ИВЕТА МИЛЕНОВА – Исторически музей-Севлиево
Утре се навършват 107 години от рождението на Борис Машалов. Повод да си спомним с тъга за ранната загуба на ненадминатия по талант, музикалност и артистичен темперамент певец. Останалите за поколенията записи във фонда на БНР ще звучат като вечни шлагери за поколения напред. Както казва големият Константин Кисимов: „Никога няма да се забрави неговото голямо изкуство и благородното му име“.
Борис Николов Машалов е роден на 30 януари 1914 г. в град Севлиево, в семейство на занаятчии. Певческата му дарба идва от баща му Никола. Неговият прадядо още в началото на 19 век се славел като сладкопоен певец и собственик на хубави охранени коне, от които всички се възхищавали. Майка му Еленка също обичала да пее и предала любовта към народното пеене на децата си.
Борис запява пред публика още в ученическите си години в Севлиево и на импровизирани концерти възхищава всички със звънкия си глас. Завършва Прогимназията в Севлиево. Семейството среща финансови трудности и през 1929 г. се изселва в София, където бащата и четиримата му сина започват работа като бояджии. Докато работели, пеели, а гласът на Борис се извисявал над всички. Забелязан е от оперния певец и вокален педагог Събчо Събев, който го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на уникален народен певец впечатлява и Сирак Скитник, директор на Радио София. В Радиото Борис пее от 1937 г. и едновременно упражнява занаята си. Все повече се налага като ярък изпълнител на народни песни и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“.
През 1952 година постъпва като солист в Ансамбъла на народната армия. С Ансамбъла посещава много страни, сред които Съветският съюз, Китай, Унгария, Чехословакия, Германия и други. Сформира групата „Наша песен“ и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си. Машалов е неуморен събирач на народни песни, които записва, съхранява и изпълнява. Сред стотиците, изпълнени от него песни най-ярко се откроява „Заблеяло ми агънце“, която и днес се свързва с неговото име.
Борис Машалов умира на 14 юли 1962 г. на 48-годишна възраст. За изключителния му талант и богата творческа дейност е награждаван с различни отличия, а посмъртно е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен. Почетен гражданин на Севлиево.
Ежегодно в негова памет Община Севлиево организира национален фолклорен конкурс за северняшка песен „Море песен екна“. Това събитие е достойно за паметта на незабравимия ни съгражданин, а неговият глас и песни продължават да звучат.
Севлиево пази спомена за своя гений
МАЯ ГАНЕВА
По много интересен и интерактивен начин Севлиево пази спомена за гения на северняшката песен – Борис Машалов. Може би мнозина знаят, че в парка пред Дома на културата има малък паметник на талантливия изпълнител. Ще си кажете – паметник като паметник, какво толкова? Но всъщност една гражданска инициатива, безусловно подкрепена от Община Севлиево, дава възможност и днес да чуете гласа на певеца, наслаждавайки се на фрагменти от негови песни.
Но как става това? Ако застанете пред паметника, в рамките на 30 секунди, около вас ще зазвучи песен на Борис Машалов. Не се чудете. Звукът идва от монтираната в близост тонколона. Но тя не е каква да е тонколона, а тип „гъба“, запазила духа на времето, в което е живял и творил Машалов. Навремето, поради липса на информационни източници, чрез окачената на селската поща „гъбка“, събраните на мегдана хора са научавали най-важните новини. Днес, благодарение на нея по-възрастните севлиевци съживяват спомена за гения, а по-младите могат да чуят най-емблематичните му песни.