ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Г-жо Грънчарова, как се запалихте по музиката и защо избрахте именно пианото?
– Музиката винаги е присъствала в дома, в който сме родени, живели и пораснали аз и моите две сестри. Вкъщи – в гостната, имаше пиано, на което е свирила майка ни, а след това и ние. Майка ни пееше – имаше красив глас.
Баща ни Христо Грънчаров беше икономист по образование и със завършени диригентски курсове в София. През целия си живот той съчетаваше тези две професии, но музиката беше страстта му. Сядаше пред пианото и разучаваше песните, на които учеше своите хористи. Баща ми беше напълно отдаден на музиката – диригент и художествен ръководител на много хорови състави, които бяха на професионално ниво, с участия в концерти и конкурси. Сред тях бяха Народен хор и Мъжка вокална група към завод „Ненко Илиев“ (сега „Емка“).
От най-ранното ни детство нашите родители ни учеха на хубавите български песни – „Хубава си моя горо“, Къде си вярна ти любов народна“ и много други.
– Разкажете ни за първия си учител и кой е най-ценният урок?
– Пенка Илева е моята учителка по пиано, която много обичам, уважавам и ценя. Човек, педагог и голям професионалист! Имам късмет, че ми е била учителка. Щастлива съм и благодарна за всичко, което съм научила от нея от началото до ден днешен, за нейната всеотдайност.
Най-ценният урок? За да се научиш да свириш на пиано, трябва много да се трудиш! И всеки труд се възнаграждава! Това са думи на моята учителка, които аз казвам на учениците си. А наградата се изразява в това да заслужат аплодисментите на публиката като дадат всичко от себе си и свирят красиво на двата концерта – коледен и годишен, които по традиция подготвяме за близки, приятели и граждани.
– Модерен инструмент ли е пианото, какво е отношението на съвременните деца към свиренето?
– Пианото е класически музикален инструмент. А класика означава нещо непреходно, вечно… Създаден през 1709 г. от Бартоломео Кристофори. От началото на 18 век започва изработването на първите инструменти. Велики композитори, сред които тримата Виенски класици – Йозеф Хайдн, В. А. Моцарт и Лудвиг ван Бетовен; Ференц Лист, Фредерик Шопен, Роберт Шуман, Франц Шуберт, П. И. Чайковски, С. Рахманинов и много други са посветили най-много музикални произведения на пианото.
Криловидното пиано (концертното) получило наименованието роял, което означава „кралски“, т.е. инструментът с най-големи технически възможности и темброво разнообразие. Всички професионални музиканти – певци или инструменталисти, освен своя избран инструмент, задължително изучават и пиано (облигатно пиано).
Да, децата имат интерес към пианото. Само че им се иска, когато седнат пред инструмента, веднага да засвирят с две ръце пиеси, които харесват. После се убеждават, че за да се случи това трябва да се упражняват сериозно и упорито.
– Само талант ли е нужен, за да свириш на пиано?
– Талантът е нужен, но не е достатъчен. Когато детето е музикално, желанието да музицира го има заложено в него, то има потребност да го прави… Успехите идват с много ежедневен труд. Силната връзка между преподавателя, детото и родителите е разковничето за успеха. Ние всички работим в екип.
– Колко деца се обучават в класа по пиано и на каква възраст? На колко години е най-малкият Ви ученик?
– През тази учебна 2017/2018 година в класа ми се обучават 18 деца. Най-малката пианистка се казва Карла Джиин и е на 3 години и половина. С радост и гордост ще изброя имената и на другите ми ученици – 6-годишният Борис и 8-годишният Самуил Ганеви, Паулина Средкова (7 г.), Роксана Митева (7 г.), Никол Иванова (8 г.), Невин Салиева (8 г.), Ина Йовчева (10 г.), Анна Маркова (11 г.), Силвия Петкова (12 г.), Лилия Апостолова (12 г.), Преслава Добрева (12 г.), Йоана Кръстева (12 г.), Юлияна Мур (13 г.), Стефани Тотева (15 г.), Анна-Мария Чернева (15 г.), Калоян Тодоров (15 г.) и Ирена Георгиева (17 г.).
– Много от вашите възпитаници избират пътя на музиката. Как успявате да ги заразите с тази страст – класическата музика и по трудно ли е днес, със съвременните деца?
– Децата обичат да творят – това е заложено в детската природа. Всяко дете е уникално като темперамент, емоция, характер и педагогът трябва да се съобразява с всички тези качества. Когато детето дойде с любопитство и с голямо желание да се научи да свири на пиано и учителят се отнесе към него с обич, доверие, уважение и вяра в неговия успех – нещата се получават. Търпението и спокойната атмосфера по време на урока са важна предпоставка за успеха.
– Знаем, че някои от вашите пианисти избират обучение в музикални училища, да кажем кои са те, защото именно от класа на Иглика Грънчарова е започнал пътят им.
– Моя гордост са учениците, които избраха да тръгнат професионално по пътя на музиката. Подготвихме се за изпитите по пиано и солфеж, децата се справиха с „Отличен“ и бяха приети в музикални училища. Това са Михаела Пенкова, която е възпитаничка на НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе, Илдъз Салиева, обучаваща се в НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен, Йоан Димчовски и Мирослав Христов, ученици на НМУ „Любомир Пипков“ в София, Цветан Гатев, който продължи образованието си в НУФИ „Филип Кутев“ в Котел.
– Със сигурност имате ученици, които се отличават, които изпъкват и имат качества да бъдат сред едни от най-добрите пианисти у нас, че и по света? Кои са те?
