Пенко Атанасов – директор на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“
Абитуриентите търсят качество на обучението и наличие на стажове и практики при избор на университет, а седмокласниците – добре платени професии, които носят удовлетвореност и възможност да виждат резултата от своя труд.Това показва тазгодишното анкетно проучване сред учениците от 7 и 12 клас от училищата на област Габрово. То бе проведено за втора поредна година от Центъра за подкрепа на личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“, за да провери готовността им да направят информиран и осъзнат избор на образование и готовността им за реaлизация на пазара на труда. Анкетата бе проведена в периода октомври 2019-март 2020 г. и в нея взеха участие общо 828 ученици от училищата на област Габрово, като 529 са седмокласниците, а 299 – абитуриентите. Сред тях имаше и ученици от севлиевски училища.
Проучването се прави с цел да се планират дейности по кариерно ориентиране в училище, които да съответстват на нуждите и заявките на учениците. „Друга наша цел бе чрез резултатите от проучването да покажем на широката общественост, че има нужда тези дейности да се развиват, защото, както показва анализът на резултатите, а и нашият близо 8-годишен опит – голяма част от учениците взима решение за избор на образование/професия в условията на информационен дефицит.“ Това коментира Пенко Атанасов – директор на Центъра за кариерно ориентиране.
Седмокласниците по-лесно избират училището, но не и паралелката
По-голямата част от анкетираните седмокласници (57,4%) твърдят, че вече (по време на анкетирането) са взели решение къде ще учат. С почти 12% по-малко са тези, които споделят, че са избрали профил или професия. С други думи, тези 12% са избрали училището, но не и какво ще учат в него. Повтаря се заключението от миналогодишната анкета, че е по-лесно да се избере училището, тъй като децата го познават като имидж, имат познати, които са учили в него, и т. н. Но част от децата не обръща внимание на това какво точно предлага то като възможности и дали тези възможности ще прилегнат на техните интереси, умения и способности, характер. От тези първи два въпроса на анкетата няма как да не се види, че останалите деца имат нужда от допълнителна работа по кариерно ориентиране.
Притеснително е, че около 2% от учениците са се примирили, че родителите им ще изберат вместо тях. Неведнъж сме казвали, че изборът трябва да се направи заедно от родителя и детето, за да се ангажира то с него и да полага усилия в бъдеще. Ако това не се случи, още при първите трудности има опасност детето да се откаже и да се обърне с обвинения към родителите си, че този избор е техен, а не негов.
Седмокласниците споделят, че имат нужда от допълнителна информация за това какви учебни предмети ще изучават в избрания профил или професия, за да направят най-добрия за себе си избор. На второ място учениците искат да бъдат по-добре запознати с възможностите за реализация след завършване на средното училище. А на трето – от това какви възможности за професионално образование предлагат средните училища.
Запитани кой им е помогнал в избора, не е изненадващо, че на първо място учениците са посочили своите родители и близки, следвани от приятелския кръг и учителите в училище. С други думи – хората, които са най-близо до тях и на които имат повече доверие. Интересни са отговорите на въпросите дали учениците са запознати с това къде ще могат да продължат образованието си и какво ще могат да работят. Цели 50,8% са отговорили, че знаят какво ще работят, завършвайки средното си образование, а 25,5% – че са запознати с възможностите за продължаване на образованието си, като 40,5% знаят, но имат нужда от допълнителна информация.
Онова, което затруднява седмокласниците в избора, е това, че не познават добре възможностите, които предлагат средните училища (33,3% са посочили това). Това, че не познават възможностите за реализация в един или друг профил или професия (31,6%). Интересно, че многото възможности за избор затрудняват 23,6% от анкетираните ученици, което поставя този отговор на трето място. Положителното тук е, че близо 20% (по-точно 19,5) смятат, че в избора на образование след 7 клас няма нищо трудно.
Един от интересните въпроси в анкетата бе „Какво искаш да ти „дава“ твоята бъдеща професия“. Без да се изненадваме, на първо място децата са посочили „пари“, което е очевидно за едно консуматорско общество. По-интересно е, че на второ и трето място учениците са посочили съответно „да виждам резултат от своя труд“ и „да се чувствам удовлетворен от труда си“, което показва зрял подход при избора на бъдеща професионална реализация.
На този въпрос абитуриентите също са посочили на първо място финансовата възвръщаемост на труда им, т. е. заплащането. На второ и трето място дванадесетокласниците от професионалните паралелки са посочили „да виждам резултата от своя труд“ и „да подобрявам уменията си“. А тези от профилираните паралелки – съответно „да чувствам удовлетвореност от труда си“ и „възможност да пътувам“.
За съжаление, седмокласниците и обучаващите се в профилирани паралелки поставят на последно място престижа на професията. Така той става най-малко желания атрибут на професията в съревнование с други 11. Интересно е, че учениците от професионалните паралелки избират на последно място „сигурност“.
Проучването показва още, че 50% от анкетираните ученици от професионалните паралелки ще опитат едновременно да учат и работят след завършване на средното образование.
