Стотици деца обикнаха музиката и се научиха да свирят на инструменти

Галина Николова
На 20 февруари 2020 г. музикалната школа при читалище „Развитие-1870“ в Севлиево навърши 70 години. Този значим рожден ден мина тихо и не бе отбелязан по никакъв начин. Безстрастните числа обаче показват, че за времето от създаването си до днес, музикалната школа, зад която всъщност стоят преподаватели и читалищни дейци, е възпитала любов към музиката в сърцата и душите на стотици деца, които ще я носят в себе си до края на живота си. Годишнините всъщност са за това – да си спомним и отдадем заслуженото на онези, които са оставили значими следи в сърцата и душите на хората, научили са ги на нещо важно и съществено, отворили са очите им за красивото в света.
За 150-годишнината на читалището, която също е през 2020-а, ще бъде издадена книга, която събира историята на „Развитие-1870“ от 1970 г. до наши дни. С отговорната работа по съставянето й се зае Петко Недялков – историк по образование, който в последните години натрупа богат опит в тази сфера, ставайки автор на книги за някои от селата в общината. Ръкописът за читалището вече е готов, сега върви редактирането на текста. Намеренията на читалищното ръководство са книгата да бъде представена на 1 ноември – Ден на народните будители.
По повод 70-годишнината на музикалната школа, г-н Недялков любезно се съгласи вестник „Росица“ да публикува редове от нейната хроника, която обхваща периода от създаването през февруари 1950 г. до 1989 г. Книгата за читалището обхваща периода от 70-те години на миналия век, защото в други книги за миналото на Севлиево, издадени от наши видни историци, периодът от основаването му до 1970 г. е застъпен и всичко значимо от него вече е събрано и съхранено.

Петко Недялков
В края на 40-те години на миналия век в Севлиево остро се чувства нуждата от музикален институт, където децата да се обучават на различни музикални инструменти. Няколкото частни учители по музика далеч не са достатъчни да задоволят нарасналите духовни потребности на младото поколение. Затова инициативата на Христо Михов – председател на читалището по това време, да се разкрие детска музикална школа, е горещо подкрепена. Разрешението на Министерството на народната просвета, дадено с писмо №7908 от 20 февруари 1950 г., се счита за рождена дата на школата. Реално дейността започва през есента, като трудностите от материално и методическо естество са доста. Първоначално са открити два класа по цигулка с 23-ма ученици и един по пиано с 12 ученици. Първите преподаватели са Асен Попиванов, който преподава цигулка и е директор, и Стефанка Българова – пиано. Впоследствие се разкрива и клас по акордеон. Назначени са още преподаватели с висше образование – Петър Спиридонов, Иван Пейков, Васил Маринов, Пенка Илева, Лили Евтимова, Борис Станев. За добрата работа на школата са приети правилник за вътрешния ред и програма за водене на учебния процес. Отначало обучението е безплатно.
Неусетно присъствието на школата в музикалния живот на града става осезаемо. Първият значим успех идва още през 1952 г., когато на окръжния фестивал във Велико Търново струнният оркестър е класиран на първо място и стимулиран с парична награда.
Към 1970 г., когато се чества 20-годишният юбилей на школата, е отчетено, че тя се е утвърдила като най-големия и авторитетен музикален институт в града. Обучават се 120 ученици, разпределени в следните класове: цигулка – 36, пиано – 30, акордеон – 52, флейта – 2. Следващата година броят на възпитаниците нараства до 161, въпреки конкуренцията на заводските школи, от тях в класа по цигулка – 44, пиано – 35 и акордеон – 82. При школата са изградени и работят два оркестъра – струнен и акордеонен, в които се включват напредналите ученици и имат повече учебно-възпитателен характер. За една година новите ръководители – Даниела Германова и Цочо Цочев, успяват да подготвят подходящи репертоари. През учебната 1972-1973 г. е предвиден репертоар за съставите за три години напред, съобразен с амбицията за достойно представяне на предстоящия четвърти републикански фестивал на художествената самодейност. Оркестрите се появяват на сцената пред публика и са посрещнати добре от гражданството. През първата половина на 70-те години участват с концерти в различни градски тържества, в окръжните и национални прегледи.
Преподавателският състав е съставен от

