Децата от четвърта група в ДГ „Радост 2“ се потопиха в сряда в истинска вълшебна приказка, която създадоха самите те. Облечени в дрехи от стари времена, превързали през косите си ленти, обули цървули от кожа, момичетата и момчетата пресъздадоха картини от живота в средновековния град Хоталич край Севлиево. Техните учителки, доста родители и случайни граждани видяха как децата интерпретират заниманията на предците ни отпреди шест-седем века, а едновременно с това слушаха разказа на учителката си, която – също облечена в старовремски дрехи, разказваше за действителност, каквато днешните деца не могат дори да си представят – не е имало ток, вода, чешми и баня в домовете, магазини, в които да се пазарува и всичко, необходимо за живота, са си правили хората – с техните ръце, познания и умения. Освен това малчуганите научиха и как са осигурявали прехраната, какви животни са отглеждали, какви опасности са преживявали и др.
И след като картинно пресъздадоха част от тези елементи на сревновековното битие, момчетата и момичетата изслушаха разказа на Найден Петров – директор на Историческия музей, който влезе в образа на велик болярин от Хоталич. Партнираше му Цанка Ненчева – директор на градината, която влезе в ролята на негова съпруга, а двамата заедно внимателно наблюдаваха възстановката на децата. А те вероятно за пръв път от г-н Петров чуха, че преди много, много години е имало град, който се наричал Хоталич и се е намирал край нашето сегашно място на живот. А след това лека-полека и умело историкът им разказа как той е бил открит 7 века по-късно, как се е проучвала неговата история, какво е било устройството му, какви хора и съсловия са живели в него, какво е било значението му за тогавашния свят.
От реакцията на малчуганите, които, въпреки продължителността на възстановката, слушаха и внимаваха през цялото време, може да се съди, че преживяването ги увлича. И още по-важното, че това е добър начин за среща с историята от страна на толкова малки деца, защото възпитанието в обич към родното започва от ранна възраст.
Много жалко, че не сте качили снимка на децата от IV -та група, които направиха пиеската, освен на някои от тях, които изработват глинени съдчета с госпожата по керамика Теодора Петева. Основната идея за това събитие беше на медицинската сестра Камелия от същата детска градина.