МИЛКА ДЕШЕВА
Медицина и литература. На двата бряга на една река ли са или в една лодка по тази река. Близки ли са или не? Отговорът е в немалкото примери на литературни произведения, чиито автори откриват интересни сюжети в необятния оазис на медицината. „Чумата“ от Камю, „Цитаделата“ и „Пътят на д-р Шенън“ от Арчибалд Кронин, „През чумавото“ на Йордан Йовков, „Търновската царица“ от Емилиян Станев, „Осъдени души“ от Димитър Димов. Филмовата индустрия не престава да „бълва“ сериали за сложния, напрегнат живот на лекарите, обречен на пациентите и на Хипократовата клетва. Като се започне от нашумелия преди години сериал „Болница на края на града“ и се стигне до „Откраднат живот“. А между тях са „Нощна смяна“, „Лекар в планината“, „Добрият доктор“. Обратното също е нерядко явление. Медицината често нагазва в градината на изкуството. Познати са ни музикалните изяви на проф. Христо Деянов, песните на стоматолога Коцето Калки, най-важното творение на д-р Петър Берон – „Рибния буквар“, а сътвореното от Леонардо да Винчи е уникален коктейл от наука и изкуство. Взаимовръзката между науката и изкуството е проста и обяснима. В зародиша и на двете е закодирано най-мощното оръжие, сътворено от човешкия гений, наречено напредък. Напредък, подправен с есенцията на духа, която поддържа буден емоционалния статус на човека, за да изпитва той радост, удоволствие, наслада, да се забавлява. В съвременния свят медийното пространство като че ли толерира повече прояви на изкуството, а науката остава на заден план.
Кой не е слушал поне едно парче на хай звездата Лейди Гага, получила световна известност повече с клоунските си тоалети, отколкото с музикалния си талант. През 80-те години на миналия век светът коленичи в краката на плажната красавица Памела Андерсън и на хубавата Джулия Робъртс. Още са пресни сълзите в очите на футболните фенове, които се простиха със своя кумир Диего Марадона. Но ако водещата на телевизионното предаване „На кафе“ Гала за своите съотборници е икона, то как би могъл да бъде наречен създателят на една уникална медицинска апаратура, която шества по света повече от сто години и от която се е възползвал едва ли не всеки поне веднъж. Рентгеновият апарат е дело на д-р Вилхелм Рьонтген и е създаден в далечната 1894 г. Но като че ли трябваше да влезем в тунела на една ужасна пандемия, за да видят бял свят мисли като тази на проф. Денков, физикохимик: „Оценката, че и науката е важна, почна да заема почетно място“. „Лекарите бяха заметени под килима“, заяви министър Костадин Ангелов. Дойде ред да бъде обърсана от праха и една гениална мисъл, изказана, забележете, не от учен, а от писател през 90-те години на по-миналия век. „Науката е светилото на един народ, литературата е животът му“, Иван Вазов.
Съдбата ми на човек и представител на изкуството, който през целия си живот се е занимавал с литература, ме срещна с медик. Професиите „лекар“ и „медицинска сестра“ винаги са били мечтани и аз като малка също поглеждах към тях, но бързо прецених, че това не е лъжица за моята уста. И в съзнателния си живот разбрах, че не само не съм сбъркала, а и още нещо. За да се сложи пред името титла „Доктор“, не е нужно само желание, а упоритост и воля, лишаване от многобройните сладости на живота, покоряване на ниски и високи върхове. И безкрайна върволица от изпити. Не съм ги броила колко са за шест години обучение в Медицинска академия в София, предшествано от почти три години обучение в Медицински институт във Велико Търново, специалност „медицински фелдшер“. После още по две години за всяка специалност – по „Инфекциозни болести“ и „Вътрешни болести“. А когато другият партньор е студент и идва ред за най-трудния житейски изпит, наречен семейство и родителска отговорност, презентацията може и да не е най-съвършената.
Винаги съм проявявала интерес от любопитство или от любознателност към все още необузданата и непокорена медицинска наука. Разгръщала съм почти всички учебници, но споменът ми за двете „тухли“ – двата тома по вътрешни болести, винаги ще бъде траен. Само информацията за белодробните заболявания беше близо 200 страници. Но за да се явиш на изпит по вътрешни болести първо трябва да влезеш в антрето, наречено „Пропедевтика на вътрешните болести“. Скромното по обем учебниче, написано на по-нисък научен стил, има за задача да подготви обучавания за навлизане в същността на вътрешните болести. Медицинския атлас разглеждах като книжка с картинки, защото имаше много цветни илюстрации. На учебника по анатомия най-приляга определението тухла „гигант“. Адът на медицинското обучение по моему се казва Патоанатомия и за да положи изпита успешно, студентът трябва да участва в редица упражнения в моргата, проявявайки издържливост, владеене и железни нерви. Попълних интелектуалния си потенциал и с немалко медицински термини. Особено ми бяха интересни думи, които отвеждат към езикознанието. Например двойката думи анамнеза – амнезия в езикознанието се наричат пароними, защото са близки по звуков състав, но с различно значение – амнезия – забравяне, анамнеза – първоначално запознаване на лекаря чрез общуване с оплакванията на пациента.
А неговите максими са прости. Да не оставя умствения си капацитет да мързелува, за да не закостенее, но да не забравя и физическия труд. Според него добрата дума лекува, но по-добре лекува добрата работа. Милосърдието е скрито дълбоко в сърцето на д-р Дешев и се проявява в грижа към всяка жива твар, нуждаеща се от помощ. Зареждат го с емоции ароматът на любимите му зюмбюли, както и цъфналите прасковени дръвчета. Приоритетната му дума е „бързам“.
Великите! Те са хората, които през вековете са сътворили света, в който живеем. И ние не можем да ги зачертаем, нито пък да даваме превес на едните или на другите. Галилео Галилей, Хипократ, Айнщайн. Менделеев, Мария и Жулио Кюри… И Омир, Сервантес, Бетховен, Чарли Чаплин, Мария Калас, Бийтълс, Рей Чарлз, Пеле. Те са хиляди. А съвременните учени и хора на изкуството продължават тяхното дело за един по-съвършен и емоционално обагрен свят.
А ти, човече, не изпускай от дланите си крехката надежда, че светлината ще се върне. Лекарите, бели лястовици и посланици на доброто, ще победят този коварен мизантроп, вирусът. И ще дойде денят, в който отново с наслада ще вкусим от меда и солта на земята, любовта към живота, без която не можем.