Доц. д.ф.н. Гено Матеев
1877-1878 г.
„Уважението към миналото –това е чертата ,
която отличава културата от диващината.“
Ал. С. Пушкин
Борбата на българския народ за национално освобождение и нейният връх Априлското въстание 1876 г. предизвика българския проблем да стане международен въпрос. Мирната подкрепа по дипломатически път през май 1876 г. изискващ Високата порта да осъществи реформи за автономия на балканските народи не даде резултат. Остана възможността за военна намеса.
Очакванията са Русия да предприеме военни действия за освобождаване на поробените народи.Философската основа е единството на вяра, славянска принадлежност, култура и т.н. Моралният аспект е съчувствието, състраданието и готовност за саможертва за освобождаване, за свободата на братските нещастни народи.
Наред с многото обръщения към Русия. Когато православният император Александър II прочел писмото на първия български екзарх Антим I да помогне на българите, той със сълзи на очи резюлирал: „Да се освободи България !“
Русия трябваше да предотврати опасността при освободителна война от образуване на антируска военна коалиция, подобна на Кримската война 1856 г. Затова през м.март 1877 г. граф Н.П. Игнатиев е изпратен при премиера на Великобритания Б. Дизраели и др. западни държави. Преговорите завършват формално успешно. На 19 март 1877 г. е подписан Лондонският протокол, а през м. май 1877 г. чрез княз А. М. Горчаков е подписано тайно споразумение с Великобритания за запазване на неутралитет, а Русия ще води Освободителна война. Затова ген. М. Скобелев е спрял войските при Сан Стефано.
На 18 март 1877 г. е подписана конвенция между Русия и Австро-Унгария за запазване на неутралитет при война между Русия и Турция, а Русия се задължава да не образува голяма славянска държава на Балканите.
Сключена е конвенция с Румъния за преминаване на руски войски и дислокация, за участие на Румъния във войната с 42,795 войска. Руската Дунавска армия достига 554,500 души. Българските опълченци са 7,300 бойци , към които се присъединяват на родна земя и други.
На 12 април 1877 г. в гр, Кишинев император Александър II прочита своя манифест за обявяване на освободителна война за братята славяни пред руски войски, българските опълченци и обществеността. Той завършва : “ Като призовавам Божието благословение върху храбрите наши войски, заповядвам им да минат турските граници“
Войната е освободителна, защото българският народ е освободен от поробителя, на картата на Европа е възстановена българската държава, макар на Берлинския конгрес да е разделена на две от великите сили. От автономия стават независими православна и славянска Сърбия и православна Румъния, съседка на Русия.
Въпреки писменото предупреждение на гениалния писател Ф. Достоевски до Александър II „да не освобождава българите, защото няма да бъдат благодарни, а един ден ще бъдат врагове“, масово се записват доброволци с музика, свещеническо благословение за освобождение на братята българи.
Записват се известни фамилии: семейство Скобелеви- ген. Скобелев/баща/, Олга Скобелева/ майка/ и ген. М. Скобелев/ син/баронеса Юлия Вревская- вдовица на загинал генерал. Тя умира от тиф на 5.III. 1878 г. като милосърдна сестра в гр. Бяла и е погребана до цървата; ген. Александър Ал. Пушкин/ син на гениалния поет Ал. Пушкин/ Ген.Ал.АЛ. Пушкин /тогава полковник/ е освободителят на горяща Елена и гр. Котел. Той преди да стъпи в България, на брега на Дунав казва на своите обичани войници: „Кавалеристи, вижте пред вас е България, свещена славянска земя! Там умират наши братя и сестри. Те чакат нашата помощ.“ Редица пълководци са казвали подобни обръщения. Доброволец е и академичният художник Василий В.Верешчагин, хуманист, воювал за Севлиево, Шейново и др., създал шедьовъра „На Шипка всичко е спокойно!“. Генерал Александър Михайлович Лермонтов –наследник на поета Лермонтов, освобождава гр. Бургас и Айтос с благословен молебен; дворянското семейство ген. Аркадий Столипин –пръв губернатор на Пловдив и жена му княгиня Горчакова-милосърдна сестра.
Сред доброволците в руската армия са: известният публицист Д. Макгахан от САЩ, починал от тиф, чехът Иржи/Георги/ Прошек, награден от ген. Скобелев и след войната бележит строител на Нова България; чехът инж. Вацлав Шнитер, раняван при Плевен, награждаван след войната бележит строител на Пловдив, останал там завинаги.
