Димитър Димитров – исторически музей
Втората световна война започва с внезапно нападение на Германия над
Полша на 1 септември 1939 г. Постепенно в нея се включват 61 държави.
Близо 1 700 000 000 човека участват под различна форма във войната.
Засегнато е 70% от населението на Земята, а около 110 млн. души се
сражават по бойните полета. Военни действия се водят на територията на
повече от 40 държави, три континента (Европа, Азия и Африка), а също
така на три океана – Атлантическия, Тихия и Северния ледовит океан. В
тази война загиват над 70 милиона човека.
Участието на България във Втората световна война преминава условно
през три етапа – период на неутралитет от началото на войната до 1 март
1941 г., съюз със силите на Оста до 9 септември 1944 г., присъединяване
към Съюзниците и активно участие в двете фази до края на войната в Европа.
След разгрома на Полша, Германия се насочва на запад и за кратко
време успява да окупира голяма част от Западна Европа. Немците се
опитват да овладеят и Великобритания, но се провалят. Тогава Хитлер
насочва вниманието си на изток. За да подсигури южния си фланг при
подготвената война с руснаците, Хитлер засилва натиска над Балканските
държави. България се опитва да запази неутралитет, но в началото на 1941
г. натискът срещу страната ни става нетърпим. В тази тежка обстановка,
България е изправена пред два избора – война срещу Германия и сигурен
военен разгром или присъединяване към пакта. Поставена при тези
обстоятелства, на 1 март 1941 г. страната ни се присъединява към
Тристранния пакт.
На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР и е открит Източният фронт.
На немците са им нужни всичките налични войски, за да покрият новия
фронт, затова съюзниците им заменят техните войски в окупираните
територии. Съгласно подписаното споразумение между България и Германия,
страната ни поема временно управлението на Македония, Поморавието и
Западна Тракия. В Македония и на повечето места от новопридобитите
територии, Българската армия е посрещната като освободителна.
По искане на германците, Първи корпус от Българската армия навлиза
в Сърбия през януари 1942 г. Там българските войски участват в
ограничени бойни действия срещу югославското съпротивително движение.
Във водените битки със сръбските партизани загиват и български войници.
Сред жертвите са севлиевските бойци подофицер Драгомир Бърнев Добрев –
загинал край град Прокупле, Атанас Георгиев Тасев – загинал в град
Враня, и Атанас Георгиев Чурков.
На 13 декември 1941 г. българският парламент, под натиска на силите
на пакта, обявява война на Великобритания и САЩ. Надеждите са, че това
ще е „символична война”. Скоро българските депутати разбират, че са
направили непростима грешка. Страната ни е бомбардирана от
англо-американската авиация. Най-силно засегната е столицата. Разрушени
са хиляди сгради, загиват над 2000 столичани. На зверски бомбардировки
са подложени и други български градове като Дупница, Враца, Скопие,
Карлово, Казанлък и т. н. Българската авиация дава отпор на нападенията
и въпреки техническото и числовото предимство на противниковите
самолети, голяма част от тях са свалени при въздушните битки. Паметен
остава подвигът на летеца поручик Димитър Списаревски, който прави таран
и унищожава американския бомбардировач Б-24 „Освободител”. Българският
пилот загива, но спасява живота на много столичани. Във въздушните
битки за защита на София загиват и други летци, сред тях са севлиевските
авиатори капитан Христо Георгиев Арнаудов – загинал над Банкя, и
поручик Георги Гочев – загинал край Враждебна.
През лятото на 1944 г. окончателно се разбира, че Германия и
съюзниците й ще загубят войната. Оказва се, че България отново е
застанала на губещата страна.
На 6 юни 1944 г. в Нормандия е открит нов Западен фронт във войната
срещу Германия. На 24 август руските войски достигат делтата на р.
Дунав. Над страната ни надвисва огромна заплаха от война със СССР. На 26
август 1944 г., България обявява неутралитет и се разпорежда германските
войски да напуснат родината ни. Българското правителство издава заповед
за изтегляне на войските ни от анексираните територии.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. Три дни
по-късно българското правителство иска примирие и обявява война на
Германия, но е свалено от власт. Съветските войски навлизат в страната
ни без да срещнат никаква съпротива. На 9 септември 1944 г. на власт в
България идва ново просъветско правителство. За да избегне поредната
национална катастрофа, страната ни подписва примирие със съюзниците и се
задължава да се включи във войната срещу Германия.
Участието на България в заключителния етап на Втората световна
война в Европа преминава в две фази. Първата обхваща времето от 9
септември до края на ноември 1944 г. През този период Българската армия
в състав от около 450 000 войници води настъпателни действия във
Вардарска Македония, Южна Сърбия и Косово. Втората фаза започва от
декември 1944 г. и продължава до средата на май 1945 г. В нея България
участва с над 100 000 войници, обединени в Първа българска армия.
Армията ни се сражава по фронтовете на Северна и Северозападна
Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. Така страната ни спомага за
окончателния разгром на хитлеристите и техните съюзници.
Севлиевци и хора от региона също вземат участие в победата над
Германия. Те се сражават главно в 5-ти, 18-ти, 31-ви, 33-ти и 34-ти
пехотен полк, както и в 9-и Севлиевски дивизионен артилерийски полк. Над
70 човека от севлиевския край загубват живота си в тази война. Много
севлиевци, бойци и командири получават отличия за проявения героизъм в
боевете за победата над хитлеристите. Сред тях е полковник Нено Христов
Желязков, награден с орден „Суворов” – ІІІ степен.