Народният съд в Севлиево

Катерина Иванова
В Севлиево непосредствено след 9 септември 1944 г., преди приемането на Наредбата-закон за Народния съд, се пристъпва към ликвидиране на хора, уличени във връзки с авторитарния режим и следваната от него политика. Информация за техния брой и имена могат да бъдат открити в поверителните сведения, които са изпращани от околийските началници на Народната милиция до Областното управление на милицията в Плевен. Те са изготвени непосредствено след издаване присъдите от народните съдилища, за да се провери дали няма лица, които са успели да се укрият от закона.

Според тези документи безследно изчезнали в Севлиевска околия след 9 септември 1944 г. са около 29 души. Сред тях са бившият кмет, архиерейският наместник в Севлиево, търговци, фабриканти, адвокати, учители, чиновници и земеделци от другите населени места в околията.
Според проучване, направено през 1992 г. на основата на материали от Регионална дирекция на полицията – гр. Габрово, на 5 октомври 1944 г. в Севлиевския район са арестувани 17 души, които никой повече не вижда. Това се случва един ден преди обявяването на декларацията на Кимон Георгиев от 6 октомври 1944 г. за спирането на личната саморазправа сред населението. Някои от безследно изчезналите по-късно са осъдени на смърт от Народния съд през 1945 г. Според установените данни в нощта на 5 октомври 1944 г. тези лица са изведени в околностите на града, след което са избити, а труповете им заровени на мястото на екзекуцията. Поради липса на архивни документи в МВР по случая е трудно да се каже кой е издал заповед за тяхното задържане. Въпреки че към този момент няма пълна яснота по този въпрос, съществува становище, че екзекуцията е проведена под командването на специална група от Плевен. В сведението, което дава околийският началник на милицията в Севлиево Дочо И. Дочев, като основни провинения на безследно изчезналите се посочват: сътрудничеството с полицията; представянето на сведения за дейността на нелегалните; воденето на пропаганда срещу Съветския съюз; личното познанство с Дочо Христов – народен представител от Севлиево, бивш министър на вътрешните работи. За повечето от тях не са открити сведения да са участвали в убийства и изтезания. За някои дори се смята, че са оказвали помощ на техни познати и приятели с леви политически убеждения.
Според Обвинителния акт от 1 март 1945 г., списъкът на лицата, подведени под съдебна отговорност, е 126 души. На 7 март 1945 г. е направено допълнение към обвинителния акт на Народния съд – Севлиево и са включени още 4 души. Така броят на подведените под съдебна отговорност лица става 13015. Обвинителният акт започва с въведение, което отразява спецификата на политическата ситуация в страната непосредствено след 9 септември 1944 г. В текста, наситен със засилена емоционалност, придружена с образни епитети, са изложени основните факти, довели държавата до поредната национална катастрофа. За главни виновници са посочени цар Борис и министър-председателят Богдан Филов, които присъединяват България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Именно въвличането на България във „фашисткия водовъртеж”, според текста, довежда страната до нейната гибел, като най-засегната е икономиката, която през периода 1941–1944 г. обслужва немските интереси. Прокарва се тезата, че през този период в България започва „борба за унищожение на българската съвест”, посредством „противонародните драконовски закони”, създадени от властта и гоненията, на които е подложена голяма част от българския народ: „десетки хиляди народни синове бяха натъпкани в концентрационни лагери…, други десетки хиляди осъдени на смърт, доживотен или дългогодишен строг тъмничен затвор”.
Направена е констатацията, че в резултат на водената политика са „избити десетици хиляди най-преданите, най-верните, най-добрите синове на българския народ”, а България се превръща в „каторга”. В Обвинителния акт се отстоява разбирането, че преди 9 септември 1944 г. Севлиево и околията са място на засилена фашистка власт и пропаганда, свързани с името на Дочо Христов, народен представител и министър на вътрешните работи в правителството на Добри Божилов (септември 1943–юни 1944 г.). На тази основа се защитава твърдението за „страхотен и нечуван по размери терор” в Севлиево: „избити 92 души народни борци, стотици осъдени, хиляди интернирани, хиляди преминали и пребити през полицията”. Въвеждащата част приключва със заключението, че „антифашисткото народно въстание” на 9 септември 1944 г. слага край на установения политически ред, а новата власт на ОФ учредява Народен съд, който да накаже лицата, провеждали прогерманска и противонародна политика.
