МАРИЯ МАРКОВА
„Хлябът е по-голям от човека!“. Така гласи старата българска мъдрост! А легендата за хляба на умятната и красива девойка Бела, все още е жива… И защо ли? Когато тя е замесвала своя хляб, е влагала толкова много любов, но и докато измесвала тестото е пеела хубавите български песни, научени от нейните предци… И казва легендата, че песента на Бела се е вселявала във всеки един дом, минавайки през комина, галейки огнище и тесто, и така хлябът ставал бухкав и с неописуем вкус, хляб, който може да се роди само по земите и нивята български.
Хората са благоговеели пред хляба, защото, докато стигне до трапезата, много труд се е влагало и винаги са се спазвали строго определени ритуали в негова чест – изораване, посяване, жънене и смилане на зърното, та чак докато стигне до нощвите. Стопанките и момите са обличали най-новите си дрехи, за да бъдат чисти и спретнати и така хлябът да стигне до софрата. Никога не се е режел с нож, защото е бил „душица“ и затова се разчупвал от най-възрастния човек в дома…
Заедно със самодейки и кулинарки от с. Бериево, клуб на пенсионера „Юг“ Севлиево и ние, домакините от Дамяново, отдадохме своята почит към хляба и баниците, като месихме и пекохме с много любов, може би някоя от нас и да е пяла, но изложбата наистина надмина очакванията ни. Хубаво е чувството, когато има с кого да се сподели един толкова значим празник от българския календар – а и танците, които се извиха на площада, под звуците на народната музика, поднесена ни от Иван Драголов – наше момче, което ни пя и свири от душа и с талант, а който го държаха краката, си поигра до насита, а който не се наемаше, си потропваше от място. Важно е сърцето да лудне за малко от ритмите на най-прекрасните български хора и песни…
Празниците са за това, за да се споделят с приятели и близки. Те сплотяват хората и по-възрастните се връщат с умиление във времената, когато са се трудили по полята. В дома си българинът обича да посреща гости, и винаги слага всичко на масата си, за него празниците и гостите са на една особена почит, издигнати на пиедестал.
Затова благодарим на всички, които споделиха празника ни, продължил цели 5 часа. Благодарности към участниците от читалището в с. Бериево, с които ни свързва дългогодишно приятелство по съседски. Благодарим и на гостите ни от Севлиево, защото и с тях ни свързват съвместни другарски срещи. И да не подминем самодейките и участничките от Дамяново, защото без тяхната подкрепа нямаше да го има този празник на хляба и баниците, на вкусотиите, които само българката може да приготвя.
Нашето общо начинание имаше своята крайна и благородна цел – да дарим от кулинарните изделия на Дома за възрастни хора в с. Столът. И го сторихме. Приготвихме 40 пакета храна за домуващите и персонала, който полага грижи за тях, отделно ги зарадвахме и с пити и други изкушения. Дарихме ги от сърце, с пожелания за мир и добруване.
Празник, като на празник, но ако няма хора с огромни сърца, не би се случил като този, нашия празник. „Хлябът е по-голям от човека!“, доказаха го и хората, които и друг път са ни помагали – „Асенов – Джулини“ ЕООД с.Дамяново и „Идеал Стандарт – Видима“ АД. Живи и здрави бъдете добри хора и все така отзивчиви към доброто, което трябва да преживеят хората, живеещи по селата. Вярваме, че с този празник оправдахме доверието, че читалищата ги има, макар и със скромни дела.