Младежите – с нереалистични очаквания към работодателите, най-вече за заплащането
Като една от причините за разочарование в началните етапи на професионална реализация, често се посочват нереалистичните очаквания на младежите към техните работодатели и бъдеща професионална реализация като цяло. Един от въпросите цели да провери доколко очакванията на абитуриентите от професионалните паралелки, на които им предстои да се реализират на пазара на труда, имат общо с действителността. По-голямата част от тях – 30,8%, очакват да получават нетно заплащане за труда по своята специалност между 800 и 1000 лв., а 46,7% очакват заплащане над 1000 лв. (21,5% – между 1000 и 1200 лв., а 25,2% – над 1200 лв.). Нека обърнем внимание, че въпросът е не колко искат да получават, а колко смятат, че е реалистично да получават.
Относно нуждата от допълнителна информация, младежите от професионалните паралелки споделят, че имат нужда от допълнителна работа при подготовката за явяване на интервю за работа и подготовката на документи за кандидатстване.
Неприятно впечатление правят отговорите на въпроса „Ако поне един от изборите Ви е да учите (във ВУЗ), какво избирате?“ Тук близо 45% (44,9%) отговарят, че ще учат по друга специалност, а едва 17,8% споделят, че ще продължат по избраната от тях в средното училище специалност от професия. Разбира се, децата се развиват като личности през този петгодишен период на обучение в гимназията и една голяма част от тези 45% е открила за себе си нови области на интереси, в които да се развиват, и това е естествен процес. Но според кариерните консултанти от Центъра, процентът е много голям, за да може да се направи единствено това оптимистично заключение. Според тях, една част от тези ученици вероятно е направила случаен избор на образование в 7 клас. Тези заключения се потвърждават от отговорите на въпроса „Знаехте ли какво ще работите (бяхте ли добре запознати с професията, която избирате), когато кандидатствахте в средното училище?“, където 19,8% са посочили, че не са знаели почти нищо за професията, която избират, а 28,3% споделят, че са знаели, но са имали нужда от допълнително информация. Онези, които споделят, че са били добре запознати, са 32,1%, а 19,8% не могат да преценят.
Подобен резултат се получава и на отговора „Ако поне единият Ви избор е да работите, какво ще изберете?“ Едва 26,4% споделят, че ще търсят работа по специалността. Други 69,8% споделят, че ще търсят каквато и да е работа. Тук изследването може да се задълбочи, за да се установи на какво се дължи това. Дали учениците смятат, че е трудно да започнат работа по специалността? Дали мислят, че няма възможности, или пък страдат от ниско самочувствие, че ще успеят да се справят? Възможно е и ситуацията в семейството да е такава, че да налага учениците да започнат възможно най-скоро да помагат на семейния бюджет. Но това са само хипотези.
При профилираните паралелки малко над 55% от учениците са отговорили, че по време на анкетирането вече са направили своя избор какво и къде ще учат след дипломирането си в гимназията. Приблизително еднакъв е броят на тези, които не са взели решение „какво ще учат“- 11,5%, и тези, които не са решили „къде“ ще учат – 12,6%. Колебаещите са съответно 31,9% и 30,9%.
Каква ще бъде бъдещата им професия, избирайки една или друга възможност, предлагана от ВУЗ, биха искали да знаят 60,7% от анкетираните. Къде ще могат да се реализират като специалисти искат да знаят 56% от абитуриентите. А 55,5% биха искали да знаят какви дисциплини ще изучават във ВУЗ. Бъдещите кандидатстуденти най-малко се интересуват от рейтинга при избора на висшето учебно заведение, в което да учат.
Въпреки нуждата от себеутвърждаване и самостоятелност, на въпроса „Кой, според Вас, би Ви помогнал да изберете какво и къде да учите?“ повече от половината (58,1%) от анкетираните са посочили своите родители и близки като източник на помощ при вземане на решение за продължаване на образованието. Следват студенти, които се обучават в същите или сходни специалности с 52,9%. На трето място са хората, които упражняват избраната от младежите професия или сходна такава.
Бъдещите кандидатстуденти бяха запитани и за критериите им при избор на ВУЗ. Ето техните приоритети – на първо място поставят „качеството на обучение“, следвано от „финансовата страна“, а на трето място учениците са поставили възможността учебното заведение да предлага стажове и практики.
„Това са накратко резултатите от анкетата. Ще се погрижим всички, ангажирани в кариерното ориентиране хора и институции от областта да получат достъп до тях. Всеки специалист може да направи изводи в сферата си на дейност. Ние направихме своите и през следващата учебна година ще положим усилия да отговорим на нуждите на учениците и техните родители. Кариерното ориентиране има своето място в училище. Вярвам в това. И когато се създадат условия това да се случва, то резултатът не е само едно дете направило информиран и осъзнат избор, а едно дете, което ще се превърне в мотивиран, можещ и удовлетворен професионалист“, коментира на финала Пенко Атанасов.