ДОЦ. Д-Р ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
Църковно-училищна община в Севлиево съществувала още от началото на ХVIII век, като нейната задача се свеждала до определянето на църковни епитропи и училищни настоятели. Обаче след издаването на фермана за създаването на Българската екзархия през февруари 1870 г., функциите и задачите на общините били разширени. От средата на еснафите и търговците започнали да избират общински членове, които в продължение на една календарна година управлявали църковно-просветното дело в града. От състава на общинските членове бил избиран председател, писар (т. е. секретар), касиер, църковни епитропи и училищни настоятели. Тази вече нова и по-модерна общинска управа започнала да води специална „Протоколна книга” (или Кондика), която е запазена до наши дни. Тя се съхранява в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. Била е прибрана от севлиевската община през 1919 г. от историка Йордан Ганев Попгеоргиев, бивш директор на Народния етнографски музей в София. Тя представлява тетрадка (фабрично производство) голям формат с размери 24,5 х 33 см; подвързията е разпокъсана и всичките 68 листа са в насипно състояние; наскоро реставрирани. Изписана е до 131 страница, като хронологичните вписвания са от 11 юли 1870 г. до 26 октомври 1877 г. На гърба на предната корица на ръка е съставен образец на протоколите, които трябвало да се водят на всяко редовно или извънредно заседание на членовете на общината. А на стр. 1 е записано: „Редовен Тефтер за извършените дела в общинските събрания, Севлиево, 1870, № 5”.
От протокола на първото заседание, от 11 юли 1870 г., става ясно, че на него присъствували 12 общински съветници, които били избрани на общоградско събрание от представители на еснафите. Тези съветници избрали за свой председател видния чорбаджия Миню Радков, за касиер – Илия Денчов и за членове Христо хаджи П. Данов, Иван Цачев и хаджи Никола Конов. Освен това били избрани и училищните настоятели: Илия Денчов, Христо Спиридонов, Иванчо Хаджиангелов и Стефан Христов, като иконом поп Марин Софрониев бил определен за писар на настоятелството. За епитропи (църковни настоятели) на старата църква „Св. Пророк Илия” били избрани Иван Хинков Черакчи и Стефан Иванов Мидар, а за такива на новата църква „Св. Троица” – Ханчо Ботюв и Христо Маринов. За съжаление председателят Миню Радков починал на 15 септември с. г. и до пролетта на следващата година друг не бил избиран.
На 11 април 1871 г. били избрани нови градски ръководства. Председател на църковната община станал Христо Спиридонов, касиер – Иван Цачев, писар – иконом поп Марин Софрониев и членове: хаджи Никола Конов, Ханчо Ботюв, Иванчо Хаджиангелов, д-р Стойчо Христов, Гатю Кънчев и Григор Спиридонов. За училищни настоятели били определени Григор Спиридонов, Стефан Христов, Иванчо Хаджиангелов и иконом поп Марин Софрониев.
На 14 март 1872 г. новоизбраните общински съветници избрали за свой председател Илия Денчов, за касиер Стефан Ив. Мидар и за писар иконом поп Марин Софрониев. За училищни настоятели били определени Стефан Хр. Загорски, Григор Спиридонов и Христо Пешов Сапунджи. Останалите членове на общината били Христо Пенев, Христо Маринов, Ханчо Ботюв, Петко Ганчев, Ангел Петров, Петю Пенчев, Стефан П. Сифкоулу, Петко Томев и Димитър Златаров. На следващия ден било проведено ново заседание, на което взели решение на писаря да се заплаща месечно възнаграждение в размер на 150 гроша.