С Обвинителния акт пред Народния съд се призовават обвинените лица, които трябва да отговарят за деянията си в Севлиевска околия от 1941 до 1944 г.
Конкретните обвинения са структурирани в три раздела. В първата глава са включени цивилни лица, които са разпределени в седем групи в зависимост от това каква административна длъжност и положение в обществото са заемали. Във втората глава са военните лица, които носят наказателна отговорност, а в третата са лицата с полицейски чинове.
В първа група от глава А са посочени личности, участвали активно в обществения живот и управлението на града в периода 1941–1944 г. Това са кметът, архиерейският наместник, както и местни адвокати, фабриканти и търговци. Изложени са общи обвинения: доверени лица на бившия министър на вътрешните работи Дочо Христов; членове на комитет, където се обсъждали и вземали решения за начините на борба против партизаните, ятаците и народните борци против фашистката власт; проявявали настойчивост за предприемането на драстични мерки при прочистване на околията от партизаните и техните поддръжници, като давали конкретни указания и мерки за това.
След общите обвинения са посочени и конкретни за всяко едно лице. За първия обвиняем – кмета Марин Ив. Конов, освен общите обвинения, са изброени отделни случаи, свързани с участие в различни акции, насочени срещу дейци на антифашистката съпротива на територията на околията.
Марин Ив. Конов е роден през юли 1892 г. Баща му е местен предприемач-строител, а майка му е дъщеря на свещеник Марин Софрониев, участник в национално-освободителните борби и съратник на Васил Левски и местния революционер Стефан Пешев. М. Конов завършва основно и средно образование в Севлиево, след което учи право в Лозана. Взема участие като доброволец в Първата световна война. След войната става учител по френски език в прогимназията в Севлиево. След няколко години се отказва от преподавателската дейност и става предприемач-строител, усвоил занаята от своя баща. Като такъв участва в строителството на читалище „Развитие”, моста на р. Росица и др. През 1939 г. е назначен за помощник-кмет, като през този период М. Конов използва опита си и помага за строителството на квартал „Балабаница” и дигите на р. Росица. Като кмет на града дейността му отново е насочена най-вече към строителство на сгради и ремонтни дейности на територията на Севлиево.
След 9 септември 1944 г. не е свален официално от власт, нито търсен от следствие и съд. На 5 октомври 1944 г. привечер той е повикан в милицията за справка и от този момент нататък никой повече не го вижда. Според спомените на неговата дъщеря, той е убит същата нощ, заедно е още 5 души, в околностите на Севлиево. Името на Марин Конов е включено в Обвинителния акт, а Севлиевският народен съд го осъжда на смърт, като се конфискува цялото му имущество.
В тази част от глава А на обвинителния акт фигурира и името на архиерейския наместник Съби К. Кривошиев. Отправените обвинения са свързани както с участието му в комитета, където се обсъждали и вземали решения за борбата против партизаните, така и с провежданата от него прогерманска политика.
Съби К. Кривошиев е роден през 1892 г. в с. Столът, Севлиевско. Той получава прогимназиално образование в Севлиево, след което се записва в семинарията, която завършва с много добър успех. Известно време С. Кривошиев се занимава с учителска дейност, а през 1924 г. става свещеник в с. Хирево. През 1927 г. е преместен в гр. Севлиево като енорийски свещеник в църквата „Света Троица”. През 1932 г. става архиерейски наместник. През 1937 г. е отличен с офикия „протойерей”. През 1940 г. на празника Възнесение Господне е произведен в свещеноиконом, а три дни по-късно отличен с нагръден кръст. Награден е с два ордена: V степен „За гражданска заслуга” и ІV степен „За човеколюбие”. Участва в различни обществени инициативи, ръководи местното старопиталище. Съби К. Кривошиев е един от безследно изчезналите през нощта на 5 октомври 1944 г. Въпреки това и неговото име е включено в Обвинителния акт, а Севлиевският състав на Народния съд определя смъртна присъда и конфискация на цялото имущество.
