Строгите мерки за противодействие на коварния вирус COVID-19 постепенно отпадат у нас и по света. Още в началото на пандемията анализатори прогнозираха, че последиците от нея ще променят живота ни и начина на работа. До каква степен и в каква посока ще бъде тази промяна, ще зависи и от уроците, които научихме по време на тази – най-напред здравна, а след това и икономическа криза.
И докато учените от цял свят работят за откриване на лекарство и ваксина за противодействие на коронавируса, Европейската комисия представи на 27 май в европарламента план за икономическо стимулиране в размер на 750 млрд. евро, заедно с променено предложение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. Очаква се България да получи 13 млрд. лева от тях, за възстановяване на икономиката след пандемията. Как ще се разпределят тези средства, за да почувства тази помощ и редовият българин? Коя отрова е по-устойчива – на COVID-19 или на фалшивите новини? Разговор по темите за в. ”Росица” с евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков.
– Г-н Новаков, кои са уроците, които ни даде COVID-19?
– Учебното занятие все още не е приключило. Какво трябва да научим от този урок? Надявам се много скоро това да разберем. Към момента се предполага, че времето ще повлияе на този вирус. Ние ще имаме имунитет и дай, Боже, да не тормози повече хората. Една от теориите е, че може да има и втора вълна, така че ми е трудно сега да кажа, но се видя, че начинът ни на живот се промени. Едва ли ще се върне изцяло, както преди. Може би ни очаква новото нормално. Видя се, че можем да вършим работа от разстояние, че можем да се лишим от пътувания, които са били по-скоро за удоволствие, че служебните могат да бъдат заменени с работа от дистанция.
Европейският парламент работи по същия начин, както преди, но се гласува дистанционно. Заседанията на комисиите също се провеждат дистанционно и дебатите се правят дистанционно. Това си има цена, не е като да си в зала и да държиш реч. Но за такова извънредно положение реагирахме съгласно ситуацията, така че да се вземат решения за промяна на правилата и правителствата на засегнатите държави от ЕС да могат да се справят с кризата.
– Как ще коментирате факта, че в началото коронавирусът като че ли раздели държавите в ЕС и разклати доверието към него?
– В такъв момент на криза първичният инстинкт на хората и на държавите е да се свият в черупките си и да се предпазят. Но това не беше добър съветник по отношение на транспортния бранш. В този момент се видя много ярко проблемът, че се налага изграждането на „зелени коридори“, в които камионите да могат да пътуват, защото много от държавите си затвориха границите. А, спирайки достъпа до стоките за първа необходимост, създавайки рискове някои рафтове на магазините да остават празни за хората, беше грешка, според мен. Но се надявам да се поучим от нея и да разберем, че както мигрантската криза, икономическата криза, в случая здравна криза – никоя от тези кризи не признава граници. Или трябва да се изправим срещу нея като един – да разберем, че ни трябва общ подход, че ни трябва общо решение, валидно за всички държави, или просто няма да се справим. Коя държава се справи от това, че първоначално спря движението на камиони?
– Мислите ли, че този урок ще убеди Вашите колеги в ЕП да приемат промените в пакет „Мобилност”, които Вие, заедно с още трима български евродепутати, внесохте?
– Надявам се! Ако пакет „Мобилност” беше приет, Европа нямаше да оцелее по начина, по който го направи по време на тази криза. Много наши превозвачи, които превозват лекарства, предпазни материали за Централна и Западна Европа, нямаше да могат да го правят и много хора щяха да загубят живота си. Видя се, че в такава ситуация това би могло да бъде пагубно. И аз мисля, че в живота занапред не може да си позволим подобни своеволия и да се лишаваме от такъв потенциал. От своето съществуване досега, в ЕС се говори за интеграция, за свободно пътуване и движение и изведнъж казваме: „ще си правите почивките на адрес по лична карта”.
– Как ще коментирате разклатеното доверие към европейската солидарност по време на пандемията?
– Имаше момент, когато се наложи мнението, че ЕС не реагирал на COVID-19, а са реагирали други държави. Това не беше истина, но беше много добре презентирано по този начин. На ЕС му трябваше време да осъзнае това, все пак е голяма машина, която потегля. Видя се, че напълно бяха променени правилата, по които работят европейските фондове, така че правителството да прецени, ако са му отпуснати пари за чуждо обучение на чиновниците, примерно, дали може тези пари да се пренасочат и с тях да се купят маски, или да се разработи ваксина, или да се купят предпазни материали, или да се финансират повече болниците, или да се повишат заплатите на лекарите. И това се случи, и беше добре.
– Вече стана ясно, че България ще получи около 13 млрд. лева за възстановяване на икономиката си. Но как ще почувстват тази помощ редовите българи?
