Пандемията от Ковид 19 извади на преден план необходимостта от общинските болници, които през последните години изпитваха големи финансови трудности. Някои от тях бяха закрити, но други продължават да работят и да са в полза на жителите на територията на общината, на която се намират, благодарение на местната власт, на бизнеса и обществената подкрепа от населението. Достатъчно ли е това за съществуването на лечебните заведения и ще създаде ли кризата възможност за оздравяване и на общинското здравеопазване? По темата разговаряме с д-р Пламен Цеков, управител на МБАЛ д-р Стойчо Христов и член на УС на Сдружението на общинските болници в България.
-Каква е ситуацията при вас, д-р Цеков, как се справяте в условията на пандемия?
-След кратко затишие на случаите през месец септември, отново имаме повишаване на заболеваемостта от Ковид 19. Инфекциозно отделение е запълнено на 100%, засега. Справяме се сравнително трудно по отношение на материална база, кадрова обезпеченост и финансов ресурс. Години наред общинските болници бяха, меко казано, неглижирани. Те не влизаха в сметките на системата за здравеопазване. Винаги се сочеше колко неокомплектовани и ненужни са общинските болници. Твърдеше се, че другите здравни заведения ще компенсират тяхната липса. Сега, в условията на кризата, причинена от коронавируса, се оказа, че общинските болници са необходими. И всички тези пропуски, които във времето са се трупали, сега рефлектират върху нашата дейност.
-Къде са най-големите проблеми – в липсата на средства или…?
-Най-много са проблемите в кадровата обезпеченост. Проблемите с материалната обезпеченост донякъде са решени. В това отношение държавата се намеси решително – започна да отпуска повече ресурс, който достигна и до общинските болници. Напоследък имаме уверението, че ще ни бъдат предоставени три дихателни апарата, отделно имаме финансиране на хората на предна линия, които работят с Ковид 19. Държавата в този момент оценява, че общинските болници са необходими. Може би не навсякъде, може би не в този мащаб, който е бил преди много години, но общинското здравеопазване, в основната си цялост, трябва да бъде запазено, като предназначение и като функция – да се грижи за здравето на обществото.
-Вие, лекарите казвате, че да се намери правилното лечение на една болест, най-напред трябва да се открият причините за заболяването. Какви са причините за отлика на млади лекари да работят в малките болници? Само ниските заплати ли са причината?
-Аз лично съм ходил на много срещи в медицинските университети със завършващи лекари, за да ги моля да идват при нас. Но всички изтъкват причината, че не могат да специализират от общинската болница. За да специализира един млад лекар, трябва да работи първо в областна или университетска болница и едва след това, ако реши, след 5 години, може да се върне на работа в общинска болница. Но когато 5 г. е учил медицина, а след това още 5 г. е специализирал на друго място, той просто се е откъснал от родното си място и не вижда смисъл да се вгражда в общество, от което е отсъствал 10 години. Т.е. причината е в сложната и тромава система на специализация.
-Не може ли да се промени тази система?
-Колкото и еретично за звучи системата за специализация на медицински кадри до 10 ноември беше същата, каквато беше в Германия. С тази разлика, че германците си я запазиха и тя продължава да работи при тях. А ние я премахнахме, защото била наследник на съветския модел Симашко, което не отговаря на истината. През този период новозавършилите лекари работеха в болниците, които ги искат. Имаше определена система, в която те трябваше да набират стаж в първостепенни, окръжни или университетски болници. В университетските болници минаваха си курса на специализация и придобиваха специалност на мястото, на което започваха да работят. Поради тази причина болниците бяха наситени с млади кадри.
Втората причина, за да не искат младите лекари да работят в малките болници, е лошата материална база. Дори и да дойдат, след като са специализирали някъде, виждат в общинската болница материална база, която е коренно различна, дори и за България, спрямо университетски и областни болници.
-Но мисля, че севлиевската болница напредна много в това отношение, през последните години беше закупена доста медицинска техника…?
-Да, при нас постепенно подобряваме материалната база и постепенно ще догоним нивото на добре оборудваните болници, но няма как да убедим лекарите да дойдат при нас, защото остава първата причина – сложната процедура за специализация.
