Венка Петрова
Дълго време пандемията от Ковид 19 и извънредните противоепидемични мерки оставиха децата пред компютрите в домовете им, където се провеждаше дистанционното обучение. Но те, младите, които се чувстваха здрави, бяха направили площада свое място за среща. Тогава им се карахме, препоръчвахме им да се прибират по домовете. А те, милите, сякаш усещайки, че тази беда не е отправена към тях, уж ни обещаваха, а след малко – пак ритаха топка на площада. Дълго време и ние от НЧ “Зора-1908“ в Ловнидол не се решавахме да организираме мероприятия за тях. Но полека-лека нещата като че ли се успокоиха. Появиха се мероприятия в с. Буря, с. Агатово, с. Сенник. И ние решихме, че вече е време да съберем децата и да направим нещо, което и на тях ще им е приятно. И така в събота, 22 август 2020 г., проведохме художествено биенале на площада пред читалището в Ловнидол.
Не бях се замисляла за думичката “биенале“, тя някак си ми дойде отвътре, когато започнахме подготовката на празник на рисунките под надслов “Лято е!“ Решено, сторено! Пуснахме обявата, разлепихме я из селото, съобщихме я по радиоточките, публикувахме я в Интернет, накупихме материали – бои, моливчета, блокчета и… зачакахме деца! Дали ще дойдат, дали ще им е интересно?
На помощ ни се притече учителката от Габрово Красимира Буздрева, която живее на село, и която точно преди два дена посрещна своето внуче, пристигнало да прекара част от лятото в китното ни селце. А тя ни даде още идеи – да се запознаят децата, да рецитират стихотворения, да отгатват гатанки. Така атмосферата ще стане по-весела и рисуването ще е по-спорно.
Каква беше моята изненада, когато ние с моята внучка пристигнахме на уречения сборен пункт – пред библиотеката, и там вече чакаха повече от десетина дечица. Имаше от най-малките до поизраснали вече. А и мястото на срещата избрахме удачно – от западната страна на читалището, където до обяд е сянка и слънцето наднича чак в следобедните часове.
Та да се върнем към думата “биенале“. Според Укипедия, това е голямо, мащабно мероприятие, което се повтаря през година. Когато на масите седнаха и зад стативите застанаха повече от 20 деца, разбрахме, че наистина, за рамките на село като Ловнидол, това си е художествено биенале! Е, за нас остава отговорността – да го повтаряме всяка година. И ще го направим.
Искам да ви върна малко назад към историята със стативите. През миналата година видях във фоайето на Община Севлиево изложба на чешки ученици, рисували забележителностите на Севлиево и помолих Градския музей да ни я предоставят, за да я разгледат и хората от Ловнидол. Исках и стативите, но никой не можеше да ни ги даде, защото в града изложбите следваха една след друга. Дадоха ми адреса на майстора, който ги е изработил и ние поръчахме 5 броя за читалището в селото. Тогава даже и малко ме критикуваха – защо са ни тези стативи, за какво ще ни служат! А ето, че послужиха. Зад тях застанаха по-големите момичета и се чувстваха като истински художници.
Красимира Буздрева, с дългогодишния си професионален опит, откри тържеството със стихчето на Ран Босилек:
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
тичах, скачах и се смях.
Къщичке на дните злати!
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Като че ли искаше да каже на децата – тук, в това село, са вашите корени, и вие, където и да ходите по света, винаги трябва да се връщате тук! И не само това, тя го направи като апел чрез декламацията на малката Александра, която живее в София. След това едно по едно децата се представиха. Имаше и от селото, и от градовете Севлиево, Габрово, Варна и София. Многоликата команда след като разгада и гатанките, отново четени от деца, се приготви да рисува.
Секретарката на читалището Стоянка Ганчева раздаде листовете, боите, флумастерите, гумичките и всички се захванаха с ентусиазъм за работа. За най-малките бяхме отпечатали рисунки за оцветяване. И, обикаляйки масите, за да помагаме, напътстваме и насърчаваме децата, на една от масите видях заявка за истински художник. Тя е от Елена, която е на 13 години, от Габрово. Беше дошла с готов картон с рамка, донесла темперни бои. В този момент разбрах, че в това, което правим, има смисъл.
Докато децата рисуваха, на площадката звучаха детски песнички. И когато рисунките станаха готови, спонтанно се роди идеята да ги подредим на площада и да ги затиснем с камъчета, за да не ги пръсне вятърът. Така комисията можеше спокойно да обикаля и да решава кои са най-добрите.
За комисия по оценяване на творбите бяхме определили хора професионалисти, художници – Борислав Петров и Ева Фергова. Наградихме 11 творби – на Елена- 13 г., Алекс -12 г., Цветиана – 10 г., Илия -10 г., Християн – 12 г., Ани – 4 г., Сияна – 9 г., Мирослава – 13 г., Матей – 9 г., Елица – 7 г.- две награди.
За всички участници имаше лакомства, защото всичките бяха победители. Но денят не завърши с това мероприятие – вечерта щеше да има отново лятно кино – за четвърти път това лято. И съм сигурна, че всички участници в художественото утро бяха на лятното кино и вечерта вече се поздравяваха помежду си като отдавнашни приятели!