ГАЛИНА НИКОЛОВА
Васил Георгиев Велчев от Градище е роден точно на 21 октомври 1919 година. Въпреки трудностите при движение и позагубения слух, умът му е бистър, а новостите на днешното време не са му чужди – умее да ползва GSM, но по принцип новостите винаги е възприемал с интерес. Бил един от първите в селото, които си купили пералня и телевизор, когато се появили в човешкото ежедневие. В навечерието на юбилея му разговаряхме с него.
– Тежат ли годините, дядо Василе?
– Старините тежат, защото краката ме болят и не ме държат, получавам световъртеж, отвсякъде се обаждат болежки… Няма как да не се усещат тези неща като тежест.
– Как си обясняваш твоето дълголетие?
– Тъй било писано! Дядо ми бе дълголетник – почина на 106 години. От него ще съм наследил този ген. Днес ходих на лекар и той каза, че ще се борим за още пет години… Но вероятно се дължи и на това, че през целия си живот съм се движил много и не съм се спирал, бях като кон. Бях ловец цели 78 години, освен това като дете бях пастир – що кър и ливади съм изходил с животните. И сега не спирам, въпреки че ме болят краката и трудно се движа. Върша всичко в градината – кося, копая. Като по-млади със съпругата гледахме животни, но сега сме оставили само кокошки.
– А храненето дали е било от значение?
– Да, храненето е важно. Винаги съм се хранел редовно, под режим и подбирам храната да е хубава, истинска. Пушех, но през 1958 година спрях цигарите. Пийвам по малко – една чашка греяна ракия през зимата, а през лятото – мента. Но толкова, никога не съм прекалявал. А пък имам язва… Да не повярваш, че страдам от това заболяване, а пък съм още жив… /Смее се./
– Сто години са много време, а ти си имал късмета да живееш в три различни периода – по царско време, след 9 септември 1944 година и след 10 ноември 1989 година – как приемаш промените, които се случиха?
– Не ги приемам, като знам как беше преди и как е сега. Преди животът бе по-спокоен, не така забързан, хората имаха повече време един за друг. А сега всичко е на скорост. Харесва ми обаче, че се появиха новости, които улесняват някои дейности. Първи в село с жената си купихме пералня и телевизор, когато се появиха в магазина. Ето, сега ползвам GSM и мога да чуя всеки, дори и да не съм вкъщи. Но и хората се промениха. Каквито хайдуци има сега, преди не е имало…
– Кои години за теб бяха най-хубавите?
– Детските…, те бяха най-хубавите! Бях пастир тогава и постоянно бях навън с животните. Беше лесно, нямахме грижи и всичко ни радваше. Като попораснахме, вървяхме пеша до село с другари, но пък беше весело…
– Според теб, какво е най-важното в живота на човека?
– Семейството и децата, те са най-важното в човешкия живот. Семейството дава сили и подкрепа, а децата са продължението на човека, на живота.
– Какво би казал на младите от висотата на стоте си години?
– Да се грижат за всичко, за да може да върви животът им напред! И като гледам какво се случва, непременно ще им кажа да слязат от колите и да започнат да се движат повече. Движението е живот и здраве!
Живот, достоен за подражание
Стойчо Кючуков – село Градище
Сто години достоен живот, изпълнен с вяра и любов към близки, деца, внуци, приятели и най-вече към хората от родното му село Градище. Така накратко може да се определи Васил Георгиев Велчев. Той е роден на 21 октомври 1919 година в Градище . От малък е възпитан на труд и през целия си съзнателен живот не отстъпваше пред трудностите на живота и изпитанията на епохите. Като младеж усвоява шивашкия занаят, който цял живот му носи удовлетворение. Като майстор шивач го познават в цялата община Севлиево. Отначало работи в собственото си ателие в селото, а по-късно – като моделиер-майстор в промкомбината в Севлиево. После оглавява военните интендантства в Габрово, Дряново и Трявна и работи там цели 31 години. Заради уменията и начина, по който върши работата си, е удостояван с десетки грамоти и отличия. Според бай Васил, шивашкият занаят не е прост занаят, а изкуство – носи наслада и най-вече – подмладява човека с хубава и добре ушита дреха.
Около 9 септември 1944 години бай Васил е бил секретар на РМС, което показва съпричастността му към обществения живот. Освен това е ловец повече от 70 години и сигурно е един от най-старите авджии в общината. Целия си път измина по стръмните пътеки на живота и в този смисъл ние, неговите съселяни, се радваме на юбилея му.
Според бай Васил, животът е предизвикателство, умение да оцелееш в собствените си води, да оставиш светла диря за своите деца, внуци и правнуци. Преди 5 години, на неговия 95-и рожден ден, всички от село и лично аз му пожелахме много здраве, бодър дух и да дочака 100-годишнината си. Господ чу нашите слова. Сега – хиляди поздрави и наздраве! На добър път през следващото столетие!