Батошевският мъжки манастир “Успение Пресвятия Богородици”

Ивета Миленова
През тази година се навършват 185 години от възобновяването на Батошевския мъжки ставропигиален манастир “Успение Пресвятия Богородици”. Той е възстановен през 1836 год. с усилията и средствата на севлиевската българска общност приблизително на мястото на средновековен манастир от времето на цар Михаил Асен /1246-1256 г./. За построяването на манастира през ХІІІ век свидетелства каменният надпис от времето на Асеневци, намерен в с.Батошево. Според някои изследователи той е точно копие на дарствената царска грамота. Според други това е точният текст на патриаршеската грамота, изсечен върху камък. Фрагменти от него се съхраняват във фонда на Историческия музей Севлиево и Археологическия институт с музей при БАН. В новобългарски превод, направен от известния български езиковед и ономаст проф. Николай Ковачев, на първия от трите фрагмента е изписан следният текст : „ + Аз Йоаким с божия милост патриарх на всички българи в година 67.. на моето архиерейство с божия помощ… изсякох гората в тази пустиня (пустош) и съзидах храм… в името на Пресветата Богородица Маторска и в името на светия евангелист Йоан Богослов и призовах великия цар Михаил Асен, син на великия цар Асен, а внук на стария цар Асен. Този манастир, не само при този единствен цар, но и след това ще бъде царски манастир. И като прие с голяма любов, дойде Михаил цар и дарува на този манастир село (Батош)ово, Витен и Рибаре. …цар Михаил или другите царе, които ще бъдат след това, ще му дават дарове. И сам Михаил цар (както) е ктитор, но и бъдещите архиереи в него…”

Този средновековен епиграфски паметник е известен и коментиран от специалистите не само заради информацията, която носи, а и заради „великолепния шрифт на неговите букви и композицията на краснописанието в целия надпис”. Известен е и втори батошевски надпис, който не е достигнал до нас. Вторият надпис става достояние чрез направената зарисовка и копиран текст от изследователя Кацев – Бурски, който го намира през 1924 г. зад олтара на манастирската църква. В него са упоменати майсторите, построили манастирската църква – „Съгради този храм Гено от Хотел и Петър от Търнов, лято 67..”. Надписът е унищожен по-късно при неизяснени обстоятелства. Запазил се бележникът на Кацев – Бурски. Оттам текстът става известен на Николай Ковачев и през 1959 г. е публикуван. След падането на Второто българско царство под османска власт, участта на много български светини последвала и Батошевския манастир. Не е известно дали и кога точно е бил разрушен от завоевателите или обстоятелствата са прогонили монасите и обрекли манастира на разруха и запустение.
По време на поредната голяма чумна епидемия в началото на 30-те години на ХІХ век, семействата на няколко севлиевски първенци се спасяват в околностите на планинското село Батошево, в околностите на манастира, съществувал през Средновековието и разрушен от завоевателите. Преданието гласи, че обещали, ако се спасят, да издигнат на това място манастир. Още през 1836 година новата манастирска църква била построена и това е годината на възобновяването на Батошевския мъжки манастир „Успение на св. Богородица”.

Това става по инициатива и със средствата на Севлиевската българска община. Може да се твърди, че нейни членове са по-видните и заможни севлиевски първенци, избрани на доброволен принцип от българското християнско население, известни като църковни епитропи, настоятели, старейшини. Безспорно в средата на ХVІІІ век Севлиевската българска община вече съществува и категорично свидетелство за това е надписът върху икона на св. Николай Мирликийски, подарена на пристанищната църква на Зографския манастир „Свети Никола” на 5 март 1749 г. от севлиевски поклоници.
През първата четвърт на ХІХ век Севлиевската община развива активна дейност във всички области на обществения живот. Категорични данни за това намираме в Парусията или Записната книга на църквата „Свети пророк Илия”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството й Хаджи Стоян Николов след октомври 1824 г. В нея намираме списъка на членовете на общината: чорбаджи Недко Иванов, хаджи Стоян Николов, Радко Миньов, Нено Кючуков, Хаджи Трифон, Георги Халач, Тодор Попов и Тодор Мумджи /свещар/. Тези първенци, търговци и самостоятелни занаятчии, представители на зараждащата се българска възрожденска буржоазия, се старали и за нейното материално благополучие. В Записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 маази /складови помещения/, 2 фурни, множество църковни книги, покъщнина и одежди, и няколко хиляди гроша.
