Галина Николова
„Ако обиколим улиците в селото и разгледате състоянието им, ще се разплачете, толкова окаяно е положението.“ С това твърдение пристигна в края на октомври в редакцията Джевдет Сюлейман Шериф – жител на село Ряховците, който вече е на 70 години. После надълго и нашироко заразказва как крайпътни участъци в селото са превърнати в сметище, на което се изхвърлят всякакви отпадъци, а никой не се вълнува от това, кметът на селото не взема мерки, а камарите с боклуци продължават да завземат все по-големи територии, да растат и да правят все по-трудно, ако не и невъзможно, изчистването на терена.
И тъй като една медия трябва да проверява истинността на всеки сигнал, който пристига от хората, единственото възможно решение бе представител на вестника да посети мястото и лично да види каква е ситуацията. Реалността надмина очакванията, но постави въпроси, на които човек трудно би намерил логичен и задоволителен отговор.
Отстоящо само на 7 км от Севлиево, Ряховците е едно от големите села в нашата община. Според информация, предложена от търсачката Гугъл, някога то е имало 2 680 души население, според други данни, към 31 декември 2013 г. в него живеят 1 304 души, а пък според данните от последните местни избори, имащите право на глас там са 1 113 души. Най-верен отговор колко са жителите му, ще получим след преброяването на населението в България, което ще се проведе догодина. И ако някой се пита каква връзка има броят на хората, живеещи в селото, то отговорът е ясен – колкото повече жители, толкова повече изхвърлени боклуци.
Още докато пътуваме към селото, вниманието привлича късият участък от разклонението на магистралата към Ряховците. Само допреди две години от двете му страни е имало високи тополи, които през 2018 година били отсечени. „Дърветата пазеха зиме от сняг и пътят не можеше да се заледява, а сега нищо не спира навяването. Освен това бяха събрани само някои от трупите на дърветата, други и до днес могат да се видят“, разказа Джевдет.
На влизане в селото първата ни спирка е до турските гробища. Както всеки в общината знае, в Ряховците населението е от мюсюлмани и християни, като последните преобладават, поне според водача ми. Първото, което се набива в очи е, че гробищният парк изглежда запуснат и неподреден – навсякъде е обрасло с храсти и високи треви, сградата край входа е като изоставена, а камъкът, на който мюсюлманите полагат покойниците си преди да ги погребат, е сякаш не на мястото си. Джевдет разказва, че християнското гробище е съвсем друго – подредено и изчистено, но заслугата за това била на християнското население, което се събрало и организирало, и свършило всичко, каквото трябва, за да добие гробищният парк подобаващ вид. Обещава, че по-късно и до него ще отидем, което правим след час-два. Ряховчанинът е прав – християнското гробище свети от чистота, всичко е подредено и не навява онова тягостно чувство, което обхваща човека, когато гледа гробището на мюсюлманите. Сякаш не стига, че е място на последен пристан на човека, ами и нехайството и немарата на същия този човек – още жив, допринасят то да навява още по-голяма тъга и безнадеждност. Джевдет обаче е категоричен, че единствено неговите съселяни са виновни за това положение. „Както съселяните християни се организираха и се погрижиха за гробището си, така и ние можехме да направим същото“, каза той.
Непосредствено до турското гробище, само че в ляво, започва грозна и отчайваща гледка. Става въпрос за крайпътната зона, която е превърната в сметище и е дълга около километър. На все още зелената трева могат да се видят всякакви боклуци – строителни отпадъци, матраци, гуми, пластмасови шишета и чаши, оборска тор, дрехи и обувки, дори каменни надгробни кръстове – вероятно от християнското гробище, защото надписите по тях са на български, само че със стария правопис. Гледайки тази дълга ивица, на която, вместо да зеленее трева, пъстреят с различните си цветове отпадъци от всякакъв характер, няма как човек да не си помисли, че всъщност това нерегламентирано сметище е дело на хората. Пределно добре знаят, че не това е мястото, на което могат да изхвърлят онова, което вече им е ненужно, но го правят. И като се има предвид, че в малко населено място всичко и за всеки се знае, не е трудно да се досети човек, че в селото е добре известно кой и какво хвърля, но въпреки това – никой не се противопоставя, не взема мерки, не чисти. Само Джевдет, изглежда, вече е изчерпал търпението си, за да търси съдействието на медия.
