БОРИСЛАВ МАРИНОВ
Малко след като на фейсбук страницата на библиотеката при СУ “Васил Левски” – Севлиево се появи информация за едни от най-малките дарители на книжки за библиотеката, вестник “Росица” отрази добрата новината.
В деня, в който излезе вестникът с отпечатания текст и снимки към него, аз купих няколко броя за децата, които редовно идват при мен, в библиотеката, за да им подаря бъдещ спомен за самите тях.
Когато малките читатели видяха, че на големите страници е разположена информация за училищната им библиотека, а на снимките разпознават себе си или пък някои от своите съученици, ме попитаха как и защо тези снимки са там – на страниците от местния вестник.
Обясних им го по малко по-необичаен начин, ето така: освен чрез компютъра, много хора все още научават какво се случва в града, а и не само, чрез тези големи хартии, наречени вестници.
За да се създаде обаче вестника, който се храни с много букви и снимки, умни хора първо пишат и подбират интересни материали. Само ако вестника хареса написаното, той се съгласява изяденото от него да се отпечата върху големите му страници чрез големи и тракащи машини, пълни с цветни мастила. Има и нещо особено в храненето на вестник “Росица” – той има специален хранителен режим заради възрастта си! Все пак е на цели 135 години! Не го подценявайте обаче, нищо че е толкова стар, хората казват за него, че е сред най-модерните. Най-обича да си хапва текстове и снимки за град Севлиево, но пък много обича и други текстчета, стига те да са важни – както витамините. Добрите новини пък винаги оставя за десерт, за да си ги хапне сладко-сладко. Едва след като всички вестници, вече изяли мно-о-о-го букви, поръсени с глазура от снимки, се отпечатат, хората могат да си купят един брой и да го четат, а и да го вземат със себе си навсякъде. Обикновено вестник “Росица” прави компания на хората докато си пият кафето или чая сутрин, докато ядат нещо на обяд, а има и хора, които обичат да оставят най-сладкото за най-накрая – преди да си легнат. Вестник “Росица” винаги пожелава на стопанина си “лека нощ” и е винаги готов да даде отново информация, дори и през нощта, нищо че е толкова стар.
За малчуганите най-интересен бе ароматът на вестника и това как той се разгъва. Всъщност, те откриха, че осемте страници се превръщат в “два плаката”. Един от въпросите им беше дали на компютъра може да се усети същият аромат. Отговорих им, че поне засега е невъзможно да усетиш мириса на мастилото и хартията. А и може би на дядо Вестник все пак му е трудно да се пъхне в компютъра, без да изгуби нещо по пътя си…
Децата бяха впечатлени и от това, че стотици хора в този ден, а и занапред, ще ги виждат на снимките с дарените от тях книжки и ще четат за техните дарения. Поговорихме и за това, че когато някой прави добро, то той трябва да бъде похвален, а делото му – показано на света!