На трето място те посочват липсата на възможност за кариерно развитие. Когато болницата не е окомплектована, когато няма в целия си обем всички специалности, лекарите не могат да се развиват. Не може да си само хирург и да не погледнеш встрани. Не може да си само интернист и да не поглеждаш встрани. Когато няма една цялостна система, която да покрива всички заболявания или по-голяма част от тях, тогава лекарите се чувстват изолирани от клиничното развитие в себе си и казват:“Ние ще отидем в голяма болница, защото там има различни специалисти и ние обменяме информация и се развиваме, не само в собствената си специалност, но и придобиваме знания от околните колеги. Т.е. ние ставаме многофункционални и по този начин се развиваме пълноценно и вършим по-добре работата си. „Тези три основни компонента липсват в системата на днешното българско здравеопазване. То е недостатъчно окомплектовано. И на четвърто място идва заплащането. По-голяма част от лекарите казват: „Да, пари ще се изкарат, но аз, ако не съм се развил като лекар, не мога да разчитам и на финанси.“ И затова не идват младите лекари.
-Тогава, какво трябва да се направи и от кого зависи?
-Моето послание, като управител на общинска болница и член на УС на Сдружението на общинските болници, към Министерството на здравеопазването, в лицето на новия министър проф. Ангелов – той е специалист, който е от системата и е с добра чуваемост, е:“Г-н, Министър, променете незабавно системата за специализация на младите лекари, за да останат в България. Досегашните механизми не работят или, ако работят, е за определена група от болници.
Ако държавата иска да има пълноценно здравеопазване, в което място да намерят и общинските лечебни заведения, трябва да бъдат променени: На първо място начинът на специализация. Трябва държавата да се намеси в подобряване на материалната база и в общинските болници – не само в областните. Защото областните болници се издържат от данъците на всички граждани. Не може за гражданина от областния град да има всичко, а за този, който живее в по-малката община и е на 50 км от областната болница – да няма. Да, може да му кажеш:“Иди в областната болница, но тогава къде отива равнопоставеността за гражданите в една област? Няма я! Гражданите в областния град са привилегировани – говорим за цената и достъпа до услугата. Дали тя е една и съща за човека, който живее, примерно в град Габрово или в с.Добромирка, което е приблизително на 50 км от Габрово?Има неща, които са дребни, но спъват системата на здравеопазването и най-вече общинското здравеопазване.
-През последните 30 години най-често сменяните министри са тези на здравеопазването. Всички искаме промяна, но когато трябва да се наложи, тя нарушава статукво, интереси…. Мислите ли, че Ковид -19 с всичките проблеми, които създава, има и нещо положително – показа, че повече компромиси не трябва да се правят?
-Да, така е! Определено, когато се стремиш за промениш един порядък, изграждан години наред, означава, че ще влезеш в противоречие с нечии интереси. И тук е редно да кажем чии интереси ще бъдат нарушени, дали на гражданите или на една малка прослойка от лекарското съсловие, която така е систематизирала през годините нещата, че тя работи предимно за тях, но за повече от 2/3 от българските лекари не работи. И наистина най-често са сменяните министри са на здравеопазването, защото всеки опит на даден министър да промени статуквото, е свързан със страхотна съпротива от тези, които печелят от тази, меко казано, не добре подредена здравна система.
-Ще имате ли силата и волята вие, лекарското съсловие, което е извън тази прослойка, да искате тази промяна най-сетне да се осъществи?
-Тя, системата на здравеопазване не понася резки движения, не понася грубо вмешателство, защото се разстройва взаимодействието по цялата верига, но нещата, които трябва да се променят са малко, те са лесно изпълними стига да има воля. Ние, от Сдружението на общинските болници не еднократно сме казвали, че при формирането на новите кадри, трябва да се промени системата на специализация. Има начин нещата да станат така, че да са доволни всички – общинските болници да привличат млади лекари и да ги задържат, защото ние вече имаме достатъчно финансов ресурс, и може да платим на лекарите прилични заплати. Но тях просто ги няма. На второ място искаме промяна на финансиране на здравната система, защото в момента отчитаме, че сегашният модел на финансиране, през клиничните пътеки, е тотално изчерпан. Именно там е най-големият проблем, защото начина на неясно формиране на цените на медицинската услуга през клинични пътеки създава условия за неравномерно разпределение на финансовия ресурс и пренасочването му чрез други лостове към определени структури в България, а не равномерно за дейност. Давам пример – за една и съща услуга, остойностена по нашите цени в общинска болница и цените, които се дават на областните и университетските болници е три пъти по-висока за тях. Т.е различните болници имат различни разходи за една и съща услуга, а ние получаваме еднакво финансиране, което означава, че някъде нещо не е в ред. И третото нещо, което според нас трябва да се промени, е законодателството. Ние имаме 4 основни закона, които ни препращат към още 20 – една законова джунгла от разписани правила, в които ние в един момент се объркваме. И да вземем последната промяна за свръх регулация – каквото и разрешение за дейност на общопрактикуващ лекар да има, то трябва да премине през институцията Медицински надзор. Бяха отнети правата на Районните здравни инспекции да дават разрешение за работа на фамилен лекар, за специалисти на доболнична помощ, за медицински центрове, за ДКЦ-та, да не говоря да промяна дейността на болница или за откриване на нова болница. Изключително тежка и тромава процедура, с цел да бъде ограничено развитието на здравната система. Някой видя в частната инициатива и разрастването на лечебните заведения опасност и реши да я прекърши, вместо да изгради ясни правила, които да гарантират лечението на болни, а не финансиране лечение на лечебното заведение.
