Ако търсим доброто, ще го намерим

Милка Дешева
Добро утро на всички редовни читатели на вестник „Росица“! Добър ден на онези, които ще го разгърнат преди следобедната си дрямка. А на тези, които са си оставили вестника за „десерт“ на деня, казвам добър вечер. Добър път и добър час на всички, които днес тръгват на път. „Добра среща“ са си казвали някога селските стопани, когато са се срещали по коларските пътища, а когато са се настигали, се поздравявали с „добра стига“.
Попитали един мъдрец коя е най-висшата човешка добродетел, а той отговорил: „Добротата!“ Попитали дявола същото, а той отговорил: „Лошотията!“ Изобретенията на хората се увеличават от година на година, от век на век – е казал Паскал, а доброто и лошотията си остават все същите.
И наистина, във века на големите технологии да виждаш на телефона си лицето на човека, усмивката му, да долавяш настроението му, отдавна не е чудо. Вече е изобретена първата летяща кола, която сигурно ще спомогне за прочистване на въздуха. Може би скоро ще стане ежедневие лекарят-хирург чрез модерна апаратура да оперира своя пациент, който е в друго населено място. С дрон може да се надникне и в миша дупка. А мечтата да се живее на Луната вече може да се докосне с длан. И всичко това е дело на гениалния човешки ум и на талантливите човешки ръце.
Доброто! То е закодирано у всеки човек, във всяко живо същество. Всички харесваме доброто куче, умно, предано и не ни се нравят лошите кучета, които не само лаят, но и хапят. Недолюбваме и лошите хора, но те са част от обществото ни.
А доброто има безброй измерения. Може би в началото на златната огърлица от добрини е добрата дума, която, според народната мъдрост, „железни врати отваря“, после – топлата лъчезарна усмивка и стигаме до най-същественото измерение на добротата – добрата постъпка. Човешкото съществуване е доказало, че доброто става повече тогава, когато лошото и злото се съюзят и властват безцеремонно, опитвайки се да наклонят везните в тяхна полза.
Чувате ли аплодисментите на хората, които поздравяват лекарите за добрата им работа в името на спасяване на човешки живот, за тяхната собствена жертвоготовност. А чие сърце не би се трогнало от постъпката на възрастния италиански свещеник, който благородно отстъпи включения му кислороден апарат на млад човек, за когото такъв няма. Носейки тениска с лика на доктора, който го е върнал към живота, актьорът Владо Пенев благодари на своя втори бог. С поздрав, картички, нарисувани от тях и букети цветя, деца трогват не по-малко лекарите – герои на 2020 година. Големи и малки дарители ежедневно пишат с главно „Д“ думичката Доброта. Добротата ни я поднася на длан и литературната класика. Достатъчно е да разгърнем само няколко страници от Йовковите разкази, за да си припомним силата на вярата в доброто, символ на която е бялата лястовица, както и постъпката на Серафим от едноименния разказ, който продава единственото си, цялото в кръпки, палто, за да помогне на болна жена.
Поудължи се малко анонсът ми за силата на добротата, но си заслужава, макар и само за това, че в предишни години тя се проявява под формата на милосърдие най-вече в навечерието на Коледа. Но за 2020 година спокойно може да й оставим царската корона. Време е вече да ви разкажа една история, която е съвсем прясна. Събрали се секретарят на местното читалище Ирина Савова и неговият председател инж. Илия Илиев да мислят как да премахнат сивата, влажна тягостна мъгла, стелеща се над селото им и утежняваща и без това мрачното ежедневие на хората, които и едно кафе с приятели не могат да изпият спокойно, да се срещнат, да се поразговорят. Затвор без стени, но… с катинар. Решили, че срещу природата, както и срещу ръжен, не се рита, потърсили друго спасение. Все пак празници наближават, трябва да има светлина в тунела. И ето ти идеята за седмица на добротата. По местния радиовъзел, по който обикновено се съобщават само скръбни вести, вече звучи една от любимите песни на поколения българи „Нова годино, добре си дошла!“ в изпълнение на Богдана Карадочева и Васил Найденов. После „Тихо се сипе първият сняг“ и божествената „Тиха нощ, свята нощ“ – песен на повече от два века. Краткото поздравително слово на кмета развълнува слушателите. „Нека 2021-ва да е врата към по-добър живот. Живот, подплатен със здраве, живот без Ковид и без всякакви тежки изпитания. А стопаните нека отрупат коледната и новогодишната трапеза, за да има хляб и берекет.“ И допълва: „Да не забравим да се чукнем за здраве с чашка греяна ракия. Рецептата я знаете. В джезве леко сгорете до златисто две лъжици захар, една лъжица мед, налейте 250 мл ракия и… Внимавайте да не я изкипите!“
Специално внимание беше отделено на дълголетниците в селото – хората на 90 и над 90 години, които са осмина. Подарък имаше и за една от най-уважаваните крушевски учителки – 92-годишната Кръстина Илиева, която се намира в Дома в село Стоките. На такова внимание се зарадваха и най-малките дечица, които получиха коледен ботуш, пълен с лакомства.
В Крушево на особена почит се радват… мъже, носещи името Христо или Ристу, както по-съкратено се е изговаряло някога. Точно навръх Коледа, когато целият християнски свят посреща Рождество, да имаш имен ден значи ти си богоизбран и много щастлив. Всички те бяха поздравени с хубави слова по социалните мрежи. Нека бъдат живи и здрави нашите Христо Гатев, Христо Цвятков, Христофор Солаков, Христо Бойков, Христо Цонев, Христо Митков, Христо Вълев, Христо Георгиев, Христо Пенков, Христо Христов, Христо Янков, Христо Петров, Христина Илиева, Христина Цонева, Христина Малчева, Русана Христова.
А нашето послание към всички е да дадем път на Доброто, а злото да спи под камък. „В този свят има само едно нещо, пред което трябва да се прекланяме и това е геният. И едно нещо, пред което трябва да паднем на колене. И това е Добротата.“ Виктор Юго