ДЕСИ ДИМИТРОВА
За първи път находки от средновековния град-крепост Хоталич ще бъдат показани в престижната традиционна национална изложба „Българска археология 2017“. Експозицията ще бъде открита на 16 февруари, от 18:00 ч. – два дни след Деня на археолога – 14 февруари, в Националния археологически институт с музей при БАН.
340 експоната от 22 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология, от ранната праистория до Средновековието, ще бъдат представени в тазгодишното единадесето изложение. Това са най-интересните находки и богат илюстративен материал от работата на археолозите през изминалата година.
Пищен гердан с над 10 000 стъклени мъниста, 40 планински кристала, карнеол и други няколко стотици разноцветни мъниста, масивни сребърни наушници, гривни – бронзови и стъклени, са сред находките, открити при разкопките на Хоталич в двата богати гроба на млади жени, с високо потекло. Всички тези накити са церемониални по сведения на археолога в Историческия музей в Севлиево Надежда Ботева.
Другата находка, уникална за България, открита по време на последния благодатен археологически сезон на средновековната крепост Хоталич, в мъжки гроб, е оловна евлогия /благословия/, закупена в Рим през средата на ХІІІ в. На нея са изобразени равноапостолите Петър и Павел, а евлогията е поклонически знак от гробовете на двамата светци в Рим. Присъствието й върху гърдите на погребан на крепостта мъж означавало, че той е ходил до Рим, което само по себе си е откритие с изключителна стойност за историците.
Сред най-забележителните артефакти, които ще бъдат показани в изложбата „Българска археология 2017“ са и антропоморфните статуетки от къснонеолитното селище при Дамяница, златен амулет от селищната могила Юнаците, червенофигурен кратер от Аполония, Созопол, златна огърлица от Хераклея Синтика, бронзова флейта от Деултум, мраморна статуя на богинята Изида от Каснаково, Димитровградско, изящна нефритена катарама от Калиакра. Находките са от продължаващи проучвания, сред които на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовия некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея, Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис, средновековната българска столица Търново и Калиакра. Впечатляващи резултати и находки има и от мащабните спасителни археологически разкопки на праисторическото селище Дамяница и на античните обекти про Покровник и Мощанец по трасето на автомагистрала „Струма“.
Тази година съорганизатори на изложбата са 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. „Българска археология – 2017“ е израз на признанието на НАИМ към труда и всеотдайността на археолозите. Изложбата ще е отворена за граждани от 15 февруари до 1 април.