Едва 12 души присъстваха на представянето на най-новата книга за с. Сенник, написана от краеведа Петко Недялков. Тя бе представена миналата събота в салона на местното читалище. Липсата на разгласа за предстоящото събитие обаче попречи на родолюбивите жители на селото да уважат изключителния четиригодишен труд на автора, събрал в близо 700 страници историята на родното им село.
Независимо от слабата организация на събитието, бившият председател на читалищното настоятелство Иван Иванов представи Петко Недялков, а малцината гости проведоха дискусия с него. Те се обединиха около мнението, че книгата за с. Сенник е христоматия по родолюбие и благодариха на автора за безценния му подарък за селото. 
Сенник вече има пълната си писана история
Макар че за миналото на Сенник има две издадени книги – „Моето родно село“ на Петър Курдов и „Прослава на село Сенник“ на Янка и Димитър Балкански, Цветан Цонев – кмет на селото до 2019 година, и Иван Иванов – председател на читалищното настоятелство, през 2017 г. изказват желание да бъде написана история на селото, която да обхваща целия период на неговото съществуване – от основаването му до днешни дни. Те са почувствали, че въпреки усилията на споменатите автори, има празноти в проучванията за миналото на селото. И действително, книгата на Курдов третира периода на капиталистическото развитие на селището, а тази на семейство Балкански – на социалистическия период. И двете книги имат своите достойнства, но далеч не изчерпват проблемите на разглежданите два големи периода. Затова ангажирали историка Петко Недялков да се захване с нелеката задача по написването на нова.
Предлагаме ви неговия разказ за начина, по който е написана новата книга „Село Сенник“ и съображенията, които са го водили в дългия процес по създаването й. И от бегъл поглед е ясно, че нищо не е писано и малко се знае за миналото на района на селото до падането под османска власт и за самия османски период от 15 век до Освобождението през 19 век. А през това време се появява Чадърлий – мюсюлманският предшественик на днешното село Сенник. Вече са натрупани известно количество османски документи, които осветляват добре този начален период от съществуването на селището.
Книгата „Село Сенник” е опит да се представи пълноценна картина за миналото на селото от възникването му до днешни дни. Тя започва с легендите и преданията, съхранени в народната памет и до днес, разглежда географското местоположение, природните условия, демографската и административна история на селището. За значимостта на селото са от значение два факта, които правят силно впечатление: за кратко време – през 1934-1936 г. и през 1958-1959 г., селото е значим административно-териториален център за околните села.
Третата глава на книгата е посветена на етнографията: материална и духовна култура, фолклорно богатство. Следващите четири глави са посветени на основните периоди в развитието на Чадърлий/Сенник: османски (почти пет века), капиталистически (65 години), социалистически (45 години) и последните 30 години, наричани демокрация, поради неудобството да признаем, че става дума за реставрация на капитализма.
Доста подробно са изнесени всички данни за миналото на селото по време на османския период през ХV-ХIХ век, като са ползвани съвременните достижения на османистиката. Чадърлий е част от малка по численост група от селища в Севлиевския край – Адиллер (Идилево), Малкочово (Буря), Дерелии (Горна Росица), Селви (Севлиево), Хоталич, Хисарбей или Сърбеглии (Яворец) и Аканджилари (Петко Славейков), възникнали в резултат от турската колонизация през 15 век, които след напускането им от мюсюлманското население в края на 19 век са заселени изключително от българи, слезли от пренаселения по това време Балкан.
Селото е основано от мюсюлмански заселници – вероятно юруци от Мала Азия, малко преди средата на 15 век, с името Чадърлий. Характерен момент е присъствието на доста „синове на Абдуллах”, за етническата принадлежност на които не можем да се произнесем категорично – може да са както чужди християни, така и местни обръщенци в исляма. През целия османски период селището е мюсюлманско. Но има един регистър от 1691 г. за плащането на данък джизие от немюсюлманското население на село Чадърлъ, включващ 26 мъже с изключително български имена. Явлението не е обяснено. Наблюдава се и при други изключително мюсюлмански села в района. В тази глава интересни данни могат да се намерят за Долно и Горно Чадърлу, за Нашлии (Накъшлъ), обяснения има за селищните наименования Ашакьоф (Ашакьой), Джадели, за топонимите Кьофери, Памуклука, Аладжаково, Гяурекин. Добре разработен е въпросът за българския съсед Малково и за неговата съдба.
Периодът след Освобождението се разглежда с големи подробности, привлечен е много нов архивен материал, свидетелстващ за успешното развитие на селото в края на 19 и първата половина на 20 век. Има непрекъснат демографски подем. Силно впечатление правят успехите на кооперативното движение, наличието на най-разнообразни дружества – говедовъдно, пчеларско, птицевъдно, занаятчийско, градинарско, земеделско, работническо и др. – дори зайцевъдно – дружество „Доходен заек”.
