81 години от смъртта на Дан Колов

ТИХОМИР БЛАГОВЕСТОВ
“Героизмът под команда, безсмисленото насилие и всички омразни нелепости, които се подвизават под името „патриотизъм” – ах, как страстно ги ненавиждам!“
/А. Айнщайн/
“Патриотизмът, независимо чий, се доказва не с думи, а с дела!“
/В. Белински/
Значението на самата дума „патриа”, означава „отечество”, а патриотизъм – това е да обичаш своето отечество! Всеки един българин, роден и закърмен в отечеството си, всеки който е отрасъл и възпитан в него, трябва да изпитва любов и уважение към него!
В тази тема реших да използвам изцяло личната си гледна точка над значението, а защо не и явлението – патриотизъм. Ще използвам изцяло примери от житейска гледна точка, примери и от живота извън пределите на нашето мило отечество, фактология и какво всъщност значи за всички нас патриотизмът и защо така тенденциозно се напуска страната ни в търсене на по-добър живот от дори някой вече заклеймили се патриоти към Майка България!
По този начин, чрез изразяване на себе си по темата, искам да представя една различна гледна точка, един по-различен начин над това да създам и разработя тема, без чужди допирни точки! За мен и надявам се и за Вас, драгите читатели, това е важно, поради простата причина, че масата са спрели да изразяват себе си, дали от страх, или незнание или може би липса на желание, но животът показва точно това – масово хората използват вече споделяната информация от други хора,източници, материали… за свой личен PR или „стълб” към личностното им „израстване”.
Така е и с патриотизма в наши дни! Не е разумно и морално да използваш чистите и истински насочени действия на патриотизъм от личности, които обичат и милеят и споделят това пред света, за лична облага и дивидент, както и чисти политически идеи и стратегии, които техни действия са отражение на антипатриотизъм!
По тази причина искам да се спра на една идеология, която бях прочел и като човек, обичащ родината си, ми направи огромно впечатление, а именно: „В Атина през 507 г. пр. н. е., е достигат момент, в който е напълно невъзможно да се управлява Гърция като съюз от няколко рода. Създава се дълга към отечеството, гражданският дълг се поставя дори над дълга към рода и семейството! Идеологията сработва, защото се основава на принципа – „любов към отечеството се ражда от любов към собственото благо”. С други думи казано – гражданите се грижат за държавата, а държавата се грижи за гражданите!
Патриотизмът се „изправя”, когато идеологията спре да действа. Важно е в този пример от историята да се разбере, че голямата част зависи от това самите граждани, тяхното разбиране, отношение и умение да разбират общите интереси – „граждани-държава”, което да поддържа неугасващия „огън” на патриотизма, а във всеки един останал случай, важи принципът – „Прост народ, слаба държава”.
Защо споделям тази любима моя идеология към патриотизма с Вас? Не случайно, защото искам да покажа какво се случва, когато се спазват и когато не се спазват принципите! В наши дни думата „патриотизъм” се използва почти навсякъде, за съжаление от недоброжелатели, които имат изкривена визия над същностната идеология на тази дума. Много често се използва моделът „патриотизъм”, като метод за влияние над обществото, а не като метод на обединение за по-добър градеж – „Патриотизмът в своето най-просто, ясно и несъмнено значение не е нищо друго за управляващите, освен инструмент за постигане на властолюбиви и користни цели” – казва Лев Толстой. Пример за това е как един политически елит създава една патриотична идеология и с помощта й разрушава общонационалния идеал.
Аз заставам зад думите, че „рибата се вмирисва от към главата” – а защо? Нека перифразирам по мой начин и виждане тази мисъл от народа и как тя се отнася към темата. Много е важно да разберем, че никой не е роден с изписан текст на челото „Аз съм патриот”! Патриотизмът не е вродена човешка черта. Нашият „ген” и дори „ДНК” например, по нищо не се свързва с патриотизма. Тази идеология се създава и приема от нас, хората, през времето което, както, където и с когото живеем, хората, с които общуваме, семействата, в които живеем, възпитанието, което „попиваме”, и може би най-значимото – нацията, която изповядва тази идеология или по друг начин казано, с каква цел и визия се налага тази идеология от тях!