Неразбираема е и позицията на кмета Али Алиаджъ. Избран на последните местни избори през есента на 2019 година за четвърти мандат, едва ли не е информиран, че тази крайпътна ивица, превърната в сметище, расте и расте във времето. Но с нищо не е показал, че има намерение да промени ситуацията и да наложи друг ред и правила на съселяните си.
Друг въпрос, който Джевдет поставя, е състоянието на основното училище в Ряховците, за което Общинският съвет в Севлиево на свое заседание през май тази година взе решение да бъде закрито, поради липса на достатъчно ученици. Още с приближаването му виждаме, че металната врата на двора е широко отворена, а катинарът, който би трябвало да я държи заключена, е ръждясал и виси на халката. Дворът вече е обрасъл с трева, има разхвърляни боклуци – предимно пластмасови шишета и чаши, опаковки от вафли. Дори на прага пред вратата на самата сграда е избила туфа с трева и ведро зеленее на фона на запустението, което вече е обгърнало това място само четири месеца след затварянето му. През прозорците се виждат класните стаи с масите, върху които има учебници, помагала и изглежда така, сякаш ученици и учители са излезли само в междучасие, но истината е, че това е измамно – надали вече тази сграда ще посрещне деца някога, ако се позоваваме на съвременните тенденции в българските села. Не съм запозната с това какво следва да се направи с имуществото на едно затворено училище, но съм сигурна, че има определен ред, който следва да се изпълни. И всичко, което до скоро е ползвано за осъществяване на учебен процес, трябва да бъде описано и да му се намери подходящо приложение, за да бъде използвано, докато стане негодно.
Състоянието на пътищата в селото също не е добро, внася нова тема Джевдет. Дупки и пукнатини има не само по улиците, но и по участъка след магистралата, по който се стига в Ряховците. Във време, в което всяко домакинство има кола и пътува често, коментарът за доброто състояние на пътищата е излишен, сигурно е само това, че ако мерки не се вземат, с всеки изминал ден положението ще се влошава, а за да се оправи в един следващ момент, ще са нужни повече средства.
Към края на обиколката из Ряховците водачът ми ме развежда и по улици, край които минава дерето. Гледката и тук е ужасяваща – в него са изхвърлени умрели животни, тор, битови и строителни отпадъци и др. И ако първото сметище все пак е извън пределите на селището, тези минисметища са всеки ден пред очите на ряховчани и би следвало да ги „бодат“… Но не би.
За финал на обиколката ни, Джевдет особено силно настоява да ме заведе и до Петко Славейков, за да видя лично колко чисто и подредено е то. А също и за неопровержимо доказателство, че всичко зависи от кмета на селото. И наистина. Мюсюлманското гробище в Петко Славейков е подредено и чисто, улиците – също, пътят е в добро състояние, храстите от двете му страни са орязани и събрани, докато тези край Ряховците все още стояха край пътното платно там, където са отрязани.
Очевидна истина е, че резултатът от всяка дейност зависи от човека, който се е захванал с нея. Ако той гони и търси резултат, ще намери начин да я свърши добре, за да е доволен. Когато става въпрос пък за обществена работа, удовлетворени ще бъдат и хората край него. Независимо по какви причини, факт е, че едното село е подредено и чисто, а другото лека-полека затъва в боклуци. Разбира се, кметът не може сам да постигне добър резултат, но затова пък когато хората се чувстват приобщени и сплотени, могат да постигнат всичко, което искат.