– Кога констатирахте съхненето на черния бор, инж. Степанов?
– Съхненето на боровите култури в общината го констатираха колегите от Севлиево още в края на декември миналата година. Преди нова година се появиха първите симптоми на съхненето. Ние имаме строго регламентирана система в горите, когато някой лесовъд или горски стражар забележи нещо, свързано със здравословното състояние на горите, той веднага попълва сигнални листи. Те дават първия сигнал, че нещо не е наред и стават повод да се извикат конкретни експерти, да се вземат лабораторни проби от насекомни вредители, клонки от растения, за да се конкретизира какъв точно е вредителят.
След това в много кратък срок – януари и февруари, обектите със съхнещи борове станаха повече. Най-фрапиращото, което забелязахме, се появи на едно емблематично място – Крушевския баир. Там много бързо се разви заболяването и това ни притесни. Непрекъснато прибавяхме нови сигнални листи до Регионалната дирекция по горите и до Лесозащитна станция – София.
– Какво установихте на Крушевския баир?
– Там площта е много голяма, много голямо е процентното участие на съхнещите борове. При първата проверка, преди около един месец, експертите от Лесозащитна станция дадоха предписанията си. Аз предизвиках нова проверка, защото видимо нещата се влошиха. Има нови гори, които съхнат, а в тези, за които имахме дадени предписания, нещата станаха много по-зле. Това го установихме, маркирайки увредената дървесина. Видяхме как дървета, които трябваше да са здрави и жизнени, при нашата проверка вече бяха изсъхнали.
В днешната проверка (бел. ред.: в петък) водещата страна беше Лесозащитна станция – София, заедно с тях беше експерт от Изпълнителна агенция по горите, със специалност по насекомни вредители и гъбни болести, представители на Регионалната дирекция по горите, Община Севлиево и ДЛС „Росица“. При повторната проверка бе анализирана ситуацията на Крушевския баир, като се оказа, че там има комплекс от негативни фактори, които са довели до това състояние.
– Тези фактори само климатични ли са?
– Не само. Трябва да започнем с особената зима, която имаше твърде малко сняг, което води до слабо влагозапасяване, освен това почвите на този баир – южен склон, са плитки. Тук вероятно по-възрастните севлиевци могат да кажат по-добре от мен, как е изглеждал Крушевският баир преди 70 години. Без да съм го виждал, мога да предположа, че това са били пасища, ерозирали терени и места, на които никой не е предполагал, че може да има горско-дървесна растителност. Благодарение на лесовъдите, които през 50-те години са залесили целия склон, сега там има плътни горски комплекси, които, общо взето, са изпълнили планираната си функция – да дадат горска обстановка. Те са борови гори, неместни. външни дървесни видове. И сега под тях, почти плътни и навсякъде, се настаняват местни дървесни видове, на които бъдещето е пред тях. Това са дъбове, кленове, ясени и други широколистни местни видове. Логично и екологосъобразно е да толерираме тях.
Та тези плитки почви, на южни склонове, в комбинация с такава суха зима и особено суха ранна пролет, дърветата влязоха във вегетация без да са добре подготвени, без да са добре влагозапасени, а в края на пролетта дойде топло и много влажно време, и така получихме оптимални условия за развитието на гъбни болести, които с лекота се настаняват в отслабналите дървета. От своя страна те стават добър гостоприемник на всякакви насекомни вредители, които, всеки един поотделно е безобиден и е нормално да се среща в горите, но когато станат толкова много заедно, когато имаме гъбни болести по корените на дърветата, по стъблата и върховите литорасли, виждаме какво става. Повечето от тях не са опасни за дърветата, но гъбните болести по стъблата и корените водят до необратими процеси и дърветата изсъхват.
– Има ли ефективен метод за борба с това заболяване?
– Единственият разумен начин за борба е по най-бързия начин тази заразена дървесина да се отстрани, да се извади от това място и да се намали заразеността на дървесината и почвите. Но, общо взето, мнението е, че каквото и да правим, почвата за години напред остава заразена с тези гъби. Корените остават в гората, мицелите на гъбите ще бъде в тях, затова смяната на дървесния вид е задължителна. Но тя, природата, сама се е погрижила. В тези гори, отдолу, вече расте прекрасна местна растителност.
– Освен боровите насаждения, има ли опасност гъбните болести да нападнат и местните широколистни растения?
