Хубави са призивите да си останем вкъщи, ако не се чувстваме добре. И правилни в това време на пандемия. Струва ми се, че все по-малко са тези, които не вярват колко е опасен коронавируса, въпреки че цената на това недоверие е много висока – живота на много хора, които си заминаха просто за ден, два с големи мъки. Четох и твоя материал, който беше написала във в.”Росица” с шефа на Центъра за спешна помощ в Габрово д-р Шандурков “да не допускаме болни хора на работното си място”. Как да стане това, като Ковид 19, колкото е опасен за здравето и живота на хората, още по-опасен е страхът да не останеш без работа. Това ми сподели мой познат, пожелал анонимност. Той не скри, че е имал неразположение и въпреки това е ходил на работа.
“Вземах лекарства, пиех чайове и се молех да не е Ковид, – не съм ходил да ме изследват. Слава, Богу, бързо ми мина и сега се чувствам добре. Но не съм сигурен, дали всички, които ходят болни на работа имат този късмет. Защо не напишеш как се отнасят работодателите със свои служители и работници, които са в болнични, заради инфекцията. Убеден съм, че има и разумни, но има и такива, които, поемайки болничния лист, ти връчват молба за доброволно напускане” – продължи разказа си моят събеседник.
Опитах се да го опровергая, като му напомних, че има институции за защита на трудовите права на работниците и служителите, че има синдикати, че подобни нарушения би трябвало да се докладват, за да се потърси решение, че и на работодателите не им е лесно в това време да запазят бизнеса си.
“За големите фирми може и да важат, но за малките, в каквато аз работя, важат законите на работодателите. Ако ти стиска, напиши това, което съм казал, но не ми пиши името, защото, не само че ще остана без работа, но и никой повече няма да ме наеме. Работодателите не наемат работници, които знаят много законите. Ще се радвам някой да ме опровергае. И, ако е работодател, ще даде надежда на нас, наемните работници, а надявам се и пример на своите колеги” – представи другата опасна страна на Ковид моят събеседник.
Позволих си да дам публичност на нашия разговор, защото под сурдинка такива случаи разказват и учители за родители на своите ученици. Подобни коментари и мнения има и в социалните мрежи. Без отговори, те създават обществено настроение, което създава още по-голямо напрежение в обществото.