През 1834 година е обновена „изоснови” старата севлиевска църква „Свети Пророк Илия”. За това трудно дело християнското население в Севлиево се организира доброволно и обединява силите си за издействането на султански ферман /разрешение за строеж/ и за набирането на нужните средства за него. Тези инициативи са първата стъпка в самостоятелната обществена дейност на българите от града, изключително важна за пробуждането на народностното самосъзнание на потиснатото население.
Една от тези важни стъпки е и възстановяването на Батошевския мъжки манастир. Той е издигнат на челната източна част на връх Разлатец, на юг от село Батошево и в непосредствена близост до днешната Попска махала. Мястото не е избрано случайно. Несъмнено е търсена близост с мястото на средновековния манастир. В подкрепа на това са и сведенията на френския пътешественик Ами-Буйе от 1837 г., който пише в своя пътепис: „В една манастирска църква близо до Батошево /три левги на север от Габрово/ имаше надписи, ала тя сега се гради отново”.
През 1875 г. Стефан Пешев, председател на севлиевския революционен комитет, пише в една от дописките си до цариградския вестник „Напредък” за с. Батошево: „Има на един час разстояние в планината и един манастир, който е направен нещо преди 40 години, на мястото на друг един от вехтите времена.” Не е за пренебрегване и писаното от Йоаким Бакалов още през 1896 г. за „купищата развалини” и останките на голяма стара църква в местността Градът при Батошево, които той сравнява с руините на Царевец. В края на ХІХ век все още се вижда „голяма камара камъни” и в м. Ивански лък, по средата на пътя от Батошево за днешния манастир. Това място се смятало от местното население за свещено, а водата от кладенчето там за лековита, след като над нея извършвали ритуал свети отци от манастира. В тази съвкупност от развалини, святост и названието Ивански, краеведът Йоаким Бакалов намира връзка с текста на каменната грамота. Не е невъзможно да има още по-непосредствена връзка – с името на св. Йоан Богослов.
Може да се твърди, че най-достоверна сред няколкото версии за произхода на фрагментите на първия надпис е тази за намирането им сред руините през 1836 г. при строежа на новата манастирска църква. Изследователят на историята на манастира Христо Темелски привежда редица доказателства за това. Може би най-важното е записаното в Парусията на манастира. През 1809 г. на това свято място в малка хижа се заселил отец Исая от Троянския манастир, а когато севлиевци бягали от чумата през 1831 г. ”на църковното място бяха израсли дървета, орехи преголеми…… и беше израсла върху й /манастирската църква/ гора непроходима”. Парусията подвързва и започва старателно да води през януари 1837 г. севлиевецът Никола Иванов Гайдарджиолу – по това време учител в т.нар. Килия, а след 1846 г. учител заедно с П.Р.Славейков в новооткритото светско Хаджистояново училище в Севлиево. Няма никакво съмнение в неговата добросъвестност. Той съобщава за назначаването на хаджи Макарий от Троянския манастир за пръв игумен на обителта, което се потвърждава и от новооткрити документи. Хаджи Макарий още през м. май 1836 година оглавил манастирското братство, което през 1836 г. достигнало до 17 монаха. Всички необходими позволения вече били измолени от властта, осигурени били и средства за започване на строежа. Много бързо на това свято място, с голяма любов и усърдие от страна на братството и на севлиевските дарители, се издигнала новата манастирска църква. Годината на построяването 1836 била изписана с червеникави тухли под корниза на северната абсида. Строежът бил ръководен от Константин от Пещера, майстор известен и с опит, тъй като само преди година е изградил църквата на Троянския манастир. Батошевският храм е с внушителни размери, а усещането е още по-силно заради високите барабани, върху които са поставени трите купола. Характерната за възраждането украса на сградите с каменни релефи не липсва и тук. По стените и под корнизите оживяват множество изображения на двуглави орли, риби, гълъби, ангели. Изобразен е архангел Михаил, който държи меч в едната ръка, а в другата малка човешка фигурка. Над абсидата грее ажурно каменно слънце. Човешкото лице от северния корниз вероятно е автопортрет на майстора – строител. В западната страна на църквата е построена открита нартика, поддържана от четири колони.
