МАЯ ГАНЕВА
– Инспектор Ботев, какви са причините младите да посегнат към дрогата?
– Като начало искам да изясня, че отговорите ми на Вашите въпроси ще се базират на моето лично мнение, опит и виждане, като инспектор при Детска педагогическа стая и като родител, и като гражданин.
Причините младите хора да посягат към наркотиците са много. Основните обаче са липсата на здрава и благоприятна семейна среда, незнанието и невежеството по отношение на това, какви са последствията от употребата на наркотици, отнасящо се както за подрастващите, така и за техните родители. Също така слабата психика и ниската самооценка, ниското самочувствие, могат да са причина за това.
– Имате ли наблюдения върху факта, че ученичките изместиха наркодилърите-момчета в училищата? Повече ли са момичета, употребяващи дрога? Каква е статистиката?
– Аз нямам такива наблюдения. Според мен няма промяна в това отношение, до толкова, че сегашните девойки, повлияни от съвременните условия и търсейки нови начини да привлекат вниманието на момчетата, ги защитават, помагат им и дори поемат вината върху себе си, за да постигнат определени цели и получат внимание. Но не съм на мнение, че момичетата преобладават или са се впуснали в тази посока повече от момчетата.
– Има ли училища в Севлиево, в които проблемът с наркотиците е по-сериозен?
– Първо, говорим за Училище! Това е образователна институция. Там децата и младежите се обучават и те са наясно с това. Има и такива, които имат нужда от припомняне и обясняване, но не мога да кажа, че има училище в нашата община, в което има сериозен проблем, свързан с разпространението на наркотици. Разбира се не сме изолирани и подминати и от такива ситуации на установени употребяващи или опитващи да разпространяват, но сме реагирали незабавно и вземали отношение, носещо законовите последствия за съответните лица.
Виж, с цигарите и тютюнопушенето, като трябва да подчертая, че и тютюневите изделия са вид наркотик, водещ до пристрастяване и вреди на здравето, имаме проблем. Оказва се, че учащите нямат намерение и не искат да се съобразяват с изискванията на редица закони и да спрат да пушат в районите около училищата, като дори са стимулирани за това от родителите, които безмълвно се съгласяват с това поведение на децата си и прехвърлят отговорността на учителите. Дори и въпреки предупрежденията и сигналните писма, които сме направили вече до повечето учебни заведения.
Родителите и тяхното абдикиране, това е голям проблем в днешно време. За съжаление! Родители, които са проспали времето за възпитание на децата си, прехвърляли са всички отговорности на учителите или на бабите и дядовците, обвинявайки тях за своите неволи и неуспехи във връзката им с децата. Родители, търсещи помощ от институциите, защото не са стояли до децата си, не са им обърнали нужното внимание, когато трябва. Разделят се семейства, разрушават се семейни отношения, а децата страдат. Свидетели стават на какви ли не сцени и битиета и пак страдат.
Накрая децата решават сами да се справят с всичко това. И точно тогава идват дилърите, идват решенията за посягане към наркотиците, за да избягат поне за малко от тази „гадна“ действителност. Посягането към наркотиците е вид зов за помощ. Реакция на детето и желание да му се помогне, защото то вече не издържа и не може да се справи с това, което му се случва и което чувства.
– Как се продава дрогата в училищата, г-н Ботев?
– В училищата е много трудно. В повечето случаи в близки до училищата райони, на скрити места и много внимателно. Непрекъснато правим обходи и проверки по училищата. Затова вътре в училището е трудно. А и учителите са наблюдателни и стриктни в това отношение.
– Какъв е профилът на подрастващите, които се занимават с продажба на наркотици?
– В 99 процента от случаите, това са деца от непълни семейства или деца, в чиито семейства има проблеми. Деца на разделени родители или деца, презадоволени с всичко, но неполучаващи обичта и времето с родителите.
– На каква възраст децата са склонни да опитат дрога? Спада ли възрастовата граница? Какви са наблюденията от пряката Ви работа?
– Определено спада. Усилено се борим с това в нашата община. Провеждат се проучвания, анкети, беседи, обучения, лекции и всякакви форми на превенция и запознаване на подрастващите. Лошото е, че в училищна среда е едно, а вкъщи и на улицата е друго. Нямаме помощ от страна на родителите. Много от родителите не смятат например, че марихуаната е вредна и дори те употребяват. Е, как да се борим с това? Трябва да има и училища за родители и наказания за лоши и абдикирали от задълженията си родители! Така мисля аз.
– Какво ще посъветвате учителите? Как могат те да разберат кой ученик се дрогира? Какви са първоначалните промени в наркомана?
– Учителите нямам какво да ги посъветвам, освен да сигнализират и за най-малкото притеснение или съмнение за дете, употребяващо или притежаващо наркотични вещества. За съжаление според нашето законодателство, употребата на наркотични вещества не е престъпление. Само притежанието и разпространението е такова.
Учителите са обучени и професионалисти, които знаят как и какво да направят и как да разпознаят употребил наркотици младеж. Просто трябва да сигнализират.
– Как родителите да разберат дали децата им вземат наркотици? Какви са симптомите?
– За един отговорен родител не е трудно да разбере дали детето му има проблем с наркотиците. В интернет има страшно много информация за признаците на употребяващи наркотици. Тестове се продават в аптеките и винаги може да бъде проверен един непълнолетен или непълнолетна дали са употребили наркотици. Симптомите са неадекватно поведение, пиене на много вода, глад за сладко, разширени зеници, зачервени и плувнали очи.
