Все по-често определяме като основни причини за здравословните ни проблеми нервното напрежение, стреса, на който сме подложени ежедневно – поставени пред професионално или житейско предизвикателство. За психични проблеми говорим под сурдинка, а на глас, когато те са свързани с престъпления. Защо? Какво е психичното здраве на хората от региона, имаме ли критичността да признаем, че се нуждаем от медицинска помощ и какви са възможностите за лечение на хора с психични заболявания от Габровска област. Отговор на въпросите за читателите на в. “Росица” даде д-р Цанко Цанков, управител на Държавна психиатрична болница – Севлиево.
-Д-р Цанков, разговаряме във време, когато от всички краища на страната лекари и медицински сестри излизат на протести заради ниски заплати, липса на дофинансиране на лечението на пациенти, лоши условия на труд. Каква е ситуацията в болницата, която Вие ръководите?
– След реформата, която започна през 2000 година, повечето областни и общински болници се преобразуваха в търговски дружества – многопрофилни болници за активно лечение. Психиатричните болници останаха на държавен бюджет към Министерството на здравеопазването, от който всяка година се получават субсидии за издръжка и за заплати. Ние нямаме договорни отношения със Здравната каса, нямаме клинични пътеки и това се дължи, може би, на факта, че психичните заболявания протичат доста индивидуално. При някои случаи пациентът може да се повлияе много бързо, но може и след един месец или след два-три.
При нас пациентът постъпва при доброволно лечение, като подписва декларация за информирано съгласие за лечение с лекарства. За съжаление, не са много пациентите, които имат критичност да се съгласят за доброволно лечение. Има и такива, които биват настанявани при задължително лечение чрез съда.
Проблемът за времетраенето на лечението е решен по такъв начин, че през три месеца трябва да се прекрати лечението или да бъде продължено. Може да се направи и експертиза през това време, и да се освободи пациентът. Поради тези причини при нас няма оформени клинични пътеки.
– Така по-добре ли е за болницата?
– Има си и плюсовете, и минусите. Примерно заплатите на лекарите не могат да се мерят с тези на колегите им, които работят в многопрофилните болници – техните заплати са в пъти по-високи. Като че ли медицинските сестри при нас са по-облагодетелствани, защото заплатите им са “твърди” и са определени, съобразно отрасловото споразумение.
Последното увеличение на заплатите на 900 лв. е направено може би само в държавните болници. Затова ние нямаме проблеми с недоволство на медицинските сестри. В многопрофилните болници това е решение на техните управители.
– А материалната база на болницата доколко отговаря на изисквания за такъв тип лечебни заведения?
– От 1 ноември 1999 г. съм управител на болницата, но съм започнал работя в нея през април 1982 година. През последните 20 години успяхме чрез различни проекти да променим доста неща. Тя беше газифицирана. На всички сгради е направена външна и вътрешна изолация, сменени са радиаторите, покривите…Тази година получихме 50 хил. лв. за ремонт на покрива на една триетажна болнична сграда, който не беше ремонтиран. Доста неща са направени и вътре в болницата както за пациентите, така и за медицинския персонал.
– От това, което казвате разбирам, че тук условията са много по-добри от други психиатрични болници в страната, чиито проблеми често са били сюжети на телевизионни репортажи.
– Да, така е! Това са болници, които през годините назад са били разкривани дори в изоставени манастири. Знаете, че в ония години психиатричните болници са били извън градовете, а отношението към пациентите е било като към прокажени. Голяма част от тези болници са със смесена собственост и по тази причина те нямаха шанса да участват с проекти за финансиране.
– До колко капацитетът на болницата отговаря на нуждите на пациентите от Габровска област?
– Засега успяваме да приемем всички, които имат нужда от лечение. Зимата се понапълва повече, защото много често се случва наши пациенти да няма къде да живеят.
Настаняването в социални домове става след продължителни процедури, затова се налага ние да ги приемаме.
– Казахте, че част от пациентите постъпват доброволно за лечение, а за други се налага принудително да бъдат настанявани за лечение. Имаме ли самокритичност ние, българите, да признаем, че се нуждаем от психиатрична помощ?
– Хора, които са с депресии, неврози, сами преценяват, че имат нужда от лечение и търсят лекари, но предимно в извънболничната помощ. Те редовно пият и лекарствата, които им се предписват. Други, които са с психози – шизофрении, от алкохол или наркотици, или с деменции, са безкритични и се налага принудително да бъдат настанявани. Тези, които си вземат редовно лекарствата, подобряват състоянието си, но след изписването трябва да провеждат поддържаща терапия. Но за съжаление тези болни или нямат близки, или те не се ангажират с тях, затова се налага след известно време отново да бъдат настанявани в болницата.
– Увеличава ли се броят на хората, които имат нужда от психиатрично лечение?