В духовната сфера разнообразието от дружества също е голямо – въздържателни, музикални, червенокръстко и др., сред които и Селски комитет за закрила на децата – 1930 г. За отбелязване е, че Чадърлий и Душево са първи в околията, дори в града все още не е имало такива комитети. След войните – Балканска и Първа световна, има подем: строят се църква, училище, нови двуетажни домове с европейски вид, работи се по водоснабдяването… Подобаващо място е отделено на участието на сенничани в борбите за национално обединение – сформирането на Чадърлийската чета през 1885 г. – знамето ? е съхранено в Историческия музей в Севлиево. Внимание е отделено и на участието на сенничани в антифашистката съпротива 1941-1944 г.
Подходът при разглеждането на социалистическия период е същият както при капитализма: разгледани са обществено-икономическите промени, развитието на обществено-политическия живот и достиженията в културно-просветната дейност. За четири десетилетия населението на селото обаче намалява наполовина и застарява, което поражда негативни тенденции във всички сфери на живота.
Периодът на демократичните промени през последните три десетилетия също е застъпен подобаващо. Той все още не е история. Затова подходът е да се фиксират фактите: задълбочаваща се демографска криза, промени в собствеността, нови моменти в кооперативното движение, закриване на стари производства и разкриване на нови (фирми), крах на учебното дело, но читалището е живо и успешно развива художествената самодейност, библиотечното и музейното дело. Селото има герб, знаме и девиз, неговите поети и писатели развиват успешна творческа и издателска дейност.
Книгата завършва с приложения, където са поместени важни османотурски и български документи за миналото на селото, списъци на загиналите във войните, на политическите затворници, на гвардейците, учителите, на видни личности, родом от Сенник. Поместени са текстовете на близо 50 народни песни, характерни за селото, остарелите и чужди думи в говора на сенничани, прякорите на местното население и названията на местностите в землището.
Текстът е богато илюстриран с 411 снимки, някои от които се публикуват за пръв път, а 48 таблици дават обилни сведения по най-различни въпроси.
Източниците, които Петко Недялков е използвал за написването на книгата, са много. На първо място това са книгите, написани за селото, за които стана дума. Към тях се прибавят книгите на Тотьо Тотевски, ген. Михо Михов и краеведа Димо Тодоров. Ползвани са спомените на свещеник Николай Стайков, Петър Иванов Касъров, Христо Колев Качамаков, Колю Стайков Врачански, Михаил Иванов Михов, Недьо Гечев Недев, Стайко Колев Стайкови и др.
Нови данни за историята на селото са открити в редица вестници, издавани в Севлиево през 20 век: преди всичко „Развитие”, „Севлиевска трибуна”, „Росица”, „Балканско знаме”, „100 вести” и др., които отнемат на Петко Недялков два месеца работа в градската читалня в Севлиево. Интересни се оказват докладите и изложенията на окръжните управители на Севлиевски окръг за периода 1888-1900 г., които се съхраняват в Градския исторически музей. Почерпени са сведения и от редица исторически книги и списания, а също и от Интернет. Месец и половина работи историкът и в читалнята на Териториален архив – Габрово, за да прегледа и ползва всичко за селото, което е съхранено там.
„Към спомените и въобще към всички ползвани източници съм проявявал строго критично отношение. В резултат на това са коригирани някои неправилни датировки за важни събития от миналото на селото, като например създаването на партийната група на БКП, началото на учебното дело и др.“ категоричен бе Петко Недялков пред събралите се в Сенник.
„Стремежът ми при написването на книгата беше да се представи развитието на село Сенник в едно по-цялостно изследване. Доколко сполучливо е изпълнена тази задача, ще преценят сенничани – тези, които живеят в селото, и многото други, които са пръснати из България и чужбина. Надявам се също така, че книгата ще събуди интерес и сред всички интересуващи се от поселищната история на Севлиевския край.“ Това заяви г-н Недялков на финала на словото си, с което представи новата книга.
Авторът изказа специалните си благодарности на Цветан Цонев и Иван Иванов, които, в стремежа си да помогнат на работата му, го затрупали с книги, брошури, семейни спомени, родови истории и снимков материал. Освен редовните срещи с тях, те му осигурявали хора, с които да разговаря и черпи сведения. Благодарности имаше още за Христина Христова – секретар на читалището, на Росица Радкова – библиотекарка, които съдействали за набавянето на необходими книги и подбора на снимковия материал.
Списъкът на хората, на които той е признателен за съдействието и помощта, продължава с имената на Ангелина Сомлева, Петър Бакалов и Пенко Драганов, които помогнали за написването на раздела за етнографията, на Христо Веселинов – с данни за ловната дружинка, на Минка Иванова Кънчева – за кооперацията, на Евгени Христов Михов – за спорта, на Найден Петров – директор на Историческия музей в Севлиево, и на Димитър Димитров – уредник в него, които както винаги оказали нужното съдействие, на Павлина Пенчева и Добринка Минкова от Градската библиотека в Севлиево, на Стефка Василева – директор на Териториален архив – Габрово, и Венета Георгиева – експерт в него.
Зареждане ...
