Едни от най-често посещаваните туристически обекти в чужбина са художествените галерии, музеите за различни видове изкуства. В Севлиево има две художествени галерии, които са предпочитани от много художници да представят своите платна точно в тях. На какво се дължи този интерес и осъзнават ли севлиевци богатството, което притежават? По темата разговарях с Васко Василев, директор на Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“.
-Г-н Василев, осъзнават ли севлиевци, че имат две известни художествени галерии, каквито доста по-големи градове в страната нямат?
-Да! Мисля, че го знаят и оценяват. Да не говорим, че някои от експозициите са станали възможни благодарение на жителите от този край. В Севлиево галериите са сравнително млади – не са примерно на 100 или 150 години, както в други градове, но се утвърдиха, фондовете им се увеличиха, затова има и много желаещи художници, които искат да излагат своите картини тук.
Не са много галериите в градовете от мащаба на Севлиево, които показват между 25-30 изложби годишно. И може да се каже, че през последните години традиционните изложби тук се превръщат в национални, защото в тях участват художници от цялата страна. Голяма част от хората знаят за художествената галерия “Асен и Илия Пейкови”, знаят и за галерия “Видима”. Радостно е, че вече знаят и за експозицията съвременна българска живопис в сградата на Първо основно училище, преименувана в Музей на съвременното изкуство.
Чудесно е, че има много хора, които остават впечатлени и от експозицията “Образованието в Севлиево”, която показва в една доста добра, като обем информация от текст, снимки и предмети, която отразява периода от 1888 – 1898 г. В нея голяма част от посетителите припознават своите читанки, чинове, тетрадки и се връщат назад във времето. Хубаво е, защото заедно с тях са и техните деца, на които им е много интересно.
В Севлиево има още една експозиция в АЕК ”Дандолови къщи”, която отразява традиционните фестивали, които се провеждат с тикви.
-С какво севлиевските галерии, привличат художници от цялата страна да представят тук своите картини?
-Ако трябва да обобщя с две думи – авторитет и уважение. Те имат авторитета и уважението на сериозен културен институт, който гарантира добро представяне на художника. Има и друг елемент – севлиевските галерии дават път на младите таланти. Много от художниците, които за първи път престъпват прага на галерията, след това продължават в тази насока и се реализират много добре.
-Как ще отговорите на скептиците, които ще се усъмнят, че галерия в малък град, като Севлиево, може да даде добър старт на един млад художник?
-Ще дам пример с пътуващата изложба “Международното трианале на акварела”, която се провежда в България. Тя се открива тук и после пътува из страната. Забележително е, че изложбата не гостува в Габрово, във Велико Търново, в Ловеч, но гостува в Севлиево – единственият град в нейния маршрут, който не е областен. А, за да дойде в Севлиево означава, че ние сме създали най-добрите условия тя да бъде представена по най-добрия начин.
-Какво е различното при представянето на изложбите в севлиевските галерии, че привличате толкова много художниците?
-Аз не мога да кажа, че е кой знае колко различно естеството на представянето, защото една художествена галерия представя едни и същи движими културни ценности – живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, както останалите галерии. Различното е, че ние имаме много интересен фонд, който по една или друга причина е различен от фондовете на другите галерии. Един почитател на изкуството, ако отиде в Кюстендил ще търси картините на Майстора, а в Казанлък – на Дечко Узунов.
Ние, в Севлиево предлагаме експозиция, в която има и утвърдени майстори, но и малко известни художници, чието творчество не отстъпва по никакъв начин на познатите майстори на четката. От друга страна ние се стараем да представим художника в най-добрата му страна, да покажем характерното за неговото творчество и по този начин да го направим още по-достъпно до всички хора. Разбираемо е, че един художник не може да покаже цялото си творчество. Не всички искат да правят ретроспекции, но пък представянето по един такъв начин провокира зрителите да се заровят в книгите, в Интернет да научат повече за самия художник, а не малка част от тях и купуват някоя от картините му.
-А купуват ли се картини тук?
-Да, купуват се! Щом хората си купуват картини, ходят на театър, на концерти, означава, че в Севлиево духовността е жива.
-Има ли конкуренция между двете галерии?
-Не, няма конкуренция! Не смятам, че трябва и да има, защото ние сме първо добри познати, добри приятели. С Ирина Колбасова, Бог да я прости и със сина й Сава Христов сме в много добри отношения, както в показване на творби, на представяне на художници, така и в други съвместни дейности. Аз не съм сигурен, че в областта на изкуството конкуренцията и завистта ще помогнат на някого. Те само пречат!
-Във всяка една област пречат, но ги има за съжаление!?
-Всеки един художник, творец изпитва някаква творческа завист. Ако се пребори с нея и превърне завистта в радост към успеха на другия, ще дойде и неговата радост. Всички знаем, че завистта, злобата просто убиват човека. Спират всякакви творчески стремления в него, защото той не мисли за своето творчество, за друго, което не е негово.
-Как се отрази пандемията върху дейността на галерия “Асен и Илия Пейкови”?
-Имахме достатъчно работа. Направихме множество изложби онлайн, които бяха показани пред широка публика. Бяхме първата галерия, която направи изложба след първия локдаун, в която участваха художници от цялата страна. И може да се каже, че самото откриване беше вернисаж – нямахме право да правим събитие с много хора. Но още първия ден преминаха над 150 човека. Това е един огромен успех за галерията. И коледната ни изложба беше онлайн. Представянето на художниците и техните творби беше много добре прието от обществеността. А отварянето на галерията и влизането на хората в нея показа, че севлиевци имат нужда от култура, от духовна храна, да се заредят емоционално. Радва ме факта, че именно галерията е това място.
-Кризите са проблем, но и възможности за уроци. Кои са Вашите уроци, като стопанин на Градската галерия в Севлиево?
-Лошо е, че го нямаше прекият контакт с изкуството. Лошо е, че си заминаха много хора, които познаваме, но има и нещо добро – надеждата, че всичко това ще свърши и по-добре да гледаме напред, отколкото за това, което е било зад нас.
Зареждане ...
