Отец Стефан – свещеник в църквата „Света Троица“
Възлюблени братя и сестри!
Измина великият пост. Дните на плача се свършиха. Облакът на
душевната тъга се разтопи. Изгря слънцето на великата радост, настъпи
денят на духовното веселие.
Христос възкресе!
Отворете си ушите и чуйте! Днес всичко се радва и весели – сякаш
цялата природа ликува. „Сей ден егоже сотвори Господ, возрадуемся и
возвеселимся в он“ – радостно пее светата църква. Да се възрадваме и
възвеселим! Защото Христос възкръсна! Доброто победи, правдата
възтържествува – животът възсия! Смъртта е сразена!
Но възлюбени в Господа чеда, някои от нас – за голяма скръб на
Христа и Неговата света църква – си позволяват волности, които
помрачават празника на тая всемирна радост. Мнозина се забравят и
предават на излишества, оскърбителни за светостта на великия ден. И това
често пъти се прави от добри християни. Аз знам – постили са през света
Четиридесятница, упражнявали са се усърдно в подвига на въздържанието и
молитвата, плакали са за своите грехове. Но ето че в тия свети дни те
заменят предишното въздържание с една необуздана страст към излишества.
Пиянство и други вакханлии често помрачават небето на този божествен ден
– а това е скръбно. Ако ние, братя и сестри, даваме воля на страстите и
порочните желания в това свято време, то напразно е бил нашият постен
подвиг. Загубени са всички наши духовни упражнения през светата
Четиридесятница. За какво ние постихме, за какво плакахме, защо се
каехме? Защо беше всичко това, ако в деня на нашето спасение ние отново
слизаме от висотата на достигнатата чистота и потъваме в диплите на греха?
Да, братя и сестри, в този ден всяка скверна волност оскърбява
нашия Спасител. Всичко извършено от нас, което може да помрачи деня на
Христовата победа, е по-страшно от кръста, на който Христос бе прикован
някога от враговете Му. Нашата неумереност, неприлични буйства и
пиянства в тия дни отново издигат кървава Голгота, на която пращаме своя
Спасител и Господ. А това наистина е страшно и ужасно!
Ето защо сей ден, егоже сътвори Госпоз, нека се веселим. Нека
радостна песен прозвучи във всяка наша стъпка. Всяка скръб и тъга да
бъдат далеч от дверите на нашето сърце. Но нека се пазим от всичко
онова, което може да оскверни нашата душа. Нека помним, че възкресението
на Христа е най-светият, най-великият ден за нашия живот. Затова с
чистота и святост да почетем деня на Пасхата Господня, като пеем
звучната ожитворяваща душата ни песен: „Христос възкресе из мертвих,
смертю смерт поправ и същим во гробех живот даровав!“
Амин!