Ивета Миленова – Исторически музей – Севлиево
Еленка х.Николова Конова – Ангелова е родена на 6 декември 1870 година в Севлиево. Тя е дъщеря на севлиевския първенец Хаджи Никола Конов, виден член на християнската общност, възпитал децата си така, щото и Еленка, и синът му Андрея Конов са сред големите севлиевски благодетели и общественици. Еленка завършва първоначалното си образование в Севлиево, а гимназиалното – в Габрово. Завършва с отличен успех и още в ученическите си години проявява своето милосърдие. Венец на нейната благотворителна дейност е Трапезарията, чието построяване организира по своя воля и волята на съпруга си.
Всред града, срещу Градската градина – така описват старите севлиевци мястото, където се намира Трапезарията за бедни ученици. През годините тя запазва предназначението си в полза на нуждаещите се и днес там се помещава общинският социален патронаж. При входа има скромна плоча в памет на Еленка и Ботю Ангелови, със средствата на които тя е построена. Те са семейство от 1893 г. Той е заможен търговец, който държи дюкян в центъра на града.
Еленка Ангелова се ангажира с обществена дейност, подпомага със средства редица организации, изцяло се отдава на работата си в женското благотворително дружество „Надежда”, на което през 1930 г. става почетен подпредседател. Изпраща значителна сума за изграждане на Дом на женския съюз в София. За жалост, Еленка и Ботю Ангелови нямат собствени деца, но и двамата съпреживяват грижите и болките на бедните семейства от града. Самите те водят скромен живот, но успяват да спечелят значителни средства. Ботю Ангелов си отива от този свят по-рано и в завещанието си изрично се разпорежда 100 000 лева да послужат за изграждане на дом-трапезария за бедните ученици. В кратките години, с които го преживява, Еленка Ангелова успява да организира строежа на трапезарията. Не доживява да я види завършена, но прави всичко възможно, за да обезпечи дейността й. Красноречиво е краткото й завещание от 29 май 1934 г.:
1. Къщата, двора, строящото се здание „Дом-трапезария”, дяловете в разните кооперации и банки, движимото си имущество и вземанията от частни лица, завещано за детската трапезария в града.
2. От наличните парични средства да се отдели необходимата сума за доизкарване и обзавеждане на трапезарията.
3. Останалата сума да се разпредели по равно между читалище „Развитие” и училищата в града.
Скоро след това сградата е завършена и десетилетия след това нуждаещите се получават топла храна, благодарение на добротата и щедростта на благодетелното семейство Еленка и Ботю Ангелови. Светла им памет!