На 29 ноември в социалната мрежа д-р Алдин Али публикува призив за дарителска кампания за закупуването на видеоларингоскоп за общинската болница “Д-р Стойчо Христов”. Апарат, който се използва при интубация при спешни случаи, когато пациентът е в много критично състояние и не може да бъде интубиран.
“В севлиевската болница липсва това устройство, а то спасява живот. При пациенти с коронавирус се препоръчва те да бъдат интубирани с такова устройство. Мисля че, няма живот, който да струва 850 $”, пише още в поста д-р Али и по-надолу обяснява как ще се проведе дарителската кампания. В края на миналата седмица, отново в социалната мрежа, той дава отчет каква сума е събрана до момента и какви действия е провел за купуване на апарата. В специално интервю за в.”Росица” севлиевецът д-р Алдин Али, който работи в Германия, сподели, че дарителската кампания има и друга цел, освен купуването на медицинска техника.
-Д-р Али, как се роди идеята за тази благотворителна кампания за болницата в Севлиево?
-Преди седмица бях в Севлиево и направих среща с директора на болницата д-р Цеков. Предложих своята доброволна помощ. Аз съм активен лекар за лечение на Ковид 19 от началото на пандемията. Изпълних своя дълг лекарски дълг в Германия. И, след като разбрах, че в родния ми град Севлиево има влошаване на пандемичното състояни и на лекарите – д-р Дешев е също заразен, а той е единствен спасител в инфекциозното отделение, взех решение да предложа своето доброволчество. Имаше разговор да работя и в други болници в страната, които имаха проблеми с персонала. Но, докато аз пристигна от Германия, колегите са се организиралии и видях, че се справят доста добре.
В един момент, като човек, който от години живее в чужбина, се почувствах като предател, че не правя нищо за родината си. А бях убеден, че в такава трудна ситуация трябва да направя нещо. И, като лекар, който работи от години в западните системи, се опитах да погледна какво липсва в нашата здравна система. Какво може да допринесе гражданското общество за нейното подобряване. Да разбера как функционира тя на обществено ниво.
-Това е друг поглед за причините на проблеми в системата на здравеопазването у нас. Те се търсят най-вече в държавата, а не в отношението и на обществото!?
-Работил съм в доста общински болници в Гемания и знам как се финансират. Аз съм и специалист по медицински мениджмънт, което ми дава възможност да знам как се финансира една болница. Забелязах, че севлиевци се оплакват във Фейсбук от това, което липсва, от това, което не им харесва в общинската болница. Но много рядко виждам граждани, които фактически да участват в създаването и поддържането на тази институция, която им помага в трудни моменти. В цялата община има само една болница, от която зависи живота на всеки гражданин. Тогава се роди идеята да накарам хората, давайки им точни примери за определени неща, от които един лекар има нужда да спаси един човешки живот. Да ги активирам и убедя, че с много малко средства могат да допринесат с нещо за развитието на болницата. А после и да получат позитивите от доброто, което са направили. Давам пример с видеоларингкоскопа, за който обявих дарителската кампания. Това е нещо, което спясява живот. Когато един лекар го няма в ръцете си, тогава е поставен до стената и не може да се справи с трудната ситуация.
-Как гражданското общество в Германия участва във финансирането на общинските болници?
-Държавата дава основата на финансирането. Другите неща ги осигуряват гражданите. 50 % от техниката в общинските болници в Германия е купена със средства от дарения на гражданите. Дори и интериора, ако щете, зависи от тях. Направи ми впечатление, че в общинската болница в Севлиево е много мрачно. По коридорите няма изкуство. Аз не мисля, че в севлиевска община няма художници, които с удоволствие биха дарили 2-3 картини, или да нарисуват специално картини за болницата. И, когато влязат гражданите вътре, да се чувстват, не като в болница в социалистически стил, а да видят една уютна болница и да мислят по един различен начин.
Това са малки неща, които гржданите могат да правят, а с това да допринесат много за развитието на болницата.
– В призива за дарителската кампания Вие се обръщате специално и към севлиевци, които живеят в чужбина. Защо?
-Обърнах се към тях, защото много често чета постове в социалните мрежи, че ние, които сме в чужбина, сме подсигурени, а те, там, в Севлиево: “Оле, Боже, много съжаляваме, че те са в опасност”.