Войната е обявена. Започва съсредоточаване на руските войски по левия бряг на р. Дунав. Провеждат се маневри, заблуждаващи турското командване. Концентрират се войски в района на румънския град Зимнич с цел да се щурмува през Дунав един от най-старите български градове Свищов и да се извоюва плацдарм за войските, насочващи се към вътрешността на страната. Подготовката е напрегната и усложнена от придошлия Дунав и калния терен.Но за войника няма лошо време!
Изпълнението на съдбоносната тактическа задача е поверено на бележития военнен теоретик, професор на военната академия и командир на 14-та пехотна девизия ген. Михаил Ив. Драгомиров. Девизията е на база в Своге.
Ген. Драгомиров бил поклонник на идеята на Суворов „Никога отстъпление!“ Затова издал впечатляваща оригинална заповед преди щурма: “Сигнал за отбой няма да се свири! Или в Дунава или отвъд Дунава“ и че помощ няма да има.
Форсирането на Дунава започва на 15 юни 1877 г. Вечерта в 21 часа с около 60 понтона преминават 14 000 бойци. Генералът забранил до минаване на десния бряг да се стреля и да се пази пълна тишина.Край Свищов турското командване разполага с 800войници и 1 батарея артилерия. Караулката им е в известната тогава мелница „Караджейка“ Турците яростно се съпротивляват, обстрелват и понтоните, но форсирането върви успешно.
Интересно е, че сведенията от гр. Зимнич – Румъния до Свищов се получавали чрез гълъбова поща. Ползването на пощенски гълъби е организирано от председателя на свищовския революционен комитет Христо Бръчков, Иван Хаджидимитров, Иван Драсов-съратник на В.Левски и възпитаник на промишленото училище в гр. Табор, Чехия. Известният Григор Начович от Свищов и Никола Славков – ръководител на Априлското въстание, също са подавали сведение чрез руския полковник Н. А. Артамонов.
Сутринта на 16 юни 1877 г. към 6 часа , войниците от 14-та девизия форсират Дунава, овладяват стръмния бряг, превземат караулката в мелница‚ караджейка и създават плацдарм за настъпление. В битката загиват 812 души. Две планински оръдия са потопени от вълните на Дунав, заедно с батарейния командир подполковник Стрелбицки. След известен престой, на 17 юни, на разсъмване минават на десния бряг българските опълченци – 7200 души. На колене със сълзи на очи целуват родната земя. Те се базират при лозята до Текир дере. Опълченецът Лазар Филипов е записал: “…на всяка крачка се виждаха следи от кървавия бой. Всички трупове бяха събрани-едни с фесове, други с фуражки… работата е била сериозна“
В 6 часа сутринта на 16 юни, турците са отблъснати. В 10 часа ген. Драгомиров и ген. М. Скобелев преминали заедно Дунава. Ахмед паша отстъпва със своите части.В 17 часа на 17 юни 1877 г. руските восйки влизат в гр. Свищов, първия освободен град на Нова България.
Влизането на руските войски е много тържествено. Първивлязал в града ген. Петрушевски с войници, Посрещнали ги българи с падане на колене, а жените целували ръцете на освободителите, поднасяли цветя, хляб и сол. За ген.Драгомиров, който още бил на позиция, изпратили букет от цветя. Три дена след това пристига в Свищов цар Александър II. Отседнал в бащината къща на Алеко Константинов. Сред посрещащите го е и народният поет Иван Вазов.
От Свищов изгрява слънцето на свободата на България.След 500 години турско робство . лъчите се отправят към вътрешността на страната. Генерал Йосиф Гурко освобождава Търново- освен с хляб и сол, цветя, ги посрещат и с червено вино в стомна. После освободава София и Пловдив. Там е и ген.Драгомиров, но на Шипка е ранен.Ген. Д.Скобелев изминава славния път в Плевен, Ловеч, Троян, Казанлък, Шейново, Ст. Загора и Сан Стефано.
След Освобождението възниква спонтанно идеята за увековечаване освободителана мисия на Русия в знак на признателност.Изграден е красив парк, известен и като „паметниците“, близо до гр. Свищов, където са щурмували първите военни отряди. Отпуснати са средства от руския император Александър II . През 2018 г. президентът на Руската федерация Вл. Путин подари бронзова фигура на Александър II за този парк. Десетилетия паркът се поддържа от признателните граждани на Свищов.
Зареждане ...