– Ако тази помощ отиде: А – за разработването на медицинско изделие, за да бъдат лекувани хората или за предотвратяване на тази болест и Б – за финансиране на фирми, които са пострадали от тази криза. Защото вече се вижда, че икономическите измерения на COVID – кризата, тепърва предстоят. Някои автомобилни гиганти преустановиха производството си и с това засегнаха доставчици, включително и в България. Не може да се винят, защото те казват: ”Нашите продукти спряха да се продават по начина, по който се продаваха преди”.Та този единен пазар, освен всички благини, които предоставя, има и следния проблем, когато една компания с доставчици в цяла Европа започне да търпи такива щети, те се пренасят почти мигновено във всички останали по веригата.
– Г-н Новаков, за кой вирус, според Вас, по-бързо ще се намери лекарство – за COVID-19 или за фалшивите новини?
– Вероятно борбата срещу фалшивите новини ще отнеме повече време, отколкото предполагаме. Тя се поражда донякъде от факта, че най-осезаемата битка в момента е за съзнанието на хората. Не бих са наел да назова организация или тип хора, които се възползват от една или друга уязвимост на хората и им втълпяват какво ли не. И ставаме свидетели на това, че има хора, които са готови да протестират срещу неща, които не съществуват. Ще дам пример. Имаше протест срещу ваксината за COVID, а такава ваксина няма. Още повече, че стана известно, че почти 5 млн. души са заразените с COVID-19 по света и има потребност от някакво лечение. В такива моменти ЕС трябва да бъде много по-разбираем и стъпил на земята. Да говори на езика на хората, така че да го разбират, защото много са нещата, които ЕС прави. И в тази криза това се видя. В момента, в който започваш да говориш неразбираемо, хората спират да слушат. И, когато някой предостави алтернативна истина, която просто звучи добре, са склонни да вярват на него, без значение дали е факт, или не.
– Как ще коментирате факта, че усвояването на европейските средства, които България получава, много често се отъждествява с корупция, с кражби? В тази посока бяха и първите коментари за парите, които ще получим за възстановяване на икономиката, след пандемията.
– Факт е, че има случаи, когато европейско финансиране не е използвано по предназначение и на него се дава гласност, създавайки се впечатление, че така е навсякъде. Не казвам, че проблеми няма. Вижда се, че има бенефициенти, управлявали евросредства, за които има съмнение дали са постигнали целите. Но това не са всички. Много предприятия, които са получи пари от ЕС, за да създадат примерно поточна линия, са я създали и са наели хора по предназначение. Много фермери също са ги използвали по предназначение, за да произвеждат повече и да си плащат данъците. Така че аз не бих сложил всички под общ знаменател. Колкото до другите!? Да, тези хора трябва да бъдат подведени под отговорност, да върнат парите, които са получили и ние да имаме самочувствието, както е редно да си случи за хора, които добре управляват европейски средства. Според последните доклади на Европейската сметна палата, България е една от държавите с най-нисък процент грешки при работа с европейски средства.
– Стана известно, че Ваш проект за борба с фалшивите новини ще бъде финансиран от ЕК, какви цели си поставяте и как ще бъде изпълнен той?
– Съвсем скоро ще видим разписаните правила. Идеята е да бъдат подпомагани медии с устойчив характер да провеждат кампании по проверка на фактите, да оборват такива фалшиви новини. Целта е да се създаде култура на хората, които ги четат. Не трябва да се вярва на всичко. Фалшивите новини е проявление на нещо, което е съществувало винаги. И преди е имало хора, които са разпространявали клевети и лъжи, но понеже не е имало социални медии, са го правили по друг начин. В момента много хора са склонни да вярват на някакво заглавие само защото са го прочели във ФБ. От тук насетне ние трябва да научим хората, че не трябва да се вярва на всичко, което прочетеш и тогава, когато видиш, че източникът е изключително подозрителен, без автор, медия, която не познаваш – най-вероятно трябва да се подложи на съмнение.
– Как стоят нещата с фалшивите новини в другите държави? Отличава ли се от България, защото тук COVID-19 вече се включи като атрибут на предизборната кампания следващата година?
– Те страдат по същия начин, както и ние. Почти винаги фалшивата новина е с цел политическа изгода за някого. Може би това е начинът да стигнем до края, за да видим кой е човекът или организацията, която стои зад тази фалшива новина и какви цели преследва. До момента целите, които виждам аз, са разделение, скандали, насаждане на недоверие на хората спрямо институции, спрямо организации, като ЕС. Бързо сме склонни да забравим къде сме били преди и къде сме сега. Вижте къде беше България преди 2007-ма и къде е сега във всяко едно отношение – земеделие, пътища, училища… Но в една новина, която казва, че ЕС е забранил кръщенетата например – беше цитирано решение на европарламента, в който съм и аз… А такова нещо просто няма.
– Защо съответните институции не се самосезират от такива публикации, да накажат авторите и разпространителите им?
– Да, това е следващата стъпка. Хората трябва да знаят, че нарушението, което правят в реалния живот, трябва да бъде наказуемо и когато е онлайн. Така че, ако си позволиш да разпространяваш клевети и лъжи по адрес на някого, с цел да урониш престижа му, да знаеш, че носиш отговорност, без значение дали си го направил на площада, на страниците на вестника, или във ФБ. За мен разлики не би трябвало да има.
Зареждане ...