млади и ентусиазирани специалисти,
завършили консерватория или средно музикално училище, като в същото време има приемственост и с по-старото и опитно поколение в лицето на Борис Станев – музикален педагог с висше образование и с дългогодишен стаж, винаги точен и прецизен в работата си, който преподава цигулка, флейта и тромпет. От 5 октомври 1970 г. напуска работа отговорникът на школата Асен Попиванов и на негово място е назначена Даниела Събева Германова. Тя е преподавател по цигулка, елементарна теория на музиката и солфеж, запознава курсистите с живота и творчеството на видни композитори. Завършила е средно музикално училище в Плевен и е последна година студентка в консерваторията в Пловдив. През 1971 г. получава правоспособност „трета категория” за работа в музикална школа. Ръководи ДМШ до 1975 г., когато излиза в отпуск по майчинство. Надежда Койчева е преподавател по пиано и лично участва в струнния оркестър. Умее да работи с децата и да изгражда колектив. Цочо Христов Цочев преподава акордеон. Той е със средно образование от гимназията в Севлиево, но през 1970-1971 г. завършва националните курсове във Велинград и в Казанлък, явява се на изпити в Русе и получава „трета категория” за ръководител на акордеонен оркестър. Акордеон преподава и Мария Гашева, с малък педагогически опит, но добър изпълнител. Към този основен преподавателски състав през следващите години се присъединяват Веска Маринова, Детелина Драшкова и Душка Русева – акордеон, Татяна Илиева и Мария Баберкова – пиано. За кратко като лектори работят Теодора Ангелова и Данаил Катров – акордеон.
Условията за работа на ДМШ са благоприятни. Школата разполага с необходимите музикални инструменти. Във връзка с поставената цел да се разкрият класове по виола, виолончело и контрабас се закупуват две виоли. Обзаведена е доста богата нотна библиотека и дискотека.
Материалната база се оценява като сравнително добра. Учебните стаи са достатъчни и удобни и не се използват от други самодейни състави. Броят на малките музиканти обаче расте и в тази връзка от Управителния съвет на читалището е поискано съдействие за ползване на нови помещения, за да може да се разшири работата на школата. През втората половина на 70-те години възпитаниците на ДМШ постигат значителни успехи в овладяването на изучаваните дисциплини. Музикално образование и възпитание получават все повече ученици от всички възрасти. Учебната 1975-1976 г. в школата се обучават 152 деца от 6 преподаватели, а през 1980 г. – 188 ученици от 8 преподаватели. Започва работа и с най-малките деца. За пръв път към школата през 1979 и 1980 г. е организиран и

подготвителен клас с деца от детските градини
Изучават се основно пиано, цигулка и акордеон, но и духови инструменти. Преподават добри музикални специалисти като Борис Станев, Даниела Германова, Цочо Цочев, Мария Генчева, Мария Гашева, Веска Маринова, Душка Русева, Ценка Кадиева, Нели Панова, Любомира Крушева. Димитър Нешев е преподавател по цигулка и от 1975 г. замества Даниела Германова като отговорник на школата, а от ноември 1980-а е нещатен директор.
През учебната 1979-1980 г. са изнесени три образователни концерта в детските градини, участие има в концерти и детски утра на младите таланти. През двете години в различни музикални училища и в консерваторията са приети 10 от възпитаниците на школата, което е значимо постижение и възнаграждение за положения труд.
80-те години са много добри за школата. Пред нея читалищното ръководство е поставило задачата да съдейства за естетическото възпитание на децата, да ги подготвя за активни участници в художествената самодейност, а най-талантливите да готви за продължаване на музикалното им образование. През 1981 г. ръководството на читалището приема петгодишна програма за работата и развитието на школата. В нея е поставена задачата тя да се увеличи числено. И наистина, след 1984 г. числото на възпитаниците нараства над 200 деца, а през 1987 и 1988 г. те са съответно 324 и 337 на брой. Броят на преподавателите от 6-8 достига до 22-23. Причината за този рязък ръст се крие в увеличаването броя на изучаваните предмети: освен цигулка, пиано и акордеон, започват да се изучават редица духови инструменти, разкриват се класове по изобразително изкуство, балет и т. н. В съответствие с тези промени се изменя и наименованието на школата, която

от 1981 г. става известна като Детска школа по изкуствата.
Учебната 1980-1981 г. започва с два класа по пиано, два – по цигулка, три – по акордеон и един подготвителен клас с деца от детската градина в село Петко Славейков. Проведени са 26 класови продукции, на които освен родителите присъстват и много граждани, участва се в детските утра в града. Възпитаниците на школата вземат участие в детската асамблея „Знаме на мира”, в градските и окръжни конкурси за най-добри изпълнители, като трима ученици – Ирина Денчева и Снежана Славчева – пиано, и Гаврил Джабраилов – тромпет, са класирани и свирят в столичната зала „България”, където се представят добре. Школата провежда и серия от музикално-образователни концерти за децата от детските градини в града и селата. Концерти се изнасят в селата Крамолин, Кормянско, Кръвеник, Добромирка, Душево, Сенник, в детските градини „М. Палаузов”, „Г. Стефанова” и др., където децата са запознати с различните музикални инструменти и слушат изпълнения с тях. На 27 май 1982 г. концерт в салона на читалището изнасят преподавателките в школата Милена Иванова – флейта, и Румяна Илиева – пиано. Мария Гашева подготвя и представя с учениците си оперетата „Децата на мама” от Жул Леви (1983 г.). Успехът на школниците в края на учебната 1982-1983 г. е: по инструменти – 5.12, по солфеж – 4.90, общо 5.00 за годината.
Школата е инициатор за провеждането на семинари с преподавателите по акордеон от Габровски окръг. Традиция става ежегодно да се

