ДОЦ. Д-Р ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
В ръкописно-документалния отдел на ръководения от мен Църковноисторически и архивен институт при Българската патриаршия се пази малък църковнославянски ръкопис, обозначен в инвентарната книга като “Сборник от простонародни поучения”. Заедно с други три ръкописа първоначално той е постъпил в Църковния музей в София на 30 октомври 1941 г. Предал ги е видният богослов и краевед Йоаким Георгиев Бакалов (9 септември 1860 г. – 3 юли 1952 г.), който е родом от с. Батошево. Въпросният ръкопис е бил намерен в Батошево и попаднал в Бакалов още в края на 19 век. За съжаление той никъде не е съобщил за него, а и тогавашният директор на Църковния музей, протопрезвитер академик проф. Иван Гошев, не е споменал и дума за тази находка. Единствено проф. Донка Петканова-Тотева в изследването си “Дамаскините в българската литература” е дала съвсем кратка, информативна справка за този възрожденски дамаскин.
Батошевският ръкопис е без подвързия, доста разпокъсан и повреден от влагата – някога е бил мокрен. Запазени са 99 листа, изписани с дребно полууставно писмо. Писала е опитна и добре обучена ръка. Писано е с черно мастило, но някои заглавия, думи и отделни букви са изписани с червено мастило, а по някои страници има и примитивна украса. В началото на книжното тяло има няколко неномерирани празни листа, силно засегнати от влагата. След тях следват 46 номерирани листа, съдържащи “Поучение всему христианом правоверним”. След това поучение има девет, отделно номерирани листа, изписани със “Слова избрани и различни”.
На 14-сет, също самостоятелно номерирани листа е записано едно “Слово светаго Йоанна Златоустаго”. След тях следва петнадесети празен лист, върху който има авторова приписка (летописна бележка). На съвременен език тя има следното звучение: “Изписах тези свети и сладкодумни слова, аз Кътю Иванов в Търновска област, под крилото на Стара планина, и архиепископ беше Неофит в град Търново, повече в село Батошево. Година от Адама (т. е. от сътворението на света) 7343 (=1835 г.); година от Христа (т. е. от Рождество Христово), 1841, месец октомври, 25 ден.” След листа с приписката има още 21 листа, които съдържат “Слово светаго апостола Павла”. Тук почеркът е много по-различен и вероятно това слово е писано от друга ръка, или е писано от същия преписвач, но след 20-25 години. От приписката се вижда, че съставител на този дамаскинарски сборник е някой си Кътю Иванов от с. Батошево.
Интерес представлява фактът, че той посочва две години – първата 7343 от сътворението на света, която отговаря на 1835 г. и втора – 25 октомври 1841 г. Обикновено и двете години биват еднакви, но тук това означава, че ръкописът бил започнат през 1835 г., а окончателно бил завършен на 25 октомври 1841 г. Посоченият търновски владика Неофит Византиец е заемал два пъти митрополитската катедра – от 5 август 1840 г. до 1 август 1846 г. и втори път от есента на 1848 г. до месец март 1858 г. Преписвачът изрично е посочил, че повече от нещата е преписал в родното си село Батошево. Това показва, че той се е учил на книжовност в Севлиево и тук е започнал преписваческата си дейност. Анализът на неговия ръкописен сборник красноречиво сочи, че той е заимствал доста неща от ръкописите на севлиевските книжовници хаджи поп Недялко поп Петков (? – 25 май 1857 г.) и сина му Михаил Попович (? –1863 г.). Приликата е най-очебийна при “Слова избранни и различни”. За този неизвестен батошевски книжовник не разполагаме с никакви биографични сведения. Дори и авторите на историята на село Батошево, издадена през 1987 г. не споменават нито дума за него, понеже не знаят за неговото съществуване.
А дамаскинарският му сборник от 1841 г. обогатява книжовното наследство на Севлиевската възрожденска книжовна школа и издига още повече значението на града като просветно-културно средище през Възраждането. Много от мъдрите мисли, събрани от Кътю Иванов в “Слова избранни и различни” и днес не са загубили своето звучение.
Ето някои от тях:
“По-добре в горите да думаш добри думи, да се разговаряш и планините да кънтят, отколкото да казваш добро поучение някому, дето не ти приема думите”.
“Ни вълк вълка изяда, ни змия змията изяда, както човек човека затрива”.
“Воденицата не мели с думи, ами с вода, така щото е и човек неразбран. Недей го учи с думи, ами с тоягата”.
„Както затрива червей дървото, така и зла жена курва почтените хора“.
„Който се смесва с жена курва, той си издава имането“.
„Ако искаш човече да се опазиш от жена курва, недей дума с нея, нито гледай в очите нейни“.
“По-добре водопиец нежаден, отколкото винопиец и длъжен”.
“По-добре с хляб и вода в пустинята без грижа, отколкото много ценни гозби с корест”.
“По-добре съдрани дрехи да носиш, само да си свободен и безгрижен, отколкото много ценни премени с грижа и с мълва”.
“Който иска да го хвалят, да се учи другите да хвали и от тях хвала да приема и той”.
„Лъжливата дружина е като зимното слънце – от една страна грее, а от друга студенее“.
Маслото както не може да се смеси с водата, така и истината с лъжата“.
“Три работи иска Бог от човека на земята: вяра към Бога от сичко сърце, истина да думаш от езика и чистота на снагата”.
“Зло е да дадеш на бесния остър нож, ама е по-зло да дадеш на лукав човек кметство и да съди”.
“От зъл човек кога мълчи, ти се твърде пази от него, като от куче дето мълком хапе”.
“Зъл човек – той се не радва толкова за свое добро, колкото за чужда беда”.
“Когато си на гости, изпий първа чаша за здраве на снагата, а втора – за сладост, и трета – за веселба, четвърта – за безумство, а другите за дяволски работи и за курварство”.
“Три работи мрази Бог на земята: стара човешка курва, болярска (господарска) лъжа и сиромах комшия”.