Дърворезбеният иконостас е шедьовър, дело на новоселските майстори Никола Матеев и неговия син Йонко Марангозчията. Тяхно дело е и иконостасът в църквата „Свети Пророк Илия” в Севлиево, възобновена през 1834 г., на който батошевският е сходен и не отстъпва по красота. Иконите от царския ред на иконостаса зографисват през 1837 г. тревненският зограф Цаню Захариев и неговият син Захария Цанюв, който е един от най-известните и плодовити български иконописци и чиято 200-годишнина бе отбелязана наскоро с представителни изложби на негови икони.
Дарителите за възстановяването на манастира се погрижили и за неговото стенописване. Впечатляваща е стенописната украса на нартиката със сцени от Страшния съд и Апокалипсиса. В нарочен текст се споменава името на игумена Севастиян и годината 1869. От северната страна на храма е изобразено колелото на живота, като то и досега се откроява добре, а цветовете все още са ярки. Най-вероятният автор според изкуствоведа Асен Василиев е възрожденският художник Андон Киричев от Калофер. Публикувано е негово писмо до чорбаджи Миньо Радков от Севлиево, в което се обсъжда техниката на стенописването. Миньо Радков е най-малкият от братята Радкови, които са сред най-дейните членове на Севлиевската община и радетели за възстановяване на манастира. Двамата по-големи братя са убити от черкези наемници посред нощ в дома си в центъра на Севлиево именно заради родолюбивите си дела. Манастирът през десетилетията бил под пряката опека и надзора на дарителите от Севлиевската община. Редовни сметки и контрол не са упражнявани, но те са допускани до сметките на манастира. През ноември 1870 г. делегация от севлиевски първенци прави ревизия на манастирските средства и взема от тях 10 000 гроша, които са послужили най-вероятно за изплащане на сметки по строежа на току що издигнатия храм „Света Троица” в Севлиево.
В Парусията продължавали да записват имената на монасите, но те не са пълни. Според Йоаким Бакалов не са записани и имената на всички игумени. Въпреки това Парусията е един безценен документ, който за щастие не е бил унищожен в страшните дни на април 1876 г. В документалния фонд на Историческия музей в Севлиево се съхранява една Кондика на манастира от по-късно време.
Много скоро след възстановяването Батошевският манастир се превърнал в религиозно, духовно и просветно средище. Свидетелство за това са римите на възрожденския учител и революционер Бачо Киро Петров от Бяла Черква, който през 1847 година бил на 12 години и доведен в манастира „фанал наука да дири”, прекарал година и половина в Светата обител и се ”научил да чете на книга”. Към манастира било създадено килийно училище, което просъществувало известно време след Освобождението.
С течение на десетилетията манастирът се превърнал и в средище на революционна дейност. Чест и желан гост в манастира бил ревностният деятел за освобождението на България отец Матей Преображенски. Сподвижникът на Левски Ангел Кънчев се срещал тук с Отче Матея. От личния бележник на Апостола на свободата Левски са известни няколко посещения в Севлиево, има свидетелства за негови срещи със съмишленици. Документирана е и среща на Апостола с душата на съзаклятието в голямото балканско село Кръвеник. За съжаление засега не са намерени сигурни данни за посещения на Васил Левски в Батошевския манастир, но като се има предвид местоположението и връзките с неговите най-близки хора, може да се счита за вероятно Апостолът да е пребивавал в Светата обител.
Батошево и манастира особено често посещавал председателят на РК в Севлиево Стефан Пешев, тъй като дядо му Минчо бил батошевски първенец, също ангажиран с делото. Част от закупените за въстанието оръжия и боеприпаси за по-голяма сигурност били укривани в Батошевския манастир, който не бил пощаден по време на Априлското въстание и неговия разгром. Конни черкези нахлули в манастирския двор и подложили на грабеж манастирските одаи и складове, които след това запалили. Опитали се да запалят и храма, но тук се намесило провидението. Рукнал проливен дъжд и пламъците били загасени. С пушка в ръка побягнал отец Никифор, с бягство се спасил и отец Севастиян, а отец Калиник станал жертва на кървавото потушаване на въстанието. В затвора бил откаран йеромонах Давид, игумена на манастира. Натоварени със своята плячка, черкезите оставили Батошевския манастир в пламъци. Монашеското братство дало своя кървав принос за освобождението на България.
Изгорените манастирски одаи били построени отново, църквата и иконостасът блестят с непомръкваща красота и днес. 175 години след възстановяването му, Батошевският мъжки манастир „Успение Пресвятия Богородици”продължава да бъде твърдина на българския дух.