канят преподаватели от Държавната консерватория – София,
които изнасят лекции и провеждат показни уроци с децата. С тях идват студенти, които заедно с възпитаниците на школата изнасят концерти в читалищния салон. Най-талантливите деца се водят на отчет и към тях се полагат по-големи грижи с оглед бъдещото им развитие.
През 1984 г. за директор на ДШИ е назначен Владимир Цонев. Нови преподаватели са Ваня Ангелска – солфеж, Христо В. Христов – кларинет, Любомира Крушева – пиано; лектори са Ангел Ангелски, Виталий Щерн и Йордан Рачков Димитров – духови инструменти. Закупен е пълен комплект духови инструменти от Чехословакия, с оглед създаване на детско-юношески духов оркестър и мажоретен състав. Следващата година към лекторите се присъединява и Владимир Кънев. Учебната година приключва на 29 май с голям годишен концерт на възпитаниците на школата в салона на читалището пред повече от 200 зрители.
Към 1986 г. школата работи с 254-ма ученици, разпределени в 36 групи по музикални инструменти и предмети. Ръководството на читалището своевременно привлича квалифицирани преподаватели. Стабилизират се класовете по флейта, кларинет и балет, в сравнение с предходните години. В общи линии школата е задоволена с база, но поради провежданите мероприятия в читалището, често ритъмът на работа се нарушава.
Добре се приема от преподавателите методическата помощ, оказана от инспектората при Средно музикално училище – Русе. Препоръчано е да се обърне по-голямо внимание на професионалното ориентиране на учениците и на тяхната реализация.
Дейността на школата се изразява в провеждането на открити продукции, музикално-образователни концерти с участието на деца от всички класове, изложби на рисунки и т. н. Най-талантливите деца вземат участие в концертни програми по различни поводи. Все повече училищата и детските градини от града и селата канят възпитаниците на ДШИ за свои тържества по най-различни поводи.
1987 г. започва с 89 ученици повече от предходната година, което е заслуга на преподавателите и техните добри контакти с училищата и родителите. Силно се увеличава броят на обучаваните в класовете по изобразително изкуство и балет. Известен отлив има на ученици за класа по цигулка – само три деца, въпреки прекрасните традиции в града през миналите години. Учениците в школата са разпределени в 42 групи, имат общ успех от обучението много добър 4.80, а 20 школници завършват пълния курс на обучение.
Учениците от школата изнасят 7 концерта и имат 9 участия в общи програми в града и общината. Участват и в Националния празник на детското композиторско и изпълнителско творчество в град Ловеч. Добре се представят в концерта на даровитите деца в град Шумен. Възпитаниците на класа по изобразително изкуство участват в прегледа на школите, организиран в град Русе. Положителен момент в работата на школата е въвеждането на някои нови форми на работа, като ансамбловото свирене. Опитите са плахи, но постепенно се придобиват знания, умения и навици да се свири съвместно с други инструменти.
За 70-годишнината от Октомврийската революция е организиран концерт по творби на руски и съветски композитори. Преди концерта са връчени тържествено отличията от окръжния преглед на любителското изкуство. Десислава Иванова и Христо Савов са удостоени със златна значка и званието „Първенец”, Петя Петровска, Ралица Събевска и Ганка Василева – със златна значка и званието „Отличник”, званието „Отличник” и сребърна значка получава Ценка Радкова, а детско-юношеският духов оркестър е удостоен със златна значка и званието „Първенец”. С изпълненията си най-добрите ученици от класовете по акордеон, пиано, кларинет и флейта предизвикват заслужени аплодисменти на многобройната публика. Интересът на слушателите е възнаграден и от детската вокална група и от новосформирания „Състав на горските птици”. Приятно допълнение към концерта са изложените творби на малките художници от класа по изобразително изкуство. Този концерт е изнесен и в село Ряховците.
От 1987 г. ръководството на ДШИ се поема от нов директор – Ваня Ангелска. Преподаватели през тази и следващите години са Мария Генчева, Иглика Грънчарова и Любомира Крушева – пиано, Мария Гашева, Веска Маринова, Диана Златева и Ценка Кадиева – акордеон, Митко Нешев – цигулка и акордеон, Лъчезар Данчев – китара, Милена Иванова – флейта, Христо Василев – кларинет, Светослав Койчев – китара. Ружка Пенкова – рисуване, Надежда Лебедева – балет, а Румяна Илиева – корепетитор.