– Всеки пианист трябва да поддържа репертоар, за да има винаги готовност за участие в концерти. Някои от по-големите ми ученици участват редовно в училищни празници, тържества, концерти и представяния на нови книги, организирани от народно читалище „Развитие-1870“. Сред тях са: Стефани Тотева, Калоян Тодоров, Силвия Петкова.
– Не веднъж сме отразявали на страниците на в. „Росица“ успехите на възпитаниците Ви. Нека изброим някои от най-престижните отличия на деца от школата?
– Само децата, минали по този път, знаят как се извоюват отличия и награди. Отново ще спомена думата труд и пълно мобилизиране на волята. Малките пианисти знаят, че това е голяма отговорност, че представят не само себе си, а и преподавателя, родителите, читалище „Развитие“, град Севлиево.
Наградите през годините са много и зад всяка една от тях стои един малък, но вече изграден артист. Не мога да изброя всичките, защото всяка от тях е важна за мен, независимо на кое място е класиран малкият музикант. Самото участие в национален или международен конкурс вече е успех за него. Спомням си – 2013 г., международния детски фестивал „Млади таланти“, организиран от Националния дворец на децата в столицата, на който Сара Братованова и Мирослав Христов получиха най-високите отличия, като солови изпълнители и дует, и бяха наградени с творческа ваканция на море. През 2015 г. отново от конкурса „Млади таланти“ се завърнаха Мирослав Христов – със специално отличие, Стефани Тотева и Лилия Апостолова с първи награди. И трите деца участваха и в летен лагер на море, като награда. През 2017 г. отличия спечелиха пък Силвия Петкова, Лилия Апостолова и Стефани Тотева.
Не мога да не спомена за участията на Мирослав в престижния конкурс „Млади виртуози“, организиран от НМУ „Любомир Пипков“ в София, на който блесна неговият талант и беше високо оценен от международното жури. Това е пореден голям успех. На международния конкурс за пианисти „Vivapiano” в залите на Концертен комплекс България в столицата Лилия и Мирослав, оценявани от международно жури, отново показаха класа. Не мога да не отбележа и представянията на Стефани, Лилия и Мирослав в националния фестивал на школите по изкуствата в Пловдив – НЧ „Хр. Ботев“, присъдените най-високи отличия и участия в гала концерта. Лилия и Стефани заслужиха още едно участие в гала концерт по време на националния конкурс за пианисти, организиран от НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. И разбира се – успехът на Лилия и Мирослав на международния детски фестивал на изкуствата „Трикси“ в курортен комплекс „Албена“, където двамата бяха удостоени с почетни звания. Лилия стана първи дипломант с медал, а Мирослав – първи лауреат с медал.
– Имали сте и изяви извън България, къде и по какъв повод?
– Мирослав Христов, като лауреат от международния детски фестивал „Трикси“, организиран от арт център „Стринжендо“ – София, беше избран да пътува до Рим, Италия за участие в два концерта, посветени на 1 ноември – Деня на народните будители, през 2014 г. Първият концерт се проведе в „Театро де ла музика и поезия“, на който Мирослав беше извикан на бис.
Вторият концерт се състоя в сградата на Българското посолство в Рим по покана на посланика на България – Марин Райков. Концертите, емоцията, аплодисментите, обиколката на най-големите забележителности на Рим, посещението на Ватикана и музеите – всичко беше като една красива приказка.
– Сигурно имате много специални моменти на сцена, разкажете ни някои от тях?
– Всяка изява на мой ученик на сцена за мен е специална и вълнуваща. Спомням си за първия самостоятелен концерт на Сара Братованова и Мирослав Христов, когато бяха много малки, в дома на културата „Мара Белчева“. Сара тогава беше на 7 години, а Миро – на 6 г. Друг такъв специален е и коледният концерт през 2012 г. в залата на ДК „Мара Белчева“ на Мирослав и Сара, с участието на Йоан Димчовски, вече ученик в НМУ „Л. Пипков“ в столицата. Концертът се проведе със специалното участие на Габровския камерен оркестър, с диригент Иван Стоянов.
Не на всеки музикант се пада честта да свири на сцената на столичната зала „България“, сцената на която се изявяват музиканти от световна величина. Голямо признание за таланта на Мирослав беше участието му на гала концерта на лауреатите от конкурса „Vivapiano”, който се проведе именно на тази сцена. Миро изпълни етюд от Арам Хачатурян – това беше изборът на журито.
– Какво е за Вас музиката?
– Музиката във всичките й измерения е нещо специално за мен. Специални са моите ученици, които се учат да музицират, успехите им – постигнати с много труд, усмивката на лицето им след успешното представяне пред публика – всичко това топли сърцето и осмисля живота ми. Искам да пожелая на моите пианисти да са здрави, все така мотивирани и упорити в овладяването на музикалното изкуство за радост на родители, учители и публика!
– Ако можехте отново да изживете живота си, на музиката ли щяхте да го посветите?
– Да, разбира се! Аз съм от хората, които имат щастието да работят това, което им е по сърце. В един разговор сестра ми каза: „Ти си благословена, защото работиш с деца!“. Когато се замислих, разбрах, че тази мисъл отговаря на всичките въпроси.
– Какво е мястото на вярата във вашия живот?
– Вярата в Бог? Да, вярата е нещо много лично и свято. Мисля че всеки човек трябва да я носи в душата и сърцето си. Вярвам в децата, във всички и всичко добро и красиво на този свят!