– Кой в момента е най-разпространеният наркотик сред децата?
– Масовият и дори легален наркотик са цигарите и алкохола. За съжаление във все по-ранна възраст деца употребяват алкохол и цигари и то със знанието и съгласието на родителите. Глобите за продажба на алкохол и цигари на малолетни и непълнолетни са жестоки и справедливи. Имаме дори наложени такива за изминалата година. Въпреки това обаче търговците в целият град почти, продават алкохол и цигари на непълнолетни и малолетни, въпреки табелките с надписи, че е забранено.
От останалите видове наркотици най-разпространен сред младежта е канабисът или още марихуаната.
– Децата знаят ли какво се случва с мозъка им от употребата на дрога?
– Непрекъснато съм по училищата. Провеждам беседи и лекции. Запознаваме младежите от 5 клас нагоре с вредата от наркотиците, заедно с учители и Местната комисия за борба срещу противообществените прояви, извършвани от малолетни и непълнолетни. Да си призная честно, имам чувството, че на повечето ученици, всичко казано за вредата от марихуаната, минава покрай ушите. Докато не се опарят и пострадат, не желаят да усвоят и разберат това, че марихуаната е вредна и води до пристрастяване и оглупяване. Естествено при системна употреба и в продължителен период. За тях тя е начин да избягат от реалността, да намалят напрежението, да се почувстват важни, да потърсят вниманието на околните и родителите.
– Как всички деца в училищата знаят кой пласира дрога, малък град сме, чували сме конкретни имена на дилъри, а полицията не знае? Значи ли това, че хайките, които организирате в района на учебните заведения, са без резултат?
– Това е доста пресилено казано и основано на казал-рекъл. Аз вярвам на фактите и на това, което сме постигнали и продължаваме да правим. Дали не ги знаем и дали не сме резултатни – как мислите? Ако всичко, което правим се знае, няма да имаме резултати. Дилърите са хитри и пресметливи, все слухтят и знаят как да се предпазят и търсят бушони, особено сред непълнолетните. Борбата с тях не е лесна, но не е и само едностранна. Всички трябва да се включат и да са активни и съпричастни. Не може да си замълчаваме, ако знаем нещо или за някой, че продава наркотици и после да говорим, че сме чували за продажба и дилъри. Това не е морално и не е гражданска позиция. Аз на това рекъл-казал дори не му обръщам внимание. Вярвам на фактите и на колегите, които са професионалисти в тази област.
– Знаете ли какви са цените на наркотиците в момента?
– Знам, да! Но това не мисля, че има значение за това интервю. Не е важна цената! Важно е да сме хора, добри родители и съвестни и отговорни граждани и да не позволяваме на дилъри да се размотават сред нас, като купуваме боклуците им. Защото не са основните потребители непълнолетните, а пълнолетните лица. Защо никой не обърне вниманието натам? Защо никой не пита тях защо купуват и разпространяват? Основните виновници за намесата на непълнолетни в това са възрастните и родителите. Има родители, които пушат трева с децата си дори. Има родители, неглижиращи и подтикващи с това децата си, за да посегнат те към наркотиците. Колко българи от нашата история с велики дела се знаят и за колко се говори, особено по новините и в семействата? Но за престъпления, дилъри и наркотици по телевизии, новини и навсякъде, се говори и знае. Това е жалко!
– Случвало ли Ви се е родители на дете, употребяващо психоактивни вещества, да ви потърсят за помощ?
– Случвало ми се е. Но обикновено това е много късно. Тези родители са скъсали връзките с децата си и търсят помощ, когато вече е много късно. Унищожено е отношението на детето към родителя, връзката с него, детето е искало помощ и е давало сигнали и накрая е стигнало до наркотиците. Къде са били тези родители години преди това? Там трябва да търсят решението. Откакто съм на тази длъжност имам чувството, че съм взел под опека и трябва да реша проблемите на родителите от половината община. Непрекъснато, ежедневно ми звъни телефона за проблеми, като се започне от неходене на училище, незачитане на родителите и се стигне до противообществени прояви или престъпления, каквито са разпространението и притежанието на наркотици.
– Без да споменавате имена, разкажете накратко за конкретен, фрапиращ случай от Вашата практика?
– Предпочитам да не разказвам за това. Това са житейски, човешки съдби, които няма нужда да се споделят. Всеки си носи товара, който е качил сам на гърба си, няма нужда да се говори за това.
– Какъв съвет ще дадете на тези, които вземат наркотици и към тези, които искат да опитат?
– Основното, което ще ги посъветвам е, да се образоват! Да четат и да се интересуват! Да питат! Знанието просветлява и отваря врати. Да не се учат от опит-грешка, а да знаят и мислят. Тогава ще са силни и ще могат да се справят сами с всяка ситуация. Ако не могат, да потърсят специалисти, които ще им помогнат. Това са психолози, учители, добри и отговорни родители, отдел „Закрила на детето“, Местната комисия и не на последно място полицаите, които работят с деца и не само.
– Какво може да замести посягането към дрогата?
– Ще отговоря веднага. Това е ангажирането на вниманието с интересни, вълнуващи и водещи до развитие неща като спорта, занимания с изкуство и култура, четене на книги, стремежът за знание и развитие. Когато празнотата и дупката, породена от дефицита на родителските отношения към детето се замести с възможност за изява в някаква област и поява на амбиция за успех, тогава – „всичко ще е песен“.