За останалите лица: Никола Иванов Попов – адвокат в Севлиево, Христо Василев Стойнов – фабрикант от Севлиево и Иван Янакиев Иванов – търговец от Кормянско, индивидуалните обвинения са почти сходни: членове на комитета, съпричастен с организирането на борбата против партизаните, а също така и оказване на съдействие на полицията за разкриване и залавяне на партизани и ятаци. Макар че са подведени под наказателна отговорност, заедно с повдигнатите към тях обвинения, и петимата са отбелязани в списъка като неприсъстващи, тъй като още преди започването на процеса, те са убити през нощта на 5 октомври 1944 г. Този факт обаче непречи на Народния съд да ги осъди на смърт и да конфискува цялото им имущество.
Във втората група от този глава са включени шестима души, които са предимно кметове на села от Севлиевската околия през периода 1941–1944 г. Повдигнатите към тях обвинения са свързани с оказаното от тях съдействие за залавяне и разкриване на партизански групи съвместно с полицията и войската в техните райони.
Третата група е разделена на две основни подгрупи – „предатели партизани” и „предатели”. В първата са включени 4 партизани, които „самоволно са се отлъчили от отряда” и са се предали „доброволно на полицията”. Общите обвинения към първата подгрупа са свързани с отказването на тези лица от партизанска дейност и доброволното им предаване в ръцете на службите на реда. По този начин те предавали скривалищата и хората, които помагали в укриването на нелегални. В същото време давали ценни сведения на полицията, като излагали на риск живота на борците против властта. В подгрупата на обявените за предатели влизат 7 души, които „доброволно донасяли на полицията” за местонахожденията на партизаните, вследствие на което са дадени жертви от партизанския отряд в Севлиевска околия.
В четвърта група са включени свещениците, които служат на територията на околията преди 9 септември 1944 г. Тук са посочени 3 души: свещеник Атанас Петров Атанасов от с. Добромирка, свещеник Георги Иванов Монев от с. Димча, свещеник Никола Дянков Колев от с. Гъбене. Обвинени са в провеждането на прогерманска политика сред населението и одобряване политиката на „фашистките режими”, като по този начин „сеяли семето на заблудата в душите на селяните и училището”.
В пета група са сътрудниците на властта, които са разделени на две подгрупи: сътрудници – 7 души, и секретни сътрудници – 5 души. Обвиненията към сътрудниците са свързани най-вече с оказваната от тях помощ в разследванията на полицията през периода 1941–1944 г. Те доброволно са давали сведения задвижение, самоволно са събирали данни кои лица са в услуга на партизанския отряд и кои са с леви убеждения. Тези данни, представяни в полицията, осуетявали антифашистките планове за съпротива на територията на околията. Секретните сътрудници се обвиняват в това, че са установявали връзки с партизанските отряди, от които получавали сведения за организираната съпротива, а след това са ги предоставяли на полицейското следствие. За тази си дейност някои от посочените лица получавали и парично възнаграждение.
В шеста и седма група от първия раздел са разгледани обвиненията, повдигнати срещу контрачетниците и журналистите. Обвинението срещу първите е, че са се съгласявали доброволно срещу заплащане в размер на 200 лева на ден, въоръжени да преследват партизани, да нанасят побой над населението и да изгарят заслони и колиби – вероятни скривалища на нелегални. Броят на подведените под отговорност в тази група е 14 души. Към групата, в която попадат журналистите, са повдигнати само две обвинения във връзка с осъществявана пропагандна дейност в полза на фашистката власт.
В глава А на Обвинителния акт на Севлиевския състав на Народния съд са повдигнати обвинения срещу 52 души. Петима от тях са отсъстващи.

Седем от обвиняемите са от Севлиево, а останалите
са предимно от селата в околията. Към тях могат да бъдат добавени и четиримата подведени под отговорност и включени в допълнението на Обвинителния акт, съставено на 7 март 1945 г. Те не са разпределени според деянията си в различните части на тази глава, но според повдигнатите към тях обвинения могат да бъдат отнесени към сътрудниците или към контрачетниците.