– Хора с ендогенни психози – шизофрении, биполярно афективно разстройство, поддържат едно константно ниво от 0.6 до 1% – вероятно, защото при тях има и генетични причини. От по-напрегнатия начин на живот се увеличава броят на другите – с депресии, с неврози, но те търсят лечение в извънболничната помощ. Ние сме предлагали и болнично лечение, но те отказват, защото смятат, че ако влязат в психиатрична болница, им рухва бъдещето. Затова от 2000-та година направихме Център за дневни грижи, в който се настаняват хора с по-леки случаи. Те получават нужните лекарства. През ден, през два могат да идват в Центъра да бъдат наблюдавани от лекар, който може да коригира терапията, ако се налага. По този начин преодоляваме този страх да се влезе в психиатрията, а и не се откъсват от средата, в която живеят.
– Кои са най-честите заболявания на пациенти, които приемате в болницата?
– През миналата година статистиката сочи, че пациентите с органични деменции, делириуми и органични разстройства са били 10.15%.Това са възрастни с хора с атеросклеротични промени, делириуми от алкохол и др.; 13.31% са пациентите, злоупотребяващи с психоактивни вещества – алкохол, канабис и др.
– Увеличава ли се техният брой?
– Да, наблюдава се увеличение, защото към спектъра на психозите вече се добавят и такива, каквито преди години ги нямаше. Сега зачестяват психози вследствие на употреба на така наречените синтетични дроги, които дори не може да се каже от какви съставки се произвеждат. Това затруднява и нас, лекарите, защото ги продават като добавки за цигари към никотина. Много често млади момчета казват: “Аз мислех, че е марихуана, а то било нещо съвсем друго!” Те получават изживявания като страх, напрежение… В нашата област имаше случаи на самоубийство чрез хвърляне от високо. Стига се до психози, които на практика не се различават от шизофренната психоза. И понякога е трудно да кажем дали тези психоактивни вещества отключват шизофрения или просто това е екзогенна психоза.
След като постъпят при нас и се прекъсне тази употреба, преодолее се абстиненцията, и с невролептици се изчистят, тези млади хора стават съвсем адекватни. Но проблемът е, че тези случаи зачестяват, употребата на тази синтетична дрога са увеличава, защото сигурно е по-евтина и по-лесно се намира. Аз съм чел, че ги забъркват едва ли не като в бетонобъркачки – листна маса с тези химикали. Хората, които са употребили такива вещества, попадат при нас и с психози, които на практика са си параноидни психози със слухови, зрителни халюцинации, със страх, че ги приследват.
41% от болните са с шизофренни заболявания.
– На каква възраст са те?
– От 20 години нагоре. За съжаление, това все повече са млади хора, с образование… Никой не е застрахован от такова заболяване. Афективните разстройства – депресиите, са 24%, но в извънболничната помощ статистиката е по-различна. Невротичните разстройства са 3,66%. Личностните разстройства – 3.16% – това са хора, които знаем като психопатни личности. И немалка част от престъпленията се извършват точно от тях, но някои от тях могат да носят отговорност.
– Проблемът с разпространението и употребата на наркотици се оказва много сериозен. Защо? Какво обяснение дават пациентите?
– Започва се от любопитство. Но един човек, който е запознат и знае до какви последици може да доведе това любопитство – как започваш на шега, а след това може да ти се срине целият живот, едва ли ще посегне към тях. Аз, знаейки това, не съм посягал към такива вещества дори от любопитство.
Но и битът ни се промени, дори и на младите хора. По-рано се злоупотребяваше повече с алкохол, а сега те прибягват към други вещества. Трябва да има познания в тази област, а не да го откриват чрез любопитство и показност. На тази възраст младите, 16-17-годишните, са по-демонстративни в поведението си, със стремеж да се покажат пред приятелите си.
По този повод мога да Ви кажа, че преди 20 години в болницата имахме противоалкохолно отделение с 60 легла. После ги намалихме на 50. Аз бях началник на това отделение преди демокрацията. Ходихме по училищата, в КАТ и заедно с психолога Дойчев нагледно показвахме стадиите на алкохолизма, докато сега тази превенция е занижена. Може би в училищата трябва да се намери начин младите хора да се ограмотяват, за да знаят колко е опасна дрогата и употребата от наркотици.
Ще дам един пример, докато при алкохола 6% от тези, които го употребяват развиват зависимост – с тремора, изпотяванията при прекъсване с алкохол, при тези с мощните психоактавни вещества, процентът е към 50, т. е. 10 пъти по-голям! Това ще рече, че в 50% от хората, които са употребили наркотици, се създава зависимост.
– Според Вас мерките, които се вземат, адекватни ли са за превенция на употребата на наркотици от младите хора? Каква е ролята на семейството?
– Ролята на семейството е много важна. Първо, с характерните генетични особености, които детето наследява от тях, а след това идва възпитанието, което определя и поведението на децата. Но сега животът стана толкова напрегнат и родителите като че ли отделят по-малко време на децата си. Повечето разчитат на детската градина, на училището…
– Каква е Вашата препоръка?
– За да избегне човек проблеми с психични заболявания, трябва да има познания за причините, които ги пораждат. Това важи най-вече и за употребата на наркотични вещества.
Зареждане ...