– Този комплекс от негативни фактори влияе само на боровете. Няма заплаха за горите на околността и Балкана. Но явно заради неблагоприятната зима и фактори в цяла България възникват куп такива неприятности. Колегите от София са ходили в различни краища на страната и са констатирали, че в Южна България има подобен проблем на нашия, в Подбалканските полета, в Благоевградско, в Източна и Североизточна България горите от ясен изсъхват тотално от някаква нова болест – трахеомикоза, която е много притеснителна. В последните две седмици ние забелязахме съхнене по младите дъбови насаждения. Изпратихме вече проби. Но това няма връзка със съхненето на боровете. Но явно неблагоприятните условия атакуват и дъба. За момента не е така притеснително, но самият факт, че има нещо такова, не е безобиден.
– Може ли настоящата ситуация да се нарече трагична, инж. Степанов? Толкова ли е страшна тя?
– За да не правим трагедия от ситуацията, трябва да кажа, че в Централна и Западна Европа има абсолютна екологична катастрофа със съхненето на горите. Общо взето, като че ли този проблем се придвижва и към нас, но там нещата са наистина драматични. На огромни площи има тотално изсъхване.
– Каква е приблизително площта на засегнатите борови насаждения в нашата община?
– Като площ ми е трудно да кажа цифри, но не е впечатляваща. Има засегнати гори в землищата на град Севлиево, с. Крушево, с. Кормянско, с. Ряховците, с. Батошево, но площите не са големи. Интересното е, че всичко е много ясно видимо. Най-ясно се вижда по пътя към Крушево. Впечатляващо е за хората, защото е близо до града, на видно място, там е и вилната зона на града и на хората им прави впечатление. Затова те трябва да знаят, че всичко това е под наблюдение и нещата са под контрол. Разбирам, че от Община Севлиево са предприети мерки, подобни на нашите – в държавните горски територии, в частните гори също са взети мерки. Така че няма разлика в собствеността, никой не е безучастен към проблема.
– Ще разрешите проблема, но така или иначе тези дървета са безвъзвратно загубени…
– Не бива да драматизираме. Тези дървета са изиграли своята функция, те са създали горска обстановка, спрели са ерозията по тези склонове, под тях идва нова местна растителност. Така че това е един естествен процес, който тази болест малко ще го катализира, ще протече малко по-бързо, но оттук нататък там ще продължи да има горска растителност. Няма голяма драма в случващото се.
– Влагата от дъждовете ще даде ли, според Вас, сили за живот на тези борове, които не са заразени?
– Боровете, които в момента са живи, в насажденията, където има много изсъхнали, най-вероятно са заразени. Ние трудно можем да го констатираме. Законодателството на България е много консервативно и екологосъобразно. Ние имаме много „зелено“ законодателство и много ограничения са наложени към намесите, които ние можем да правим в горите. Така че всяко дърво, което не е изсъхнало над определен процент, не можем да го отстраним и това се оказва голям проблем. Ние виждаме, че една гора е напълно заразена и няма как да оцелее, но не можем да влезем и да отрежем всичко на 100%, което би дало рязък тласък на младата гора, която бързо да възстанови горската атмосфера в това място.
– В такъв случай как ще действате?
– Ще стане по трудния начин. Ще правим сечта на няколко пъти. Няма друг начин за борба с този комплекс от неблагоприятни фактори, освен отстраняването на дървесната растителност. Ако това беше в млади горички или разсадници, можеше да се опита пръскане, но то и икономически, и екологосъобразно не е оправдано, нискоефективно е, защото в тези зрели гори няма как с едно-две пръскания да покрием всички клонки и листенца, които трябва да поемат инсектицида и фунгицида. Така че, дали наведнъж, или на няколко пъти, борът трябва да бъде отстранен възможно по-бързо от мястото си. Където има слабо естествено възобновяване, там ще залесим. Но такива места почти няма. Въпреки това ние ще подготвим площи, където през пролетта ще залесим. Радостното е, че навсякъде природата прекрасно си е свършила работата и под изсъхналите борове си излиза млада и здрава естествена гора. От това по-хубаво нещо няма.
Хората, без да разбират от възобновяването на горите, смятат, че залесяването е единственият начин да възобновим една гора. Това въобще не е така. Ще ви споделя, че в община Севлиево площта на горите се увеличава. Това е за сметка на обрасналите до скоро обработваеми площи. Те обрастват, придобиват характера на гора и вече биват категоризирани и стопанисвани като гора. Немалък процент гора се увеличава като площ, а пък ползването не може да надвишава прираста на гората, така че тя неминуемо ще се увеличава и като обем. А пък възобновяването на горите е най-добре да става естествено и където е възможно това да става така, трябва да придаваме приоритет на това нещо. Залесяването е мярка, която е крайна, за гори, които по някаква причина не могат да бъдат възобновени естествено – след пожари или където има дълбока ерозия, такива не познавам на територията на община Севлиево. И затова залесяването е минимално. Ние сме готови да залесим и по-големи площи, но просто не е необходимо.