В глава Б и В от Обвинителния акт, съставен за Севлиевска околия, са представени подведените под отговорност военни и полицейски лица. Общият брой на обвинените военни лица е 16 души, а тези с полицейски чинове – 56 души. За разлика от глава А, тук са последователно изброени обвиняемите и техните провинения, без да са организирани в групи въз основа на сходство на отправените обвинения.
Първо в този списък е името на капитан Никола Спасов Буцев от гр. Етрополе, бивш адютант на 9-ти дивизионен артилерийски полк Севлиево. Повдигнатите обвинения към него са най-големи и най-много, сравнени с останалите обвиняеми. Капитан Буцев е определен като вдъхновител и ръководител на всички акции, против партизаните. По негова заповед на 27 март 1944 г. в района на село Крушево – Букурово силите на реда разстрелват 10 души без да се проведе разследване и да се установи тяхната вина. Другите обвинения са свързани с издаваните от него заповеди за избиване на полицаи, които отстъпват при стълкновения с партизани, нанасяне на телесни повреди и побой върху лица, които са укривали партизани. Според изложените в Обвинителния акт факти капитан Буцев си служи с донесенията, получени от секретни сътрудници както във войската, така и извън нея. Освен разпорежданията, които стрували живота на различни хора, сред войската той води засилена пропагандна дейност в полза на германския режим.
В тази глава са включени още 15 души, имащи следните военни чинове: подпоручици, ф-л. школници, подофицери и редници. Обвиненията срещу тях са, че са участвали в по-голямата част от акциите, организирани срещу партизаните и техните ятаци, в резултат на които са загинали участници в съпротивата срещу авторитарния режим.
В последната глава В са посочени 57 души, служители в полицията. В този списък попадат: бившият областен полицейски началник в Плевенското областно управление, който е и ръководител на полицейския отряд в Севлиевска околия – Иван Костадинов Фичев, бившият околийски управител в гр. Севлиево – Стоян Проданов Стоянов, бившият полицейски началник в гр. Севлиево – Петър Иванов Душков и бившият групов началник на служба „Държавна сигурност” гр.Севлиево – Иван Димитров Близнаков. Обвиненията срещу тях са свързани най-вече с организацията на действията срещу излезлите в нелегалност от околията, убийства и изтезания на партизани и ятаци, както и поддържането на тесни връзки с военните власти. След изброяването на лицата с по-висок чин и положение в полицията са посочени преките участници в убийството на 10 души от село Крушево по подозрения, че укриват нелегални в селото. Акцията е проведена на 29 март 1944 г. в местността „Кара дорук”, в землището на с.Крушево, по заповед на полицейския началник Петър Иванов Душков и груповия началник Иван Д. Близнаков.
Към останалата част от лицата в тази глава обвиненията се отнасят до изпълняването на заповеди, както и участие в организираните акции, насочени срещу антифашистката съпротива. В края на Обвинителния акт е приложен списък на подведените под съдебна отговорност по Наредбата-закон за Народния съд.
Включен е и списък на лицата, които следва да бъдат призовани като свидетели в хода на съдебния процес. Общият им брой е 81души, като сред тях има както жители на Севлиево и селата в околията, така и военнослужещи от 9-ти дивизионен артилерийски полк Севлиево.
На 27 март 1945 г. Севлиевският състав при Плевенския народен съд приключва своята дейност и произнася присъдите си „в името на народа”. Съдът признава 41 души за виновни в това, че през периода от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г. във връзка с водената вътрешна и външна правителствена политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи и изтезания, или доброволно са служили и предавали на поли-
цията сведения, които се отнасяли до сигурността на антифашистите и ги осъжда на смърт. Освен смъртно наказание, тези лица трябва да заплатят сума в размер от 500 000 лева в полза на държавата.
При несъстоятелност тази глоба е заменима с по 6 месеца тъмничен затвор, с лишаване от правата по чл. 30 от Наказателния закон (НЗ), като се присъжда целият им имот в полза на държавното съкровище.
