ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей – Севлиево
Сред малкото имена, посочвани от изследователите като първите жени-социалдемократи от ранния период на социалдемокрацията в България има две, свързани със Севлиево. Едното е на Кина Мутафова- Конова, известна севлиевка. Другото е на Теофано Попова – родена в Стара Загора, но живяла няколко години и оставила трайна следа в Севлиево.
Теофано Попова имала трудна съдба. Родена е на 20 март 1856 година в едно от видните по това време семейства в Стара Загора. Баща й, Нено Тодоров, бил абаджия. Учила в Девическото училище в родния си град и много млада, още ненавършила 15 години станала учителка там. През 1875 г. Теофано се омъжила за Васил Попов, търговец. Вече с неговата фамилия, продължила да учителства, макар че семейството било заможно. През 1878 г. съпругът починал вследствие на епидемия, върлувала след войната. През следващата 1879 г. младата Теофано, вдовица с един малък син и едно още неродено дете, прави един съдбовен избор. Вместо да остане в собствения си чифлик и наследените от съпруга й имоти, тя постъпва на работа в Девическото училище в Казанлък. След няколко години прекарани в Казанлък, Теофано Попова започва учителстването си в Севлиево. Тук попада в среда на млади будни учители – Харалан Ломлиев, Никола Москов, Иван Златев, Петър Недевски и други. Сред тях се открояват Сава Мутафов и Андрея Конов, които вече са привлечени от социалдемократическата идея. Всички те с неизчерпаема енергия се заемат не само с учебните, а и с обществени дела. През декември 1887 г. създават просветно дружество, наречено „Приятелска дружина“. Основната цел, която си поставя Приятелската дружина е: „Да създаде умствен интерес между народа, като създаде най-напред обща библиотека в града Севлиево“. До края на 1888 година за библиотеката е намерено място в общинската сграда, а в края на година започва приспособяването на помещение в старата джамия срещу нея. С общите усилия на учители, учителки, ученици и граждани, библиотечният фонд достига 812 книги.
Сред най-ревностните деятели за устройването на библиотеката и набиране на книги е Теофано Попова. Тя е и сред най-запалените читателки. Този факт използва родената в Севлиево писателка Фани Попова-Мутафова в своя разказ „Първите“, за социалдемократите в нашия град. Тя предава в диалог думите на Кина Мутафова, докато прехвърля феминистка литература: „С тия нови книги библиотеката ни ще има вече 82 тома. Теофано Попова, Велика Ковалова и Тодора Димитрова пак ще почнат да се карат коя да вземе най-хубавата“.
Теофано Попова била не само най-редовна читателка, а и сред най-дейните участнички в организиране на сказки, четения, вечеринки в полза на библиотеката. Именно тя организирала и била избрана за председател на създадения през 1888-89 година женски клон на Приятелската дружина в Севлиево, като „една по-възрастна и доста начетена учителка“, по думите на Кина Мутафова. С нейна инициатива и под нейното председателство се организирала първата лотария в полза на уреждането на новата сграда на библиотеката.
Севлиевската „Приятелска дружина“, считана от изследователите за първообраз на социалдемократическите кръжоци, продължава дейността си и няколко от нейните членове дори са представители на Търновската сбирка и учредителния Бузлуджански конгрес. Но най-силните години на работа в полза на обществото на тази група, сред които и Теофано Попова, са до 1890-та. Някои от младите хора продължават образованието си в чужбина, а през 1891 г. Т. Попова отново е учителка в Казанлък, като продължава да се вълнува от социалните проблеми и търси пътя за решаването им през образованието, преодоляване на бедността и еманципирането на жените, които да заемат дължимото равноправно място в обществото. Започва много труден период за Теофано Попова. Престоят и в Казанлък е много кратък. В Пловдивската гимназия през 1891 г. избухва ученически бунт. Между заподозрените като инициатори е и Димитър Попов, нейният син, който учи там. Властите считат, че организирането е дело на социалистите и извършват обиск на всички известни социалисти в България. Претърсена е и квартирата на Т. Попова в Казанлък, което довежда до освобождаването й от училището. Успява да си намери работа в Солун. Намираме я в списъците на учителите в Солунската българска девическа гимназия, като в продължение на три години била и управител на девическия пансион. Успява да си издейства учителско място в родния град и през 1894 г. окончателно се завръща в Стара Загора. Спокойствието трае кратко. През 1896 г. големият й син Димитър Попов, вече учител в Свищов, умира. Остават неизяснени обстоятелствата дали след самоубийство или убийство. Теофано Попова продължава да отстоява своите виждания за социална справедливост и отново е освободена от работа. Тя намира ново поприще. Заедно с група съмишленици основава през 1899 г. благотворителното дружество „Добрий самарянин“, което има една основна цел – да подкрепя и обгрижва деца, останали без родители и да се погрижи за тяхното настаняване, изхранване и образование. Много скоро Теофано Попова създава и първото сиропиталище в Стара Загора.
Съдбата й нанася поредния удар през 1912 г. Малкият й син Васил, завършил висша лесовъдна школа в Австрия, е един от най-квалифицираните специалисти лесничеи в България. Назначен на работа в Пещера, той се противопоставя на група, която вандалски изсича горите, е убит. За известно време Теофано няма сили да участва в обществения живот, но пише няколко исторически очерци, най-известният от които за Старозагорското въстание от 1875 г. Сломена от мъка по собствените си деца, Теофано Попова продължава да живее с единствената мисъл за децата без родители. на които завещава цялото си имущество – чифлика, 300 дка ниви, над 40 дка гори, пасища много други. Сиропиталището и до днес носи името на тази достойна жена с голямо и благородно сърце – „Дом Теофано Попова“.