Борбата с непознатия COVID-19, който отне живота на много хора по
света, в т.ч. и в България, се води на два фронта. Първият е за
лечението на заразените и намаляване на рисковете за разпространение на
заразата. А вторият – за възстановяване на икономиката, която във
времето на извънредно положение беше стопирана. Това наложи
съкращаването на работни места и увеличаване броя на безработните. Каква
е ситуацията в Габровска област, коментира за в. „Росица” Росица
Йонкова, председател на РС на КНСБ в Габрово.
– Г-жо Йонкова, каква е социално-икономическата обстановка в
региона във време на извънредно положение, има ли много спрели фирми,
чувства ли се социално напрежение?
– От обявяването на извънредното положение у нас на 13 март до 8
април, за съжаление, регистрираните безработни в Габровска област са
1185. От тях 919 са заявили при регистрацията си, че са освободени от
работа заради кризата с коронавируса. За сравнение, през цялата 2019
година регистрираните безработни са 1854 или равнището на безработица е
3.42 %.
– Кои отрасли са най-потърпевши?
– Както в цялата страна, така и в Габровска област най-потърпевши
от кризата са туризмът, хотелиерството и ресторантьорството. Обектите са
затворени и голяма част от техния персонал са вече регистрирани
безработни. Следващите най-засегнати икономически дейности са от
производството на метални изделия; производство на машини и оборудване с
общо и специално предназначение; производство на облекло, производство
на мебели и производство на основни метали. При тях ситуацията е
най-динамична.
Нашите наблюдения показват, че от началото на извънредното
положение голяма част от големите и средни производствени предприятия
спряха работа.
В засегнатите фирми работниците ползват платен отпуск, в някои
случаи се прибягва и към ползването на неплатен и намаляване на
работното време.
В част от тях бяха освободени работещи пенсионери. Забелязва се, че
част от работодателите се стремят да възстановят работния процес, макар
и в голяма степен с намален обем от работа и да запазят работниците и
служителите си.
– Какви са личните Ви наблюдения за настроенията на работодателите
и работниците, кои са по-разтревожени и за какво?
– Работодателите в нашата област предприеха своевременно мерки за
ограничаване на заразата и предпазване здравето на хората. Те
демонстрираха бързи реакции и гъвкавост при адаптиране към новата
реалност с оглед продължаване дейността си. Въпреки това се чувства
напрежение и притеснение сред работниците и служителите по отношение на
това, дали ще запазят работното си място и доходите, които получават,
как ще се изхранват и какво им предстои в бъдеще.
– Имате ли сигнали за нарушаване на трудовото законодателство от
фирми на територията на региона и от какъв характер са те? Какво следва,
ако те се докажат?
– Сигналите, които получаваме от работници и служители, касаят
неизплатени заплати, обезщетения и прекратяване на трудовото правоотношение.
„Инспекцията по труда“, която е контролният орган по спазването на
трудовото законодателство, прави проверка и при констатирани нарушения
прилага принудителни административни мерки, задължаващи работодателите в
определен срок да отстранят допуснатите нарушения. Тя налага и
административни наказания – глоба за физически лица и имуществени
санкции на юридическите лица. Това, което прави впечатление е, че
зачестяват сигналите от работници и служители за оказване на определен
натиск за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, за
подписване на заявления за неплатен отпуск и др. Съветваме хората да
отстояват по-упорито трудовите си права, да не подписват документи,
които не са им ясни и първо да се консултират с нас или с „Инспекцията
по труда“.
– Кой и за какво се обажда на горещия телефон?
– Работниците и служителите, които ни се обаждат, задават въпроси,
свързани с правата им при съкращения и уволнения, какви обезщетения им
се полагат, при какви условия и в какви срокове ще ги получават.
Най-често се задават и въпроси, свързани с режима на отпуските – платен
и неплатен, както и за едностранно предоставяната от работодателите
възможност да задължават работниците си да излизат в платен годишен отпуск.
На открития от Регионалната структура на КНСБ в Габрово горещ телефон
0885 970323 от 9 до 18ч., както и на e-mail: knsb@knsb-bg.org могат да
се задават въпроси, свързани с трудово-правните отношения в условията на
кризата, предизвикана от пандемията на коронавируса.
От 2019 г. съществува и мобилното приложение VOXКНСБ, чрез което
също се приемат сигнали за нарушения на трудовото законодателство.
– Как местните фирми приемат мерките за справяне с икономическата
криза, които правителството оповести?
– Малка част от местните фирми са се възползвали от схемата 60 на40
за изплащане на компенсации на работодателите за покриване на част от
разходите за персонал. Надяваме се сега, след като отпадна срокът за
подаване на заявления по схемата 60 на 40 и поемане от държавата на 100
% от осигуровките, дължими от работодателя за съответния месец, повече
фирми да кандидатстват по схемата, за да се запазят работни места в
нашата област. Нашето мнение е, че мярката 60 на 40 не е панацея и че
трябва да има последващи пакети от мерки.
– Какви мерки предлага КНСБ и ще успеете ли да ги наложите, за да
станат реалност?
– На последното заседание на Националния съвет за тристранно
сътрудничество КНСБ внесе предложения за 4 групи допълнителни мерки за
подкрепа на безработни,самоосигуряващи се, родители и хора без доходи.
Те, заедно с предложенията на останалите социални партньори, ще бъдат
събрани в общ пакет, който предстои да бъде обсъден с правителството.
По-конкретно предложенията на КНСБ са свързани с увеличаване на
минималното обезщетение за безработица, което е 9 лв. на ден или 200 лв.
месечно и то да стане трайно 60 на сто от минималната работна заплата
или 366 лв. месечно, съответно 17 лв на ден.
Предлагаме да се предвиди мярка и за самоосигуряващите се лица.
Това означава да се позволи на всички самоосигуряващи се, които
декларират желание, задължителните осигурителни вноски за периода на
извънредното положение да не се изплащат, а това задължение да се
пренесе и да се изпълнява след отмяната му и до края на годината. Също
така самоосигуряващите се, които са и работодатели, да могат да се
възползват от мярката 60/40 по отношение на работниците си. Друга мярка
е осигуряването на допълнителен платен отпуск или допълнителен доход на
майки с деца до 14 години.
На лицата, уволнени във времето на извънредното положение и които
нямат право на обезщетение за безработица, КНСБ предлага натурална помощ
с ваучери за храна на стойност линията на бедност, които да им бъдат
предоставени за периода на извънредното положение, за да имат тези хора
поне с какво да хранят. Най-лошото за работещите е да останат без доход
и да не могат да изхранват семействата си.
– Каква е Вашата препоръка към работодатели и наемни работници за
намаляване на щетите от икономическата криза?
– Ситуацията поставя огромни предизвикателства пред работодателите,
но не бива да се забравя, че най-ценният ресурс са хората на наемния
труд. Препоръката ми към работниците и служителите е да проявяват
разбиране към работодателите, но и да бъдат активни и да отстояват
правата си.
– В навечерието на 1 май – Денят на труда, какво бихте пожелали на
работниците и служителите?
– Тази година хората на труда посрещат своя празник в условията на
безпрецедентна по своя характер и дълбочина икономическа и социална
криза, в несигурност за днешния и с неясна перспектива за утрешния ден.
Предстоят ни нелеки дни и нека си пожелаем да бъдем здрави и все така
силни, сплотени и борбени в защита на своите права.