Роден край, бащин край – Рубрика на Борислав Маринов и Румен Гатев, ученици от СУ ”Васил Левски” – Севлиево за хората и богатата история на севлиевския край
Притиснат до стената на затвора и чувстващ студенина и самота, Петър Пешев не се отчайва и не губи вярата си в Бог, в приятели и близки. Той се осланя на надеждата – мигът в който той отново ще бъде свободен.
През първото десетилетие на 20-ти век севлиевецът Петър Пешев се установява в София, където активно работи за укрепване на Либералната партия. След Междусъюзническата война влиза в състава на новосъздаденото правителство, чийто министър-председател е д-р В. Радославов. Пешев поема ръководството на Министерството на просветата. На прага е била следващата война – Първата световна. През следващите тежки за страната години, на Петър Пешев се налага да преживее много тежки моменти.
Като член на правителството, въвлякло България във войната и обявено за виновно за националната катастрофа, той прекарва в Сливенския окръжен затвор близо 5 години, когато е амнистиран. За това мъчително и изпълнено със страдания време здравословното състояние на Петър Пешев се влошава.
В затвора той води дневник, записва и спомени, които впоследствие издава в книга. Десетки лични кореспонденции, обаче остават скрити. Такава лична кореспонденция Петър Пешев води и с Христо Хицков от Севлиево. Днес, след близо столетие, едно писмо се открива пред нас севлиевците. Писмото открихме у г-н Стефан Хицков, който по-рано през годината ни разказа за нашата книга и своите спомени от наводнението през 1939 г.
Ето и текстът на писмото, който успяхме да разчетем:
„Сливен, Окр. Затвор
Петровден 1923 г.
Любезний г-н Хицков,
Благодаря Вам и на младежката нац[ионална] либерална група за поздравите на насърченията по случай именния ми ден.
Бог ще ми даде кураж да изтърпя и новите страдания, които широки и радикал[н]и, уредил и помъчил ни подмолния тиранин, ни наложиха.
За меня, в страданията ми, с ценни поддержката на приятелите, които с[ъс] симпатиите си правят тъмницата ми не тъй мрачна.
Пожелавам Вам и на всички млади мои приятели здраве и щастие!
Ваш П. Пешев“
Вярата в Бог винаги ни сава сили да издържим и най- трудни моменти в живота ни. В случая г- н П. Пешев претърпял в затвор и подложен хически да издържи докрай със силната си воля.