На 1 август 1973 година в Севлиево е създаден клубът по самбо и джудо и оттогава неговата история е неразривно свързана с името на един треньор, който се превърна в легенда – Досьо Досев.
Той е основател на клуба и първи треньор в него, с помощта и подкрепата на Емануил Илиев и тогавашния треньор на националния отбор Кольо Бояджиев. Почти целият съзнателен живот на Досьо Досев преминава в залата, резултатът от труда му се измерва с извоюваните златни, сребърни и бронзови медали от държавни първенства, балкански шампионати, балкански олимпийски игри, европейски и световни първенства.
Внушителен е броят на медалите, които състезателите му печелят под неговото треньорство през периода 1973-2004 година. От държавни индивидуални първенства златните медали са 378, сребърните – 300, а бронзовите – 365, или общо 1043.
35 години от живота си той отдава, за да изгражда и възпитава шампиони, които славят севлиевската школа не само в региона и страната, а и в световен мащаб. На 11 януари 1993 г. секциите по самбо и джудо се обединяват в спортен клуб по самбо и джудо „Раковски“. Със званията „заслужил майстор на спорта“, „кандидат-майстори на спорта“ са удостоени над 50 негови състезатели, а самият той е „заслужил треньор“.
„Стоях по цял ден в салона и бях щастлив, ако дойдеха две-три деца. После интересът нарасна, дойдоха успехите…”, припомня си първите години Досьо Досев. Утре създаденият от него клуб по самбо и джудо „Раковски“ ще навърши 47 години.
Ода за Клуба
Тихомир Благовестов
И създаден бе клуб, клуб още семейство, семейство още дом! 1-ви август бе това и Досьо Досев застана начело на клуба! И тогаз клуба започна да твори, творчество в победи, купи, грамоти! Редом на стълбата стояхме ний до “сини” и “червени”, често пъти и на първо място бяхме отличени! Страх ги бе от “Досьовата чета”, знаейки какъв човек е той – принципи и чест, достойнство и морал, следваше си той целта, към слава за Клуба! Но минаха години, поколенията се менят, момчета…, юноши…, мъже – станаха големи вече те! И помнят те, годините на слава и борба, достойните мъже, трупащи успехи за Клуба! Вече стари и големи, обличат кимона и отново скачат на тепиха, борейки се за Клуба! Честта е нужно да се отстоява, независимо от възрастта, която ни връхлетява! Защото годините са само цифри, а Клуба е “жаден” за още титли! Клуба е място за “коване” на характери и дружба вечна, “градена” сред приятели! Иде пореден ден рожден, четиридесет и седми (47) бе на този ден, и зададе някой излишен той въпрос: – “Каква е равносметката тогава?” Равносметката е туй: че да искаш да постигнеш нещо ти, изцяло му се отдай, и от мен се поучи, че Клуб и шампиони отгледах с тия две ръце, посочвайки добрия път, който да се избере! Труд, воля и любов са нужни в днешни времена – каза Досьо, проронвайки сълзи и спомняйки си на Клуба, славните му дни!