От години вече гласът на едно талантливо момиче не гали слуха на севлиевци, когато в града има концертни изяви на вокална формация Upstream Voices, чийто създател и ръководител е Ценка Горалова. Много хора вече се досещат, че става въпрос за Флория Цанкова, която дълги години бе част от групата и неин солист. Доби популярност не само в Севлиево, но и в цяла България, след като през годините спечели множество първи награди в различни музикални фестивали и състезания. Повече от пет години не бяхме чували за Флория, но сега ще наваксаме с новини за нея, благодарение на нашата колежка от в. „Борба“ във Велико Търново, която разговаря с нашата съгражданка и посвети на нея цяла страница.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Мечтата си да прави собствена музика и да е част от най-големия музикален пазар в света сбъдва в САЩ Флория Цанкова. Тя е там от шест години. Била само на 18, когато събрала багажа си в куфари и прелетяла океана, за да се установи в Чикаго. Но е решила отново да тръгне на път. „Чикаго бързо ми хареса и ми стана дом, чувствам се добре тук, но мисля, че няма да остана още много дълго. Ще се преместя може би в друг град, а може би и ще сменя държавата, защото искам да опозная и друга култура“, казва Флория. И уточнява, че избрала точно този град за голямото си приключение далече от България, защото има роднини там. Вуйчо й живее в Чикаго вече 25 години, там има баба, братовчедка, там е брат й. Когато Флори била малка и те си идвали в България, разказвали за Америка и така тя се почувствала почти обсебена от тази страна и от културата там. Така че изборът й бил на практика предопределен.
Флория е родена в Севлиево и там започва нейната история. След това продължава във Велико Търново, където е завършила профилираната езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в паралелката с английски и испански език. Докато учила в старата столица, тя се запалила и по латино танците, които в момента са едно от основните й занимания в Чикаго. Обаче и при танците има едно голямо но, защото музиката е голямата любов на талантливата българка. Затова, когато пристигнала, започнала да учи в музикален колеж. „Познавах живота тук от филмите. И от разказите на моите близки, но реалността няма нищо общо нито с киното, нито с историите, които чуваш от другите. Няма как да се подготвиш за мащабите на тази страна, а и на града, в който живея. Всичко е огромно. Помня, че първото ми впечатление беше: „Ама, къде са хората?“ Караш по улиците, а там разстоянията са огромни, и не виждаш хора, които да се разхождат. И това важи с пълна сила за предградията, където живеят моите близки“, разказва Флория. После, когато се преместила в града, започнала да среща хора, да се разхожда и да се чувства една от тях. Казва, че в града е по-различно. В града има много хора, но на нея това не й пречи. Вероятно, защото тя винаги е искала да живее точно на това място и мисълта, че това е неин осъзнат избор, й е помогнала да свикне.
Флория останала в колежа една година и прекъснала, защото образованието се оказало твърде скъпо. Започнала да преподава танци в един клуб, самата тя танцува в отбор за мамбо и пее. „В Unbeso се научих истински да обичам латино танците и нямаше как да не потърся школи за салса и тук. И започнах със социалните танци, каквито съм учила във Велико Търново. Но тук самата система е по-различна, различна е и танцовата среда. Щом започнах да излизам по партита, бързо се запознавах с много хора и разбрах, че, ако искам да стана по-добра, трябва да се присъединя към отбор. Започнах с отбора на приятеля си, който беше инструктор. А сега съм в отбор за мамбо. Но песните, с които работим, не винаги са типично мамбо. Танцуваме на модерни парчета, тренираме хип-хоп, различни видове латино танци. Заниманията са доста сериозни, защото се подготвяме за сцената“, разказва Флория. И след това уточнява, че в Чикаго има две много мащабни салса събития. Това са два конгреса през февруари и март и всички отбори подготвят хореографиите си за тях.
„Сцената ми е като дом, чувствам се удобно на нея и мисля, че съм родена да забавлявам хората. Колкото повече публика виждам срещу мен, толкова по-щастливо ми е на сцената и се чувствам по-уверена и вдъхновена. И в същото време някак по-смирена от всичкото това. Адреналинът ми скача и знам, че съм си на мястото. Особено, когато пея. След участие се чувствам така, сякаш мога да полетя, защото съм заредена от енергията на хората“, казва Флори.
В банда, съставена от музиканти от Сърбия, пее Флория в момента. Балканските им души се вихрят в клубове и ресторанти, където винаги успяват да вдигнат на крак публиката. „Истински купон е да пея с тези момчета. Правим балкански партита, пеем американска музика, импровизираме. А често пея и на български език. Пред приятели американци съм пяла български фолклор и вече знам, че нашият фолклор не оставя никого равнодушен“, признава Флория, която преди две години била част и от момичешка група. С тях тя започнала да записва авторска музика и това й харесало. Затова сега е решила да се върне точно към това – правенето на собствена музика.
„Тук не е достатъчно да имаш глас, защото има толкова много хора, които пеят добре. Ключът е в това да си различен. Но и контакти трябва да имаш. И много воля и търпение, и да настояваш, да не се отказваш, да натискаш там, където искаш да ти се случат нещата“, споделя Флория.
Тя пее от малка. Колко малка е била, когато е впечатлила възрастните, тя не помни. Помни обаче моментите, когато баща й свирил на пианото в църквата, в която те ходили, а тя пеела до него. Първата й учителка по пеене в детската градина била тази, която казала, че момиченцето има талант и така малката Флория станала част от вокалната група на Ценка Гаралова, която продължила да й бъде вокален педагог 10 години.
„Мога да бъда част от американската култура, паснахме си с нея. Тук се научих да бъда мила дори и когато не ми се иска, това просто е част от прословутия американски начин на живот. Не ми харесва особено това леко фалшиво поведение, но… Тук се научих и на това, че ако не работиш, си мъртъв, толкова е забързан животът. Понякога не виждам приятелите си със седмици и с месеци дори. Животът така те хваща, че това бързане ти става нормалното състояние. И изведнъж – пълна изолация. Аз, която в 98 % от времето си съм с хора, се оказах затворена вкъщи“, казва Флория, когато става дума за темата COVID-19.
Американците приели ситуацията в началото с недоверие, но, когато започнали да излизат статистиките за смъртните случаи, страната сякаш притихнала. „Всички носят маски, някои са уплашени, някои – не толкова. Може би ни помогна това, че не ни забраниха да ходим в парковете и аз почти всеки ден съм там, тичам, карам колело…“, разказва Флория. После пита как е в България и признава, че й липсват приятелите и семейството й. И безгрижието на годините, когато била дете. „Не мога да повярвам, обаче ми липсва училището, нищо, че някога го смятах за стресиращо. Но дойдох тук и веднага ме хвърлиха в живота на възрастен, така че трябваше много бързо да порасна. И, да не повярваш, но ми липсват и баирите на Търново“, въздиша Флория. И признава, че когато се усети в носталгично настроение, отваря кутията си със спомени. Тя е пълна с обич, събирана в България и най-ценното в нея е монета, която нейният дядо й дал преди да тръгне към САЩ.
Зареждане ...