На 10 юни 1873 г. за общински членове били избрани иконом поп Марин Софрониев, Гатю Кънчов, Христо Данов, Иван Цачов, Недко Спиридонов, Христо Маринов, Димитър Чаракчиев и Колчо Арабаджиев, „които упълномощаваме за една година да вършат училищните и някои градски работи, като ще бъдат независими, сиреч без да им се месят гражданите в работата”. След седем дни на друго заседание общинските членове избрали ръководни лица, но без председател. Христо хаджи П. Данов бил определен за касиер, а за писар иконом поп Марин Софрониев. За училищни настоятели определили иконом поп М. Софрониев и Недко Спиридонов, а Колчо Арабаджиев бил натоварен да доставя за нуждите на училището дърва, материали за ремонт и поддръжка и др.
През 1874 г. в градското ръководство настъпили някои сътресения. Така например на 4 февруари с. г. били избрани десет члена на общината: Христо Данов, Иван Цачев, Гатю Кънчев, Стоян Пенчев, Георги Драгошинов, Христо Спиридонов, д-р Стойчо Хр. Загорски, Хаджи Хубан Ненчев, Иванчо Хаджиангелов и поп Марин Софрониев. На 10 февруари с. г. общинският касиер Хр. Данов бил сменен с Иван Цачев, писар останал пак поп Марин Софрониев, а за училищни настоятели определили Христо Спиридонов, Георги Драгошинов, Хаджи Хубан Ненчев и д-р Стойчо Хр. Загорски. На 14 април същата 1874 г. било свикано общо събрание на еснафите и първогражданите (общо 35 души), което констатирало, че избраната през февруари общинска комисия „не са показа деятелна” и не работила нищо. Ето защо били избрани нови членове, на които „им са дава пълна свобода да са разпореждат с школата, с черквите и с приходите общи”.
На 16 юни 1874 г. било проведено извънредно събрание на 21 севлиевски първенци, на което присъствували и трима членове на Търновския смесен епархийски съвет – архиерейския наместник архимандрит Стефан Радков, Георги Мазаков и Теофил хаджи Георгиев. Целта била да се избере и сформира казалийски смесен духовен съвет, съгласно Екзархийския устав от 1871 г. С общото одобрение Георги Драгошинов издигнал кандидатурата на 12 миряни, от които чрез тайно гласоподаване били избрани седем души: Григор Йовков, Христо Спиридонов, Петю Хинков, Андрея Ненчев, Георги Драгошинов, Петър Томев и Първан Недев. От страна на духовенството били избрани три духовни лица – иконом поп Марин Софрониев (който станал и председател на смесения казалийски съвет), поп Петю Цанков и поп Ненчо Несторов. Същото събрание избрало и училищните настоятели – д-р Стойчо Хр. Загорски, Григор Спиридонов, Георги Драгошинов и Генчо Станчев.
Изглежда този състав на смесения съвет не бил много удачен и се породили недоволства сред първогражданите. Разправиите стигнали до епархийския център в Търново и ето защо на 26 ноември 1874 г. в Севлиево пристигнал първият Търновския екзархийски митрополит Иларион (Макариополски). Той свикал ново общо събрание от 22 първограждани. От тях чрез тайно гласоподаване били избрани седем членове на смесения казалийски съвет: Христо Спиридонов, Ханчо Ботев, Гатю Кънчев, Илия Денчев, Иван Цачев, Хаджи Никола Конов и Иванчо Хаджиангелов. От страна на духовенството за членове на този съвет били избрани двама свещеници – протопоп Петю Цанков и поп Иван Колев. „Избраният този казалийски смесен съвет ще действува винаги по предписанията на Органическия устав (става дума за Екзархийския устав изработен и приет от Първия църковно-народен събор през месец май 1871 г. в Цариград) и ще заседава под председателството на архиерейския в Севлиево наместник Негово Благоговейнство иконом поп Марин за което и стана настоящето изложение…” Въпросното изложение (или протокол) било подписано от севлиевските първенци и от митрополит Иларион Търновски, който е поставил и личния си печат.
В „Протоколната книга” има твърде интересни неща по църковното и просветното дело в града, които ще разгледаме в други публикации.
Зареждане ...