Петима от осъдените на смърт са безследно изчезнали преди създаването на Народния съд. На доживотен затвор са осъдени 16 души. Тяхната присъда се основава отново на обстоятелството, че през посочения период са заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, причинявали тежки телесни повреди, палежи и изтезания, или доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската сведения за дейността на нелегалните. Освен доживотната присъда, те трябва да изплатят 250 000 лева на държавата, която при невъзможност да бъде събрана се заменя с шест месеца тъмничен затвор. Цялото имущество, което притежават, преминава в собственост на държавата, а също така те се лишават от права по чл. 30 от НЗ завинаги.
На 15 години строг тъмничен затвор са осъдени 7 души, затова че през посочения период са били извършители или съучастници на убийства. Към присъдата им е добавена парична сума в размер на 100 000 лева, конфискация на цялото имущество и лишаване от права по чл. 30 от НЗ.
Останалите присъди са определени както следва: на 10 години затвор – 11 души; 5 години затвор – 24 души; 2 години – 13 души; една година – 7 души; условно осъдени – 3 души. Отново са предвидени парични глоби в полза на държавното съкровище, които в случай на неизпълнение се заместват с шест месеца тъмничен затвор. Шестима от обвиняемите са признати за невинни. В края на текста е посочено, че произнесените присъди не подлежат на обжалване .
По време на процесите някои от подсъдимите се отричат от дадените от тях показания пред милицията по време на следствието с твърдението, че са ги направили поради страх или след побой. Така някои от тях казват в милицията, че са стреляли, за да не ги бият, а пред съда отричат. За достоверни се приемат обаче първоначалните показания.
В деня на прочитането на присъдата в Севлиево се провежда митинг, който събира в центъра на града хора от селата, войници и граждани. В това събитие вземат участие представители от отечественофронтовските партии, партизани и младежи, които очакват да бъдат обявени от съда „строги, обективни и справедливи присъди”. Краят на митинга настъпва след прочитането на присъдите от председателя на съда и населението се разотива. След произнасянето на присъдата на 27 март 1945 г. осъдените на смърт са конвоирани до Търновския затвор, където се изпълняват присъдите.
Какви изводи могат да бъдат направени на основата на изнесените факти? Преди всичко трябва да се подчертае, че Севлиевският състав на Плевенския народен съд действа по начин, аналогичен на организираните на други места процеси. Той привлича значителен брой обвиняеми и произнася изключително строги присъди. На смърт са осъдени около 1/3 от всички подведени под отговорност лица. Произнесените смъртни присъди превишават по численост дори останалите две групи тежки присъди взети заедно. Съдят се хора, които
са жертви на безконтролната вълна на насилие непосредствено след 9 септември 1944 г. Това са представители на бившата власт, търговци, фабриканти, адвокати и учители. С Народния съд се нанася сериозен удар върху частната собственост чрез извършените конфискации и налаганите парични глоби.
Съществува несъответствие между публично утвърждаваната от отечественофронтовския режим теза за необходимостта чрез Народния съд да се търси отговорност и да бъдат справедливо наказани извършителите на престъпления и убийства, както и отговорните за въвличането на България в световния конфликт и практическата дейност на съдебните състави в страната. В действителност начинът, по който се създава и функционира Народният съд, дава възможност за осъществяване на политическа и лична разправа с привържениците на режима до 9 септември 1944 г.33 След 1989 г. събитията, свързани с дейността на Народния съд, отново попадат във фокуса на общественото внимание и предизвикват противоположни оценки.
Задачата на историците е да издирят и анализират обективно всички факти, отнасящи се до мястото и ролята на Народния съд в процеса на промените след 9 септември 1944 г., с оглед да се даде цялостна представа за причините, наложили създаването на този извънреден съд, за действителните мащаби на неговата дейност и за реалните последици от провеждането му, за да може да бъде затворена тази
тъмна страница от нашето минало.

Списък на безследно изчезналите през периода 9.ІХ- 31.ХІІ.1944 г. по области и околии според молбите, публикувани в Държавен вестник през 1945 и 1946 г.