-И какви са тези правила, които ще създадат възможност за равнопоставеност на частните и обществени болници да получават средства от държавата, но и да лекуват гражданите?
-Това са критерии, които показват кое лечебно заведение може да е на пазара и кое – не. Направено е на Запад. Ако дадено лечебно заведение, наблюдавано в 2 от три последователни години, не спазва тези критерии му се отнема лиценза. Тогава то не може да работи, не само с обществени средства, но и като лечебно заведение. Ние обърнахме пирамидата. На върха поставихме финансирането, а в основата – качеството, което тотално обърна всичко. Ние сме свободна държава. Конституцията е разписала, че всички имат право да изпълняват своите професионални умения, независимо в частно, държавно или общинско здравно заведение. А ние сега, с различни мерки, се стремим да ограничим това право, за да съхраним едни средства, които разпределяме непрозрачно. Липсата на ясна формула за определяне на ценообразуването, означава непрозрачност. Може да е с добри намерения, но е непрозрачно.
-Може ли да се каже, че тези проблеми понякога са и причината лекарите да не искат да изпълняват хипократовата си клетва?
-Не бих казал! Те са учили за това, но често пъти са буфера между всички тези неща, които куцат в системата. Може не всичко да е грешно в нея!? Както се казва: „Пътят към ада е постлан с добри намерения!“ Но лекарят е буфера, като поема недостатъците на системата, за да ги ограничи и да не ги прехвърля към пациента.
Ние нямаме оплаквания, че лекар в нашата болница, е отказал преглед или, че е нарушил нормите и правилата за добрата медицинска практика. Но това не може да продължава дълго, защото в един момент се появява ефекта Бърнаут – рано или късно той настъпва при всеки един лекар. Ако ние не реагираме адекватно на тези неща, ще загубим първо периферията – най-малките общински болници загинаха преди 10-12 години. След това ще загубим и по-големите общински болници и накрая може да загубим цялото общинско здравеопазване. Някой ще каже:“Няма нищо фатално, има толкова много болници!“ Да, но тогава идва другият въпрос – цената на достъпа. Как ще осигурим достъпа и адекватното лечение? Знае се, че понякога и минутата е решаваща за живота на болния. Затова на Запад казват, че на не повече от 20 км. трябва да бъде отстоянието на училището и здравното заведение за всеки човек.
-Как се отразява Ковид 19 на лечението на пациенти с други заболявания в болницата?
-В началото на пандемията имаше срив в пациентопотока в болницата. Но вървим към стабилизиране. Първоначалният страх вече се преодоля. Не напълно, все още го има, но хората разбраха, че не е толкова страшно. На фона на всичко, което се случва в България, ние не правим някакво изключение – движим се в същите граници, като заболеваемост.
-А имате ли проблеми с медиците, които лекуват или трябва да лекуват болни от Ковид 19?
-Да, имаме проблеми. Особено с по-възрастните колеги, които се страхуват да влизат при пациентите, въпреки че имаме всички предпазни средства, но това е разбираемо. Ние се стремим по-възрастните колеги да не ги задължаваме да влизат. Използваме по-младите лекари да влизат при пациентите. И, ако един лекар може да направи консултация по документи – образна диагностика, скенер, лабораторни изследвания, то медицинските сестри са тези, които осъществяват директния контакт с пациентите. Затова чест и уважение към тези жени, които въпреки риска, продължават да работят.
Зареждане ...
