все още съзнанието и отношението към разделното събиране и замърсяването на околната среда не се е променило.
– Какво трябва да се промени в законодателството или в работата на институциите, за да се спрат безразборно никнещите тук и там незаконни сметища. Плодородна нива от много декари край Севлиево е превърната в такова сметище, например. Идват инспектори, правят предписания, после глобяват, но нищо не се променя. Кажете Вие, като специалист, какво трябва да се промени?
– Законодателството по опазване на околната среда в Р България е синхронизирано с европейското в областта и проблемът е с неговото прилагане. Трябва да се подобри последващият контрол за критичните места, както и да се работи върху самосъзнанието и отговорността на хората.