Един войн, за да бъде истински такъв и да защитава и умре за делото си, трябва да обича две неща – родината и водача си! Пълно е с примери в историята, които го доказват, но дали се намират сега такива примери и жертвоготовност за отечеството си, или всичко е една пропаганда! Моето мнение е, че масово изповядват различна идеология над тази, всъщност да си редом или над отечеството в полза и подкрепа на самото него! Тук пример е самото бягство от отечеството, от липсата на борбеност в търсене на „обетованата земя” за всеки един. Казвам „моето мнение”, защото лично аз съм включен в това число, като човек видял света отблизо и видял отечеството си отдалеч, което в един момент, ако решиш да прогледнеш, разбираш колко значими сме ние, българите, независимо нашата незначителна, погледната от картата на света – Мила България!
България е била страна на три морета, страна с четири сезона! В България може да се проследи от първите заселвания по земите на България, до формирането й като национална държава, включваща история над целият български народ и неговият произход! Най-ранните доказателства за заселване датират от преди 1,4 млн. г.! Основаването на България датира вече почти 1400 г. или, ако трябва да бъдем точни в цифрите – 1340 г.! България е преживяла цели 500 г. робство, но ей ни на, тук сме и ни има! България е била за пример пред света със своя труд, образование, спорт и пр. назад във времето!
Погледнато днес, в 21-ви век, времена на липса на морал, капитализъм и експлоатиране и злоупотреба с думичката патриотизъм, насочва света, включително и България, към разделение и отчуждаване! Разделение при хората и отчуждаване от тяхната същност, техните корени, семейства, но най-плашещото е отчуждаване от това да бъдат българи! Искам да добавя един много интересен и важен за мене факт, а именно, че разработването на темата, която работа бе към университета, в който следвам в момента, се осъществи на изминалия 27 март 2020 г., дата, която ни свързва с паметта и кончината на един от най-големите спортни достойни личности-патиоти в нашата спортна история! Личност, дала повод за гордост на всеки българин по света, да афишират с корените и историята си, да са горди и достойни за уважение пред всички останали!
На 26 март 2021 г. се навършват 81 години от смъртта на великия и дал своят принос за популяризирането на една малка страна като България пред света – това е великият Дончо Колев Денев, Дончо „Тревненски” или както цял свят го познава – Дан Колов! Той е символ за патриотизъм, пример за много българи, пример за младите и малцина, които са се самозабравили, „носещи” се по течението на днешното изкушително съвремие! Патриотизмът в негова светлина се изявява под формата на действия, а не само думи! Както би трябвало всъщност да се тълкува произходът на тази дума!
Добрите дела, дарения и отношение към отечеството си, които е направил през живота си, са напълно достатъчни, че да продължават да се споменават и още 80 години след неговата кончина! Негови са думите „Чувствам се силен, защото съм българин”, или „Българин съм се родил, българин ще умра”. Това казва Дан Колов на предложението да смени гражданството си, а след като се завръща в България, той казва на тези, които са искали да го закарат до родния му Сенник – „Пеш съм излязал, пеш ще се върна”. И така прави! Но най-пленителните думи, които казва на своя другар Х. Стоев малко преди да се прибере в родината, и в думите символизира обичта си към нея, са: „Хари, да си идем в България, като нея друга няма”! Истинският патриот изразява идеологията с действията си, но действия, открити и в полза към отечеството, а не с наличие на „задни” мисли и злонамереност под формата на облага като крайна цел!
Примери за патриотични действия от страна на Дан Колов, както не омаловажавам също и имена като Апостола – Васил Левски, Христо Ботев, Г. С. Раковски и много други, лесно могат да бъдат проверени и това всъщност е другата идея… – всеки един българин, милеещ за отечеството си, да го докаже и да има самоинициативата и интереса да провери сам пътя, историята и примерите на нашите родолюбци и възрожденци! Пътят към бягството от отечеството за огромно съжаление го има и то е факт, единственото, което можем да направим и предотвратим тази тенденциозна миграция от „вътре – навън”, е единствено и само в нещо, в което най-малко се вглеждаме и обръщаме внимание, забързани от ежедневието, което ни заслепява, а именно – в промяната на мисленето!
Някой някъде бе казал, че „мисълта определя действията ни”, над които думи трябва да се замислим! Нашето изоставане се дължи на фона на това, че систематично и последователно вървим към нравствено и интелектуално изоставане и пренебрегване, което, за да бъде предотвратено, се налага всеки един от нас да бъде умен, мъдър, образован, информиран и смирен, духовно извисен! България е била и ще бъде! Всичко обаче зависи от нас самите, от нас като общество и личности!