Всъщност в това виждам егоизма на хората, които са напуснали страната. Те си мислят, че са в сигурност, но всъщото време се превръщат в егоисти, защото техните близки и роднини са на това място. И, ако имат нужда от специализирана помощ, биха били в опасност. Не виждам никаква активност в тези хора по някакъв начин да допринесат за подобряване на условията в общината, защото в крайна сметка, те се връщат на почивка в Севлиево за по един месец и може да им се наложи да ползват услугите на тази болница.
Мисля, че с много малко средства и усилия тези наши съграждани в чужбина могат да направят много. Въпросът е да им се покаже как може да стане това. Затова моята кампания започна с обръщение към тези севлиевци, които непрекъснато постваха в социалните мрежи как е в Белгия, в Германия и как не е в България.
За съжаление има много българи, които са свикнали да оплюват мястото откъдето са излезли. Това е един от най-големите ни недостатъци, като нация. А всъщност нещата не са така. Ситуацията в България е същата, както във всички други държави по време на пандемията. А България се справя доста добре. Въпросът е, защо в медиите се представят само негативнтите неща, а има много положителни, които се премълчават!? Има много всеотдайни лекари, които, дори с позитивен резултат от тест за коронавирус, лекуват пациентите си. Има медицински сестри, които са в рисковия деапазон на това заболяване и за тези малки пари се съгласяват да рискуват живота си, за да помагат. Мисля, че трябва да обърнем фокуса, особено по време на пандемията, към тези позитивни неща. Защото пандемията е негативна достатъчно.
-Точно този позитивен пост за дарителската кампания в мрежата стана повод да Ви потърся, д-р Али! Как ще се проведе кампанията?
-Вече уговорих със собственичката на ресторант “Пазарът” Катрин, която е и първия дарител, да се постави една кутия, в която севлиевци, които искат, да внесят по 2,5,10 лв., или колкото желаят. Да направят този граждански жест и да дарят, не за да подобрят състоянието на болницата, а, купувайки по-добра техника, да подобрят сигурността за собственото си здраве. И това да го направят като сложат парите в плик, напишат трите си имена и сумата, която са дарили. Искам да има отчетност на тези средства. Не съм от хората, които биха посегнали на пари от дарителски кампании. Много пъти съм доказвал това. Искам да има отчетност и това да стане публично. Да се знае, че този човек е един добър гражданин, че той е помислил за общината. Помислил е за общинската болница. А и за обществото, като е направил този прекрасен жест – няма значение стойността на дарението. И да превърнем дарителството като традиция. Ще активирам и Младежкия център – аз съм един от създателите му. Центърът за деца с увреждания е създаден през 2002 г. чрез Общинския форум, в който също бях активен, а след това защитихме и пред ООН. Затова искам да дам на хората пример. Нещата, които сме направили ние, като 17-18 годишни деца, са останали и днес. Така че нека се грижим в общината за болницата, защото това е мястото, което ни дава сигурност, когато имаме нужда.
Много бих се зарадвал, ако накарам хората в общината да поемат обществена отговорност и да се грижат за общинската болница, защото тя е мястото, където започва и понякога свършва живота на севлиевци. Едно развито гражданско общество се грижи за две неща – болницата и духовните храмове.
Ако отидете в едно село, където и да било в Европа, ще видите, че там се грижат за катедралния хлам и за здравната служба. Хайде и ние да станем такива!
-А Вие каква специалност имате?
-Аз съм специалист вътрешни болести, спешна медицина и много години съм работил в Интензивно отделение. Сега специализирам кардиология. Една част от кардиологията съм решил да я направя в България. Това е един процес на завръщане. Не съм дошъл в Германия, за да остана и да живея в тази страна. Дойдох тук на 18 години, за да взема всичко, което мога като образование и да го приложа в България.
В момента съм на възраст и на ниво, за да направя тази крачка назад. Това не е нещо спонтанно. Това е процес, който продължава доста години и ще опитам наистина да се върна. Много мои приятели го направиха и създадоха много хубави неща в България, които я славят в цял свят. За съжаление за тях не се пише много по медиите, но въпреки това те се случват и виждам, че в България има нужда от това нещо.