МАЯ ГАНЕВА
100-годишния си рожден ден отпразнува Съби Гичев от село Сенник. На 29 декември за него бе организирано мило тържество, на което гости бяха областният управител Невена Петкова, представители на Община Севлиево, председателят на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните Пеньо Славов, управителят на „Медицински център I”- д-р Младен Пенчев, който има близка роднинска връзка с юбиляря, управителят на ПК „Солидарност – 1918“ Христо Гунчев, личният му лекар д-р Мирослава Матеева, фармацевтът му д-р Станислава Пашова. Неотлъчно до дядо Съби бяха двете жени, които се грижат за него – Снежана и Мария, представители на библиотеката в Сенник, на която той не веднъж е дарявал книги и осигурявал подаръци за участниците в различни мероприятия, библиотекарката Росица Радкова, организирала тържеството, приятеля му 90-годишният Стефан Бояджиев, помогнал финансово за празника, приятели и роднини. Специален гост на юбиляря беше и 100-годишната сенничанка Мария Миленова, която празнува ден по-рано – на 28 декември. Любопитен факт е, че баба Мария и дядо Съби са кръщавани в една и съща вода и са учили заедно до 3 клас.
За 100-годишния си рожден ден дядо Съби беше награден от министъра на отбраната Красимир Каракачанов с юбилеен медал „75 години от Втората световна война“. Ефрейторът от запаса Гичев получи лично поздрав от областния управител Невена Петкова, която засвидетелства своето уважение към неговия достоен житейски път. Сърдечни поздрави рожденикът получи и от доц. д-р Иван Сечанов, председател на Съюза на ветераните от войните в България и всички другари, с които рамо до рамо е воювал на фронта. А от Централния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните бяха изпратени почетен плакет и два тома от книгата „Ехо от войната“. Почетен плакет му бе връчен и от името на кмета на община Севлиево. Мили поздрави му бяха отправени и лично от всички присъстващи. Специално за празника му пристигнаха две писма – от племенницата му Ганка от Словакия, дъщеря на брат му Георги, от дъщерята на сестра му Мария, която живее в София и от Англия, от правнука на брат му Радко – Мирослав Славов.
Съби Гичев е роден на 29 декември 1919 г. в Сенник. Там завършва основното си образование. В детските си години е бил пастир на добитъка и овчар на махленските овце. На 14-годишна възраст постъпва на работа в Севлиево при търговеца Иван Данчев, където остава шест години – до 1 януари 1940 г. След тази дата отбива военната си служба в казармата в Севлиево. С 9-ти девизионен артилерийски полк той участва в първата фаза на Отечествената война, а след завръщането си от фронта постъпва на работа като книговодител в кредитната кооперация в родното си село. От 1 април 1946 г. започва работа в работническия кооперативен стол в Севлиево на длъжност домакин-касиер-счетоводител. През март 1948 г. му е възложено да организира стопанско предприятие за търговия на дребно към Градския народен съвет – „Хоремаг“, преобразувано впоследствие в Градска търговия, на която е директор седем години. След обединението на Градска търговия, „Нармаг“ и „Наркооп“ впоследствие кооперация „Солидарност“ от 1956 до 1980 г., цели 25 години изпълнява длъжността началник отдел „Промишлени стоки“. На 1 януари 1980 г. се пенсионира, но продължава да е член на контролния съвет на кооперацията още шест години, на обществени начала. През цялото това време той получава подкрепата на съпругата си Пешка, с която на 20 май 1945 г. са сключили първия граждански брак в село Сенник, а година по-късно се ражда и единствения им син Тошко.
За доброто настроение на рожденика и неговите гости се погрижиха малките певци на Пламен Пенчев от детски комплекс „Йовко Йовков“, които с изпълненията си накараха 100-годишния дядо Съби да танцува. И на рожден ден – като на рожден ден, имаше наздравици и прекрасна торта, във формата на книга, върху която горяха празничните свещи.
На един век стана и Мария Миленова
ХРИСТИНА ХРИСТОВА
Цял един век живот отбеляза с близки и познати сенничанката Мария Миленова в края на миналата година. 100-годишната жена е най-възрастният член на НЧ „Св. Климент Охридски – 1899“ в селото. Специално тържество за празника й бяха подготвили от читалището, а гости на него бяха кметът на селото Момчил Кънчев, представители на Община Севлиево, общински съветници, пенсионирани учители от местното училище, самодейци, представители от клуба на пенсионера, родственици.
На 28 декември 1919 г. в дома на Гена и Милен Маринови се ражда дъщеря. Наричат я Мария. Тя расте здраво и будно дете. Учи в родното училище до седми клас. Едва 16-годишна отива слугиня в София. Работила е и на полето, в зеленчуковите градини в местностите Тотевско и Тревненско. Пеш, с цедилка на рамо, отива и се връща, къща върти. На 18 години се омъжва за Кънчо Петров, раждат им се двама сина – Петър и Михаил, които ги даряват с пет внука и седем правнука. Трудолюбивата баба Мария и до днес се грижи сама за градината си, цепи дърва и поддържа в образцов вид двора и къщата. Само за пазаруването й помага Дидка Венкова от централния магазин. Работила е в читалището, в киното и църквата като хигиенист.
На тържеството в читалището бе направена презентация от секретаря на читалището, в която акцент бе работата на баба Мария в София. Гостите видяха къщата, където е прислугвала на генерал Стилян Ковачев в София. Когато била на 16 години през 1936 г., работи като прислужничка в дома на генерала. Традиция било момчетата от село да отиват на гурбет в Унгария и Чехия, а момичетата се хващали като слугини на богаташи в София. Баба Мария разказа най-ярките спомени от живота си и издаде рецептата си за дълголетие: работа, работа, движение, но всичко да е с мярка. Тиха, скромна, вежлива и учтива е баба Мария, затова и всички я обичат. И до днес тя поддържа връзки с наследниците на генерала, които й изпращат подаръци, чуват се и по телефона, а през 2016-та Оля, внучката на г-л Ковачев, й гостува. Тя не можа да дойде на тържеството по здравословни причини, но заедно с правнука на генерала – Деян Деянов, изпратиха специален поздравителен адрес. Специални поздравления юбилярката получи и от всички присъстващи, а от Община Севлиево – плакет. Всяка година, специално за рождения си ден, баба Мария приготвя любимите си масленки и домашен ликьор, с които черпи гостите си.
Със стари градски песни ВГ „Хармония“ при НЧ „Развитие – 1870“ поздрави столетничката, а всички й пожелаха още дълги години живот и здраве.