Уважаеми съграждани,
144 години поколенията помнят онзи славен 14-ти май 1876 г., когато севлиевскя край се вдига на оръжие срещу поробителя и води кървави сражения в името на свободата.
Кървавото писмо, написано от Тодор Каблешков през пролетта на 1876 г., дало началото на Априлското въстание, остава и до днес символ на смелостта и героизма на българина. Стотици войници от севлиевския край остават завинаги край Боаза, а техният героизъм е славна страница в историята ни.
Днес ние отдаваме почит пред подвига на председателя на Севлиевския революционен комитет и главен организатор на въстанието – Стефан Пешев, Цанко Дюстабанов – войвода на габровската чета, сражавал се в защитата на Батошево, Кръвеник и Ново село, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев, Иван Преснаков, Фильо Радев (дядо Фильо), Наньо Стойнов, Кольо Тотев, Христо Пейков, Тотьо Йонков, Георги Братоев, Цонко Калчев, Георги Колев, Цона Колева, Цвятко Доневски, Христо Филев, Кънчо Малчев, Кольо Мичев, Тотьо Коркинов, Петър Драгнев, Христо Калчев, Лальо Пафков, Нанко Филев, Дона Дочевска, Ради Донев, както и стотиците знайни и незнайни воини, дали живота си за Отечеството.
Въпреки, че Априлското въстание е брутално потушено, а българските войски – сломени, именно то дава глас на България и очертава бъдещата държави в рамките на Европа. Кръвта и разрухата след Априлското въстание са първата стъпка към свободата на България, която ще бъде извоювана само две години по-късно.
И ако днес ние сме свободни граждани на една европейска страна, то трябва да благодарим на онези смели наши предци, дали живота си в името на свободата на Родината. Нека не забравяме техния подвиг и да живеем мечтата им, а ежедневните ни дела да бъдат повод за гордост и пример.
Поклон!
Д-р Иван Иванов
Кмет на Община Севлиево