Парадоксът силна икономика и застаряващо население в Габровска област продължава и за съжаление става тенденция. Изводът се налага от изследванията на Института за пазарна икономика за социално-икономическото развитие на 28-те области в страната през последните години.
Той се потвърждава и от последното изследване “Регионални профили”, което беше представено преди седмица. От ИПИ уточняват, че данните в изследването показва социално-икономическото състояние на областите преди пандемията от Ковид-19.
-Габровска област е сред най-силно индустриалните в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, заедно с областите Стара Загора, Враца и София, показва анализът на ИПИ.
Това се дължи на традиционно промишления профил на областта, който се развива от години. “Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции”, сочи още изследването. Габровска област е сред водещите по ръст на икономиката, преките чуждестранни инвестиции и доходите на населението. Ръстът на икономиката и доходите обяснява сравнително ниското ниво на бедност в област Габрово. Икономическата активност в областта се засилва и е по-висока от средната за страната, а ръстът е съпроводен от нарастване и на заетостта. В съответствие с икономическия профил на областта сравнително голяма част от работната сила е със средно образование. Инвестиционната активност нарежда Габрово сред водещите области в страната.
Относителният брой на предприятията в областта продължава да се повишава. Вътрешните и външните инвестиции също бележат ръст през 2018 година и почти достигат средните нива в страната. Обемът на произведената продукция в областта расте по-бързо от средния за страната и през 2018 г. достига 23 хил.лв. на човек. При 25,9 хил.лв на човек в страната. Габровска област е сред първенците в усвояването на европейски средства – изпреварвана единствено от столицата. Към 15 юни 2020 г. изплатените суми по оперативни програми на ЕС достигат до 3 290 лв./човек , при 1976 лв на човек в страната. В рамките на областта най-много средства са усвоени в Габрово, но и в останалите общини – Севлиево, Трявна и Дряново, усвоените европейски средства са над 1500 лв./човек.
Габровска област е на едно от първите места и по другите показатели, които формират нейния социално-икономически профил – образование, здравеопазване, доходи и условия на живот, социално развитие и култура. Но негативната оценка “незадоволително” отново е за демографията.
-Застаряването на населението в Габровска област продължава и данните за 2019 г. потвърждават това, се казва в изследването на ИПИ.
Коефициентът на естествен прираст достига –12,7‰ и въпреки че леко се подобрява, остава почти двойно по-нисък от средния за страната (–6,7‰). Напусналите областта продължават да са повече от заселилите се и коефициентът на механичен прираст достига –4,2‰. Неблагоприятните коефициенти на естествен и механичен прираст обясняват и силно влошените възрастови зависимости в областта (само в област Видин са по-неблагоприятни). През 2019 г. възрастовата зависимост на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 248,2% (при 150,1% в страната), а към това на 15–64 години – 49,0% (при 33,8% в страната).
Сравнително голяма част от населението на областта живее в градовете – 81,9% при 73,7% в страната, но гъстотата му е относително ниска – 1224 души/кв.км при 1510 души/кв.км в страната.
Каква е причината парадоксът силна икономика и застаряващо население в Габровска област да продължава, коментира за в.”Росица” инж.Галина Михнева, директор на Габровската търговско-промишлена палата.